Как мога да разбирам?
Когато сериозно, непоколебимо, искрено и от сърце се стремим да изучаваме Евангелието на Исус Христос и го преподаваме един на друг с истинско намерение и под влиянието на Духа, тези учения могат да променят сърцата.
Мои скъпи братя и сестри, каква голяма радост е да бъдем отново заедно на тази обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, под ръководството на нашия обичан пророк президент Ръсел М. Нелсън. Свидетелствам ви, че ще имаме привилегията да чуем гласа на Нашия Спасител Исус Христос чрез ученията на тези, които на тази конференция се молят, пеят и говорят относно нуждите в днешно време.
Както е записано в книгата Деянията, благовестителят Филип преподава Евангелието на един етиопец, който бил евнух и бил поставен да се грижи за цялото съкровище на царицата на Етиопия1. Докато се връща от поклонение в Йерусалим, той чете книгата на Исайя. Подтикнат от Духа, Филип се приближава към него и го пита: „Ами разбираш ли каквото четеш?
А той отговори: Как да разбера, ако ме не упъти някой? …
А Филип отвори уста, и като започна от това писание, благовести му Исус“2.
Зададеният от етиопеца въпрос е напомняне за божествената заповед, която всички имаме – да изучаваме и да се учим един друг на Евангелието на Исус Христос3. Всъщност, в контекста на изучаването и преподаването на Евангелието, понякога сме като етиопеца (трябва ни помощта на верен и вдъхновен учител), а понякога сме като Филип (налага се да учим и укрепваме други хора в тяхното обръщане във вярата).
Нашата цел, когато изучаваме и преподаваме Евангелието на Исус Христос, трябва да е увеличаваме вярата си в Бог и в Неговия божествен план на щастие, както и в Исус Христос и Неговата Единителна жертва, заедно с постигане на трайно обръщане. Този вид нараснала вяра и обръщане ще ни помагат да сключваме и спазваме завети с Бог, като по този начин укрепваме желанието си да следваме Исус, а това ще води до истинска духовна промяна в нас – с други думи ще се превръщаме в нови създания, както учи апостол Павел в посланието към Коринтяните4. Тази промяна ще ни носи повече щастие, изобилен и здравословен живот и ще ни помага да поддържаме вечна перспектива. Нали точно това се случва с етиопския евнух, след като научава за Спасителя и е обърнат в Неговото Евангелие? Стихът казва, че той „радостен продълж(ава) пътя си“5.
Заповедта да изучаваме и да се учим един друг на Евангелието не е нещо ново – тя постоянно е била повтаряна от началото на човешката история6. В един определен случай, докато Моисей и неговият народ се намират в моавските полета преди да влязат в обетованата земя, Господ го вдъхновява да увещава своя народ относно отговорностите им да научат повеленията и заветите, които са получили от Господ и да учат на тях своето потомство7, мнозина от които не са били свидетели на прекосяването на Червено море или откровението, дадено на Синайската планина.
Моисей увещава своя народ:
„Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да вършите, за да живеете и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ, Бог на бащите ви. …
… (и) ги напомняй на синовете си и на внуците си“8.
Тогава Моисей завършва, казвайки: „И пази наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да благоденстваш, ти и потомците ти след теб, и завинаги да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава“9.
Божите пророци постоянно ни напътстват, че трябва да възпитаваме семействата си в учение и наставление Господне10 и в „светлина и истина“11. Президент Нелсън каза наскоро: „В днешното време на вихреща се неморалност и пристрастяваща порнография родителите имат свещената отговорност да учат децата си на важността на Бог (и Исус Христос) в живота им“12.
Братя и сестри, предупреждението на нашия обичан пророк е едно допълнително напомняне за личната ни отговорност да изучаваме Евангелието на Исус Христос и да учим своите семейства, че има Отец в Небесата, Който ни обича и Който е създал божествен план на щастие за Своите чеда, че Исус Христос, Неговият Син, е Изкупителят на света и че спасението идва чрез вяра в Негово име13. Животът ни трябва да бъде изграден на канарата на нашия Изкупител, Исус Христос, което може да ни помага лично и като семейства да имаме собствени духовни впечатления, написани в сърцата ни – така можем да устояваме във вярата си14.
Може би си спомняте, че двама ученици на Йоан Кръстител започват да следват Исус Христос, след като чуват свидетелството на Йоан, че Исус е Агнецът Божий, Месията. Тези добри мъже приемат поканата на Исус да дойдат и да видят15 и прекарват деня с Него. Те придобиват знанието, че Исус е Месията, Синът Божий, и Го следват до края на живота си.
По подобен начин, когато приемем поканата на Спасителя „Елате и ще видите“, ние трябва да пребъдваме в Него, като се потапяме в Писанията, намираме радост в тях, изучаваме Неговите учения и се стараем да живеем така, както Той е живял. Само тогава ще опознаваме Исус Христос и ще разпознаваме гласа Му, знаейки че тези, които идват при Него и вярват в Него, никога няма да изпитат глад или жажда16. Ще можем винаги да разпознаваме истината, както се е случило с двамата ученици, прекарали онзи ден с Исус.
Братя и сестри, това няма как да се случи без усилия от наша страна. Настройването на чистотата на най-висшите влияния на добродетелта не е лесно; за него е нужно призоваване на Бог и умение да поставяме Евангелието на Исус Христос в центъра на живота си. Ако правим това, обещавам, че влиянието на Светия Дух ще дава истини на нашите сърца и умове и ще им дава свидетелство17, учейки на всички неща18.
Въпросът на етиопеца: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?“ има специално значение в контекста на нашата лична отговорност да прилагаме принципите на Евангелието, които сме научили в живота си. В ситуацията на етиопеца например, той действа според истината, която е научил от Филип. Той моли да бъде кръстен. Той разбира, че Исус Христос е Божият Син19.
Братя и сестри, нашите действия трябва да са в хармония с това, което изучаваме и преподаваме. Трябва да изразяваме вярата си чрез начина, по който живеем. Най-добрият учител е добрият пример. Когато преподаваме нещо, според което наистина живеем, ще можем да вдъхновяваме сърцата на хората, на които преподаваме. Ако желаем близките ни и други хора с радост да ценят Писанията и ученията на съвременните пророци и апостоли, те трябва да виждат как нашите души им се наслаждават. По подобен начин, ако искаме те да знаят, че президент Ръсел М. Нелсън е пророк, гледач и откровител в наши дни, те трябва да ни виждат как вдигаме ръце в негова подкрепа и да осъзнават, че следваме неговите вдъхновени учения. Както се казва в добре известната американска поговорка: „Действията говорят по-добре от думите“.
Вероятно някои от вас в този момент се питат: „Старейшина Соарес, аз правя всички тези неща и следвам този модел, както сам, така и със семейството си, но за съжаление някои от моите приятели или близки са се отдалечили от Господ. Какво да направя?“ За тези от вас, които точно сега преживяват такива чувства на тъга, агония и може би съжаление, моля знайте, че тези хора не са напълно изгубени, защото Господ знае къде са и бди над тях. Помнете, те също са Негови чеда!
Трудно е да разберем всички причини, поради които хората поемат по друг път. Най-доброто, което можем да направим в такива ситуации, е просто да ги обичаме и приемаме, да се молим за тяхното благосъстояние и да търсим Божията помощ, за да знаем какво да правим и кажем. Трябва искрено да се радваме с тях на успехите им, да бъдем техни приятели и да търсим доброто в тях. Не трябва никога да се отказваме от тях, а да съхраним нашите взаимоотношения. Никога не бива да ги отблъскваме или съдим. Просто трябва да ги обичаме! От притчата за блудния син учим, че когато децата се осъзнаят, често имат желанието да се приберат у дома. Ако това се случи с ваши близки хора, изпълнете сърцата си със състрадание, изтичайте към тях, прегърнете ги и ги целунете, както прави бащата на блудния син20.
В крайна сметка, продължавайте да водите достоен живот, бъдете им добър пример за това, в което вярвате, и се доближавайте към нашия Спасител Исус Христос. Той познава и разбира нашата дълбока печал и болка, и ще благославя усилията ни и отдадеността ни към нашите близки – ако не в този живот, то в следващия. Братя и сестри, винаги помнете, че надеждата е важна част от евангелския план.
През дългогодишната си служба в Църквата съм виждал верни членове, които с постоянство прилагат тези принципи в живота си. Това е така и за една неомъжена майка, която ще нарека „Мария“. За съжаление, Мария преживяла трагичен развод. Тогава тя осъзнала, че най-важните ѝ отнасящи се до семейството решения ще бъдат от духовен характер. Дали молитвата, изучаването на Писанията, постът, събранията в Църквата и посещаването на храма все още щели да са важни за нея?
Мария винаги била вярваща и в този съдбоносен момент от живота ѝ, тя решила да продължи да бъде вярна на това, за което знаела, че е истина. Тя открила сила в „Семейството: прокламация към света“, която, редом с други прекрасни принципи, учи как родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност и да ги учат винаги да съблюдават Божиите заповеди21. Тя продължително търсела отговори от Господ и ги споделяла с четирите си деца във всякакви семейни ситуации. Те често обсъждали Евангелието и споделяли опита и свидетелствата си един с друг.
Въпреки скърбите, през които преминали, децата ѝ развили любов към Евангелието на Христос и желание да служат и да го споделят с другите. Трима от тях вече са отслужили пълновременни мисии, а най-малкият в момента служи в Южна Америка. Много добре познавам най-голямата ѝ дъщеря, която сега е омъжена и силна във вярата. Тя споделя: „Никога не съм чувствала, че майка ни е отгледала сама, защото Господ беше винаги в дома ни. И докато тя споделяше с нас свидетелството си за Него, всеки един от нас започна да се обръща към Него със своите собствени въпроси. Много съм благодарна, че тя направи така, че Евангелието да действа в живота ни“.
Братя и сестри, тази добра майка е била способна да направи така, че домът ѝ да бъде място за духовно изучаване. Подобно на въпроса на етиопеца, Мария се запитала няколко пъти: „Как децата ми ще се научат, освен ако майка им не ги води?“.
Скъпи мои спътници в Евангелието, свидетелствам, че когато сериозно, непоколебимо, искрено и от сърце се стремим да изучаваме Евангелието на Исус Христос и го преподаваме един на друг с истинско намерение и под влиянието на Духа, тези учения могат да променят сърцата на хората и да вдъхновяват желанието за живот според Божите истини.
Свидетелствам, че Исус Христос е Спасителят на света. Той е нашият Изкупител и Той живее. Знам, че Той ръководи Своята Църква чрез Своите пророци, гледачи и откровители. Също така свидетелствам, че Бог живее и ни обича. Той желае всички да се завърнем в Неговото присъствие. Той чува молитвите ни. Давам своето свидетелство за тези истини в святото име на Исус Христос, амин.