Видението за изкуплението на мъртвите
От старейшина М. Ръсел Балард
Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли
Свидетелствам, че видението, получено от президент Джозеф Ф. Смит, е истинно. Свидетелствам, че всеки човек може да узнае, че то е истинно.
Мои братя и сестри, подготвих своята реч известно време преди да почине скъпата ми съпруга Барбара. Аз и семейството ми ви благодарим за вашата обич и ненадминатата ви добрина. Моля се Господ да ме благославя, докато ви говоря тази сутрин.
През октомври 1918 г., преди сто години, президент Джозеф Ф. Смит получава едно славно видение. След близо 65 години отдадена служба на Господ в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и само няколко седмици преди смъртта си на 19 ноември 1918 г. той седи в стаята си, размишлявайки над единителната жертва на Христос и четейки описанието на апостол Петър на служението на Спасителя в света на духовете след Разпъването Му.
Той записва: „Докато четях, бях дълбоко впечатлен. … Докато размишлявах върху тези неща, … очите на разбирането ми бяха отворени, Духът Господен застана над мен и аз видях множествата на умрелите“1. Пълният текст на видението е записан в Учение и завети, раздел 138.
Нека обясня предисторията, за да можем по-цялостно да оценим как Джозеф Ф. е бил подготвян цял живот да получи това забележително откровение.
Когато е президент на Църквата, той посещава Наву през 1906 г. и размишлява над един спомен, който е имал, когато е бил само на пет. Той казва: „Точно това е мястото, където стоях, когато (моят чичо Джозеф и баща ми Хайръм) дойдоха, яздейки на път към Картидж“. Без да слезе от коня си, татко се наведе от седлото си и ме вдигна. Целуна ме за довиждане, пусна ме отново на земята и го видях как се отдалечава“2.
Следващият път, когато Джозеф Ф. ги вижда, майка му Мери Фийлдинг Смит го повдига, за да види мъчениците, лежащи един до друг, след като са жестоко убити в затвора Картидж на 27 юни 1844 г.
Две години по-късно Джозеф Ф. заедно със семейството си и вярната си майка Мери Фийлдинг Смит напуска дома си в Наву, за да отиде в Уинтър Куортърз. Макар и ненавършил осем години, Джозеф Ф. трябва да управлява един от биволските впрягове от Монтроуз, Айова до Уинтър Куортърз и после до долината на соленото езеро, като когато пристига, е почти 10-годишен. Надявам се вие, момчета и млади мъже, да слушате и да осъзнавате отговорността на Джозеф Ф. и очакванията към него, докато е момче.
Само четири години по-късно, през 1852 г., когато е на 13, любимата му майка умира, като оставя Джозеф, братята и сестрите му сираци3.
Джозеф Ф. е призован да отслужи пълновременна мисия на Хавайските острови през 1854 г., когато е на 15 години. Тази мисия, която продължава повече от три години, е началото на един живот на служба в Църквата.
При завръщането си в Юта, Джозеф Ф. сключва брак през 1859 г.4. През следващите няколко години животът му е изпълнен с работа, семейни задължения и още две мисии. На 1 юли 1866 г. Джозеф Ф. е на 27 години и животът му се променя завинаги, когато Бригъм Йънг го ръкополага за апостол. През октомври следващата година той запълва празно място в съвета на Дванадесетте5. Служи като съветник на Бригъм Йънг, Джон Тейлър, Уилфърд Уудръф и Лоренцо Сноу, преди самият той да стане президент през 1901 г.6.
На Джозеф Ф. и съпругата му Джулина им се ражда първото дете, Мърси Джоузефин7. Тя е само на две години и половина, когато умира. Скоро след това Джозеф Ф. записва: „Измина един месец, откакто… почина скъпата ми Джоузефин. О! Ако можех да я спася, за да порасне и да стане жена. Всеки ден ми липсва и съм самотен. … Боже, прости ми слабостта, ако е грешно да обичам толкова дечицата си“8.
През живота си президент Смит изгубва баща си, майка си, един брат, две сестри, две съпруги и 13 деца. Той е добре запознат със скръбта и със загубата на любими хора.
Когато умира синът му Албърт Джеси, Джозеф Ф. пише на сестра си Марта Ан, че е умолявал Господ да го спаси и попитал: „Защо така? О, Боже, защо трябва да е така?“9
Въпреки молитвите си по това време, Джозеф Ф. не получава отговор по този въпрос10. Казва на Марта Ан, че „небесата (сякаш са) затворени над главите ни“ по темата за смъртта и света на духовете. Въпреки това, вярата му в Господните вечни обещания остава непоклатима.
В определеното от Господ време допълнителните отговори, утехата и разбирането относно света на духовете, които президент Смит търси, са му дадени чрез чудното видение, което той получава през октомври 1918 г.
Тази година е особено болезнена за него. Той скърби за броя на жертвите в голямата световна война, който продължава да нараства и надвишава 20 милиона. Освен това, една грипна епидемия се разпространява по света, отнемайки живота на близо 100 милиона души.
През годината президент Смит загубва още трима ценни членове на семейството си. Старейшина Хайръм Мак Смит от Кворума на дванадесетте, първородният му син и моят дядо, умира внезапно от спукан апендицит.
Президент Смит пише: „Безмълвен съм – от скръб! … Сърцето ми е съкрушено; нямам сили за живот! … О! Обичах го! Винаги ще го обичам. Така ще обичам винаги и всичките си синове и дъщери, но той е първият ми син, първият да ми дари радост и надежда за безкрайно, почитано име сред хората. … От дълбините на сърцето си аз благодаря на Бог за него! Но! Аз се нуждаех от него! Всички се нуждаехме от него! Той бе изключително ценен за Църквата. … А сега! … O! Какво да правя? … О! Боже, помогни ми!“11
Следващия месец зетят на президент Смит Алонзо Кеслер умира при трагичен инцидент12. Президент Смит отбелязва в дневника си: „Тази най-ужасна и сърцераздирателна катастрофа отново хвърли в скръб семейството ми“13.
Седем месеца след това, през септември 1918 г., снахата на президент Смит и моя баба Ида Бауман Смит умира, след като ражда петото си дете, моя чичо Хайръм14.
И така, на 3 октомври 1918 г., след като е изпитал изключителна скръб за милионите загинали по света заради войни и болести, както и поради смъртта на своите близки, президент Смит получава небесното откровение, известно като „видението за изкуплението на мъртвите“.
Той споменава за откровението на следващия ден по време на първата сесия на общата конференция през октомври. Здравето на президент Смит е влошено, но той казва накратко: „Няма, не смея да се опитвам да говоря за многото неща, които тази сутрин занимават ума ми и ще отложа за един бъдещ момент, според волята на Господ, да ви кажа някои от нещата, които са в ума ми и изпълват сърцето ми. През изминалите пет месеца не живях сам. Пребивавах в дух на молитва, на смирена молба, на вяра и решимост; и постоянно имах връзка с Духа Господен“15.
Откровението, което той получава на 3 октомври, утешава сърцето му и дава отговори на много от въпросите му. Ние също можем да бъдем утешавани и да научим повече за нашето бъдеще, когато ние и хората, които обичаме, умрем и отидем в света на духовете, като изучаваме това откровение и размишляваме над неговата значимост за начина, по който живеем всеки ден.
Сред многото неща, които президент Смит вижда, е посещението на Спасителя при верните в света на духовете след Собствената Му смърт на кръста. Цитирам от видението:
„Но ето, от сред праведните Той е устроил Свои сили и е назначил вестители, облечени в сила и власт, и ги е упълномощил да отидат и да занесат светлината на Евангелието на онези, които са били в мрак, тъкмо на всичките духове на човеци16 и тъй Евангелието е било проповядвано на мъртвите. …
Всички те са били поучавани на вяра в Бога, покаяние за греха, кръщение чрез посредник за опрощение на греховете, за дара на Светия Дух чрез полагане на ръце,
и всички останали принципи на Евангелието, които било необходимо те да знаят, за да станат подходящи, та да могат да бъдат съдени като човеците в плътта, но да живеят като Бога в духа. …
защото мъртвите гледаха на дългото отсъствие на техните духове от телата им като на робство.
Тия Господ ги поучаваше и им даде сила да излязат след възкресението Му от мъртвите, да влязат в царството на Отца Му, за да бъдат увенчани там с безсмъртие и вечен живот,
и да продължат оттогава насетне труда си, според както им е било обещано от Господа, и да бъдат участници във всички благословии, които бяха държани в запас за онези, които Го обичат“17.
Във видението президент Смит вижда баща си Хайръм и Пророка Джозеф Смит. Изминали са 74 години, откакто ги е видял за последно като момченце в Наву. Можем само да си представим радостта му, когато вижда обичния си баща и чичо си. Трябва да е бил вдъхновен и утешен да узнае, че всички духове запазват прилика със смъртното си тяло и че те с нетърпение очакват деня на обещаното им възкресение. Видението разкрива още по-пълно дълбочината и всеобхватността на плана на Небесния Отец за Неговите чеда и изкупителна любов на Христос, както и несравнимата сила на Неговото Единение18.
На тази специална стогодишнина ви каня старателно да прочетете и обмислите това откровение. Докато го правите, нека Господ да ви благослови по-пълно да разберете и оцените любовта на Бог и Неговия план на спасение и щастие за Неговите чеда.
Свидетелствам, че видението, получено от президент Джозеф Ф. Смит, е истинно. Свидетелствам, че всеки човек може да го прочете и да узнае, че е истинно. Онези, които не получат това знание в този живот, със сигурност ще узнаят за истинността му, когато всички отидат в света на духовете. Там всички ще обичат и славят Бог и Господ Исус Христос за великия план на спасението и благословията на обещаното възкресение, когато тялото и духът отново ще се съединят, без повече да се разделят19.
Колко благодарен съм да знам къде е моята скъпа Барбара и че отново ще бъдем заедно с нашето семейство за цялата вечност. Нека Господният мир подкрепя всички нас сега и завинаги, това е моята смирена молитва, в името на Исус Христос, амин.