Старейшина Робърт Д. Хейлз: един достоен живот
назад напред


Старейшина Робърт Д. Хейлз: един достоен живот

„О, да имах гласа и тръбата на ангел, щях да мога да кажа на цялото човечество, че (Исус Христос) възкръсна и че Той живее, че Той е Синът Божий, Единородният на Отца, обещаният Месия, нашият Изкупител и Спасител, че Той дойде на този свят, за да ни учи на Евангелието чрез пример. Неговата божествена мисия е съсредоточена върху това вие и аз да дойдем при Него и Той да ни води към живот вечен“1.

Изображение
Elder Robert D. Hales and Mary Hales

На корицата: снимка от Стюърт Джонсън, Deseret News

Докато старейшина Робърт Д. Хейлз служи като пилот на изтребител във военновъздушните сили на САЩ през 50-те години на 20-ти век, членове на неговата ескадрила приемат мото, което да ги вдъхновява в отговорностите им.

„Мотото на нашата единица, изписано отстрани на самолета, беше „Завърни се с чест“ – казва старейшина Хейлз на носителите на свещеничеството през 1990 г., докато служи като председателстващ епископ. „Това мото постоянно ни напомняше за нашата решителност да се завръщаме в базата си с чест, само след като сме положили всички усилия успешно да изпълним всеки аспект на мисията си“2.

Изображение
Hales, Robert D. Biography

Старейшина Хейлз, който често говори за това да се завърнем с чест, вярва, че всички чеда на Небесния Отец могат да получават помощ, докато вървят по своя вечен път, като прилагат това мото в живота си. Тъй като всеки ден от живота е мисия, той учи: „Имаме нужда да си спомняме кои сме и че нашата вечна цел е заедно със семействата си „да се завърнем с чест“ в присъствието на нашия Небесен Отец“3.

В отговорностите си като съпруг и баща, на отговорни позиции в компании и като висш ръководител в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в продължение на повече от 40 години, старейшина Хейлз си спомня кой е и постъпва съобразно с това. И поради своята вярност, подчинение, усърдие и служба, той е пример за прилагане на мотото на ескадрилата през целия си земен живот.

Близки в семейството

Изображение
Hales, Robert D. Biography

Робърт Дийн Хейлз е роден в град Ню Йорк, САЩ на 24 август 1932 г. и е третото най-малко дете на Дж. Рулън Хейлз и Вера Мари Холбрук Хейлз. Робърт израства в близкия Лонг Айлънд в дом, в който Евангелието заема централно място. Родителите му служат в различни призования в Църквата, включително като мисионери в кола и всяка неделя семейството пътува над 30 километра, за да посещава район Куинс.

„Бяхме много сплотено семейство“ – спомня си старейшина Хейлз. Той нарича своя дом като дете „красивото място, където израстнах“, а семейството си – „източник на сила“4.

Добрият пример на родителите му се превръща в спомени, които го водят в живота5. „Те живееха според Евангелието, изучаваха Писанията и свидетелстваха за Бог Отец и Неговия Син Исус Христос“ – казва старейшина Хейлз. „Те също така свидетелстваха за Пророка Джозеф Смит“6.

В ранна възраст той научава, че „ключът към укрепването на нашите семейства е присъствието на Духа Господен в домовете ни“7.

Майка му, която в продължение на повече от 30 години служи в Обществото за взаимопомощ, учи Робърт на любов и служба, като го взема със себе си, докато служи на бедните и нуждаещите се8. Баща му, който е професионален художник в град Ню Йорк, преподава на Робърт незабравими уроци за свещеничеството и Възстановяването. Веднъж той завежда Робърт до река Саскуахана, където Джозеф Смит и Оливър Каудъри са получили свещеничеството на Аарон от Йоан Кръстител. Друг път завежда Робърт в свещената горичка.

„В горичката се молихме заедно и изразихме желанието си да бъдем истинни и верни на свещеничеството, на което сме носители“ – спомня си той. „По-късно татко нарисува картина на мястото, където се бяхме молили и ми я даде, за да ми напомня за обещанията, които заедно дадохме през онзи ден. Тя е закачена в офиса ми днес и всеки ден ми напомня за свещеното преживяване и обещанията, дадени на земния ми баща, а също и на моя Небесен Отец“9.

Изображение
Hales, Robert D. Biography

Като млад Робърт играе бейзбол, по-късно играе в гимназията и колежа, а през 2007 г. прави церемониалното първо хвърляне на професионален мач.

Снимка от Соня Едингс Браун

Като млад мъж Робърт обича да играе бейзбол и по-късно играе за Университета на Юта. Докато пътува към дома с автобуса след първия мач с представителния отбор на гимназията извън града, деветокласникът е потресен от поведението и езика на съотборниците си. За да укрепи Робърт, баща му рисува за него картина на рицар.

„Докато той рисуваше и четеше от Писанията, научих как да бъда верен носител на свещеничеството – да пазя и защитавам Божието царство. Словата на апостол Павел бяха мой пътеводител“ (вж. Ефесяните 6:13–17).

Размишлявайки над този урок години по-късно, старейшина Хейлз учи: „Ако сме верни в свещеничеството, това всеоръжие ще ни бъде дадено като дар от Бог. Ние имаме нужда от това всеоръжие!“10

Старейшина Хейлз научава и друго важно качество от примера на своя баща.

Той казва: „Научих се да уважавам женствеността от нежната грижа на баща ми към майка ми, сестра ми и неговите сестри“. След като майката на старейшина Хейлз преживява удар, „любящата грижа (на неговия баща) към скъпата му спътница“ през последните две години от живота ѝ стават незабравим за него пример. „Той ми каза, че това е малка отплата за любящата отдаденост на майка ми към него в продължение на повече от петдесет години“11.

Най-ценното в живота му

След като се прибира у дома от колежа през 1952 г., Робърт се запознава с млада жена на име Мери Крандъл, чието семейство наскоро се е преместило в Ню Йорк от Калифорния. Двамата веднага си допадат един на друг.

„След като я срещнах, никога повече не излязох на среща с друга“ – спомня си старейшина Хейлз12.

След края на лятото и двамата се връщат в Юта, за да учат. Робърт посещава Университета на Юта, докато Мери учи в Университета Бригъм Йънг, но те не позволяват на разстоянието да ги разделя. Скоро след края на учебната година, на 10 юни 1953 г. те сключват брак в храма Солт Лейк. През следващите пет години са благословени с двама сина – Стивън и Дейвид.

Изображение
Hales, Robert D. Biography

След като през 1954 г. Робърт получава степен по комуникации и бизнес, той започва активна военна служба във военновъздушните сили и служи като пилот на изтребител. След като приключва своята служба почти четири години по-късно, той и семейството му се преместват от Флорида в Масачузетс, за да може да следва магистърска степен по бизнес администрация. Докато е ангажиран до предела на възможностите си в Бизнес колежа Харвард, той получава призование като президент на кворума на старейшините. Това е единственият момент в живота му, когато се чуди дали трябва да приеме призование в Църквата.

„Има вероятност да се проваля в обучението си, ако стана президент на кворума на старейшините“ – казва той на Мери.

Тя отговаря с думи, които ще му помагат до края на живота му: „Боб, по-скоро бих искала до мен да е активен носител на свещеничеството, отколкото човек с магистърска степен от Харвард“. След това тя го прегръща и добавя: „Ще се справим и с двете“13.

И го правят.

На следващия ден Мери прегражда със стена част от незавършеното мазе на апартамента им, така че Робърт да разполага с място, където да учи необезпокояван.

„Оставих се в Господните ръце, когато взех това решение да приема призованието“ – казва старейшина Хейлз 30 години по-късно. „Решението тогава беше много по-трудно за вземане, отколкото когато години по-късно приех призованието да служа като помощник на Дванадесетте и оставих на заден план бизнес кариерата си“14.

Години по-късно, след като семейството му се радва на финансова стабилност, старейшина Хейлз планира да купи на Мери скъпо палто. Когато я пита какво мисли за планираната от него покупка, тя го пита: „За кого купуваш това, за мен или за себе си?“

Старейшина Хейлз нарича въпроса ѝ „незабравим урок“. Той отбелязва: „Иначе казано, тя ме питаше: „Дали целта на този подарък е да ми покаже любовта ти към мен или че можеш добре да се грижиш за мен, или да докаже нещо на света?“ Замислих се над този въпрос и осъзнах, че в по-малка степен мислех за нея и семейството ми, отколкото за мен самия“15.

Старейшина Хейлз признава, че съпругата му е най-ценното в живота му16. „Без нея не бих бил това, което съм“ – казва той. „Силно я обичам. Тя има дарбите на Духа. Изучаваме Писанията заедно и много от нещата, които преподавам, са ми били дадени, защото сме се учили и сме се молили заедно. Затова съм човекът, който съм“17.

Старейшина Хейлз приписва голяма част от това, което той и Мери са постигнали в живота, на това, че са работили в екип. „Винаги сме били един екип и винаги ще бъдем. Мисля, че наред с това да се вслушвам в Светия Дух, да се вслушвам в съпругата ми е имало най-важно влияние в живота ми“18.

Изображение
Hales, Robert D. Biography

„Ще имаш много мисии“

След като Робърт получава магистърска степен по бизнес администрация, бързо се появяват възможности за професионална изява. През следващите 15 години той служи на ръководни позиции в няколко изтъкнати компании в Съединените щати. Изключителната му бизнес кариера отвежда него и семейството му в няколко американски града, а също и в Англия, Германия и Испания. Тези премествания водят и до ръководни призования в Църквата, които Робърт с готовност приема.

Той служи в президентства на клон в Испания, Германия, а също и в Джорджия и Масачузетс, САЩ. Служи като епископ във Франкфурт, Германия и в Масачузетс и Илинойс, САЩ. Той служи като висш съветник в Лондон, Англия и Бостън, Масачузетс, където също така служи и в президентството на кол. В Минесота и Луизиана, САЩ служи като регионален представител.

През 1975 г., докато присъства на събрание на управителния борд на компания, Робърт получава бележка, че президент Марион Г. Ромни (1897–1988), тогава втори съветник в Първото президентство, го търси по телефона. Когато Робърт се обажда, президент Ромни го призовава да служи като президент на мисия. Робърт приема призованието, но преди да може да започне да изпълнява задълженията си като президент на мисия Лондон Англия по-късно същата година, той получава друго обаждане от Солт Лейк Сити, този път от президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985).

„Би ли имал против, ако те помолим да служиш в продължение на повече от три години?“ – пита президент Кимбъл. След като Робърт казва, че няма против, президент Кимбъл го призовава като помощник на Кворума на дванадесетте апостоли.

„Президент Кимбъл ми каза, че знае, че съм разочарован, защото исках да отида и да служа като президент на мисия“ – казва старейшина Хейлз. Но президент Кимбъл го уверява: „Не се тревожи за това, ще имаш много мисии“19.

Година по-късно старейшина Хейлз е призован в Първия кворум на Седемдесетте. Три години по-късно, докато служи в това призование, той отново получава призование да служи като президент на мисия Лондон Англия и след това като отговорник за област в Европа, като работи заедно със старейшина Томас С. Монсън за установяването на Евангелието в страни, които са били затворени за Църквата и също така участва в подготовката за изграждането на храм в Източна Германия20.

„Едно от нещата, което ми донесе най-голяма радост от службата в Църквата бе през първите трите години като висш ръководител, докато помагах за планирането на двадесет и седем областни конференции“ – казва старейшина Хейлз. „Обичах да пътувам с членове на Първото президентство, апостоли, висши ръководители, други ръководители и съпругите им и да ги опознавам. Беше прекрасно да наблюдавам как пророци, гледачи и откровители свидетелстват за истинността на Евангелието в страна след страна“21.

През 1985 г. старейшина Хейлз е призован като председателстващ епископ на Църквата. Професионалният му опит, уважителният му стил на ръководство и преговаряне, а също и любовта му към хората, го правят особено подходящ за призованието.

Изображение
Frieberg Germany Temple Dedication

Председателстващият епископ Хейлз помага при осъществяването на подготовката за храм в Източна Германия. Той и Мери Хейлз (в средата) заедно с (от ляво надясно) архитект Емил Фецер, Илайза Уъртлин, старейшина Джозеф Б. Уъртлин, Франсис Монсън и старейшина Томас С. Монсън на освещаването на храма през 1985 г.

Президент Хенри Б. Айринг, първи съветник в Първото президентство, служи в Председателстващото епископство заедно със старейшина Хейлз. Той нарича старейшина Хейлз мъдър, скромен, предан делови човек, който е внимателен към хората и знае как да върши работа. „Той проявяваше същите тези качества в ръководството на Председателстващото епископство“ – казва президент Айринг22.

„В него няма никакво коварство“ – казва съпругата му Мери. „Той има чисто сърце и просто желае да постъпва правилно“23.

Сред ученията, на които старейшина Хейлз набляга като председателстващ епископ, са принципите на благосъстоянието. „Помогни на мен и аз на теб и заедно ще напредваме“ – казва той често, цитирайки една от любимите си поговорки24.

Той се моли светиите да „могат да осъзнаят, че имаме силата и отговорността да помагаме на тези в нужда като служещи ангели за Господ Исус Христос, че ще бъдем обичани, защото обичаме, ще бъдем утешавани поради състраданието ни и ще ни бъде прощавано, защото показваме способност да прощаваме“25.

Учения и свидетелство

Когато девет години по-късно на 2 април 1994 г. старейшина Хейлз е подкрепен в Кворума на дванадесетте апостоли, той е изпълнен с притеснения за новото призование.

„Сега съм на шестдесет и една и отново съм като момче“ – казва той по време на първата си реч като апостол по време на обща конференция. „На този подиум има мъже, които са били апостоли и в Първото президентство колкото половината ми живот“.

Той казва, че де бъде апостол на Исус Христос е било процес – „процес, включващ покаяние и смирение, вглеждане в себе си, както сме учени, и да се моля за прошка и сила да бъда това, което трябва да бъда“. Той моли светиите да се молят за него, за да може да „придобивам духовната сила, която е необходима, за да може гласът и свидетелството ми за Господ Исус Христос да докосват сърцата на тези, които ще ги чуват“26.

В продължение на повече от 20 години като апостол, свидетелството на старейшина Хейлз за Спасителя и Неговото възстановено Евангелие докосва сърцата на светии от последните дни по света. Проповедите му включват теми като семейство и вяра, изпитания и свидетелство, любов и дълготърпение, служба и подчинение, почтеност и свобода на избор.

Докато ни учи как мъдро да използваме своята свобода на избор, старейшина Хейлз споделя история за свой приятел, който е служил заедно с него във военновъздушните сили.

„Докато се учех да бъда пилот на реактивен изтребител, … (се) упражнявах да определям кога да скоча от самолета, ако светне сигналната светлина за пожар и самолетът започне да се върти извън контрол“ – спомня си той. „Спомням си един скъп приятел, който не мина през тази подготовка. Той намираше начини да се измъква от обучението със симулатора и после отиваше да играе голф или да плува. Той никога не научи тези процедури за спешни случаи! Няколко месеца по-късно в неговия самолет избухнал пожар и той се завъртял към земята в пламъци. Като забелязал предупредителната светлина за пожар, неговият младши спътник, който бил предварително подготвен, знаел кога да катапултира от самолета и се спуснал безопасно с парашут. „Но моят приятел, който не се беше подготвил да вземе такова решение, останал в самолета и загинал в катастрофата.

Да знаем как да действаме и кога да действаме в моменти, когато трябва да правим важни избори, може да има вечни последствия“ – добавя старейшина Хейлз27.

„Като момче от Ню Йорк, докато растях, бях един от само двама или трима членове на Църквата в гимназия с няколко хиляди ученици. Наскоро по време на събиране по случай 50-годишнината от завършването ни бившите ми съученици си спомниха как живеех според своите ценности и вярвания. Тогава осъзнах, че едно нарушаване на Словото на мъдростта или прегрешение на моралните ценности, щеше да означава, че никога нямаше да мога да кажа: „В това вярвам“ и приятелите ми да ми имат доверие.

„Можем да споделяме Евангелието само дотолкова, доколкото живеем според него“28.

През последните години от своето служение старейшина Хейлз насърчава светиите да живеят така, че да бъдат достойни за „забележителния дар на Светия Дух“29. Той също така насърчава членовете на Църквата да бъдат по-добри последователи, като стават по-добри християни, имат християнска смелост и да стоят непоклатимо на свети места.

„Този е призивът на Христос към всеки християнин днес: „Паси агънцата Ми. … Паси овцете Ми“ – споделяйте Моето Евангелие с млади и стари, въздигайте, благославяйте, утешавайте, насърчавайте, съграждайте ги, особено онези, които мислят и вярват различно от нас“30.

Изображение
Hales, Robert D. Biography

Снимка от Джефри Д. Олред, Deseret News

По отношение на онези, които „се опитват да ни примамват да слизаме от високото и да се присъединяваме към тях в богословски спор в калта“, старейшина Хейлз съветва светиите от последните дни да отговарят със своите свидетелства и да застават до Спасителя.

„Ние показваме Неговата любов, която е единствената сила, способна да подчини противника и да отговори на нашите обвинители, без в отговор да ги обвинява. Това не е слабост.Това е християнска смелост“31.

Точно както Спасителят е бил „презрян и отхвърлен от хората“ (Исайя 53:3, Мосия 14:3), светиите от последните дни също не са разбирани, биват критикувани и неправилно обвинявани. „Наша е свещената привилегия да застанем до Него!“ – казва старейшина Хейлз32.

Чакайки Господ

Когато старейшина Хейлз говори за това да очакваме нещо от Господ, той познава тази тема много добре. Проблемите със сърцето, сърдечните операции и повтарящите се здравословни проблеми, които му попречват да говори по време на общата конференция през април 2011 г., са изключително тежки физически, но му носят духовни просветления.

След като се възстановява след три сериозни операции през 2000 г., той казва на светиите от последните дни: „През изминалите две години очаквах да получа от Господ уроците на смъртността, които да науча в периодите на физическа болка, духовно страдание и размисъл. Научих, че постоянната, силна болка има изключителна освещаваща и пречистваща сила, която ни кара да се смиряваме и да се доближаваме до Духа Божий“33.

Старейшина Хейлз учи: „Не преживяваме трудностите сами, защото можем да се обръщаме за помощ към „най-великия Лечител“34. „Понякога, когато Господ пожелаеше, аз бивах утешаван от посещенията на небесни пратеници, които ми носеха утеха и непрестанна увереност в моменти на нужда“35.

Дори и да не знаем кога и как ще получаваме отговори на молитвите си, старейшина Хейлз свидетелства, че отговорите ще идват в Господното време и по Господния начин. „Може да се наложи да получим някои отговори в отвъдният свят. … Нека не се отказваме от Господ. Неговите благословии са вечни, а не временни“36.

Изображение
Apostles

„Имал съм привилегията да работя сред най-добрите братя на тази земя“. Слова, изречени, когато бива освободен от призованието като председателстващ епископ, които остават верни и докато служи като апостол.

Снимка, предоставена от архива на Deseret News

Снимка от Стюърт Джонсън, Deseret News

Верен последовател

Като председателстващ епископ старейшина Хейлз споделя свидетелство, вдъхновено от Алма-младши. Той заявява: „О, да имах гласа и тръбата на ангел, щях да мога да кажа на цялото човечество, че (Исус Христос) възкръсна и че Той живее, че Той е Синът Божий, Единородният на Отца, обещаният Месия, нашият Изкупител и Спасител, че Той дойде на този свят, за да ни учи на Евангелието чрез пример. Неговата божествена мисия е съсредоточена върху това вие и аз да дойдем при Него и Той да ни води към живот вечен“37.

По време на своята първа реч по време на обща конференция, след като бива призован в Кворума на дванадесетте апостоли, той цитира Мормон, превръщайки свидетелството на пророка от древността в свое: „Ето, аз съм ученик на Исуса Христа, Сина Божий. Аз съм призован от Него да провъзглася(вам) словото Му на Неговия народ, за да могат да имат живот вечен“ (3 Нефи 5:13)38.

В продължение на четири десетилетия като висш ръководител, старейшина Робърт Д. Хейлз смело и въздействащо провъзгласява словата на Спасителя чрез своите речи и живот за пример. Той също следва следното правило в своя личен и професионален живот, а също и като свещенически ръководител: „Ако сме верни в подчинението си и устоим до края, един ден ще можем да се завърнем с чест обратно в присъствието на нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос“39.

За светиите от последните дни, които споделят вярата му в Спасителя, старейшина Хейлз не си е отишъл. По-скоро, той се е завърнал у дома и е направил това с чест.

Бележки

  1. Робърт Д. Хейлз, „What Think Ye of Christ?“ „Whom Say Ye That I Am?“,Ensign, май 1979 г., с. 79.

  2. Робърт Д. Хейлз, „The Aaronic Priesthood: Return with Honor“, Ensign, май 1990 г., с. 39.

  3. Из „Fireside Commemorates Aaronic Priesthood Restoration“, Ensign, юли 1985 г., с. 75.

  4. Из „Elder Robert D. Hales of the Quorum of the Twelve“, Ensign, май 1994 г., с. 105.

  5. Вж. Робърт Д. Хейлз, „How Will Our Children Remember Us?“, Ensign, ноем. 1993 г., с. 8.

  6. Робърт Д. Хейлз, „Gratitude for the Goodness of God“, Ensign, май 1992 г., с. 64.

  7. Робърт Д. Хейлз, „Strengthening Families: Our Sacred Duty“, Liahona, юли 1999 г., с. 38.

  8. Вж. Робърт Д. Хейлз, „Gratitude for the Goodness of God“, с. 63.

  9. Робърт Д. Хейлз, „How Will Our Children Remember Us?“, с. 8–9.

  10. Робърт Д. Хейлз, „Застанете непоклатимо на свети места“, Лиахона, май 2013, с. 48.

  11. Робърт Д. Хейлз, „How Will Our Children Remember Us?“, с. 9.

  12. От Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales: „Return with Honor“, Ensign, юли 1994 г., с. 50.

  13. Вж. Робърт Д. Хейлз, „Celestial Marriage – A Little Heaven on Earth“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 9 ноем. 1976 г.), speeches.byu.edu.

  14. От Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales: „Return with Honor“, с. 48.

  15. Робърт Д. Хейлз, „Предвидливо да се грижим за семействата си материално и духовно“, Лиахона, май 2009 г., с. 8–9.

  16. Вж. Робърт Д. Хейлз, „Gratitude for the Goodness of God“, с. 65.

  17. Робърт Д. Хейлз, „Gifts of the Spirit“, Ensign, фев. 2002 г., с. 19.

  18. От Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales: „Return with Honor“, с. 51.

  19. Спенсър У. Кимбъл, цитиран от Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales: „Return with Honor“, с. 52.

  20. Вж. Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales, „Return with Honor“, с. 52.

  21. Из „Elder Robert D. Hales of the Quorum of the Twelve“, с. 105–106.

  22. Интервю с президент Хенри Б. Айринг, 11 юни 2015 г.

  23. От Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales: „Return with Honor“, с. 53.

  24. Робърт Д. Хейлз, „Making Righteous Choices at the Crossroads of Life“, Ensign, ноем. 1988 г., с. 11.

  25. Робърт Д. Хейлз, „Welfare Principles to Guide Our Lives: An Eternal Plan for the Welfare of Men’s Souls“, Ensign, май 1986 г., с. 30.

  26. Робърт Д. Хейлз, „The Unique Message of Jesus Christ“, Ensign, май 1994 г., с. 78–79.

  27. Вж. Робърт Д. Хейлз, „До Аароновото свещеничество: Подготовка за десетилетието за вземане на решения“, Лиахона, май 2007 г., с. 48–49.

  28. Робърт Д. Хейлз, „Ten Axioms to Guide Your Life“, Liahona, фев. 2007 г., с. 38–39.

  29. Робърт Д. Хейлз, „Светият Дух“, Лиахона, май 2016 г., с. 105.

  30. Робърт Д. Хейлз, „Да бъдем християни по-подобни на Христос“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 91.

  31. Робърт Д. Хейлз, „Християнска смелост: цената на ученичеството“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 74, 72.

  32. Робърт Д. Хейлз, „Застанете непоклатимо на свети места“, Лиахона, май 2013 г., с. 50.

  33. Робърт Д. Хейлз, „Заветът на кръщението – да бъдем в царството и от царството“, Лиахона, ян. 2001 г., с. 6.

  34. Робърт Д. Хейлз, „Healing Soul and Body“, Liahona, ян. 1999 г., с. 19.

  35. Робърт Д. Хейлз, „Заветът на кръщението“, Лиахона, ян. 2001 г., с. 6.

  36. Робърт Д. Хейлз, „Чакайки Господ: Нека бъде Твоята воля“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 73.

  37. Робърт Д. Хейлз, „What Think Ye of Christ?“, New Era, април 1987 г., с. 7.

  38. Робърт Д. Хейлз, „The Unique Message of Jesus Christ“, с. 80; вж. също „Християнска смелост“, с. 75.

  39. От Ларийн Гонт, „Elder Robert D. Hales: „Return with Honor“, с. 53.