Младежи
Мисионер без табелка
В училище имам един учител, чийто характер би могъл да изплаши някого да сподели противоположно мнение по дадена тема. Един ден обсъждахме темата за мисионерите-светии от последните дни. Знаех, че мога да отговоря на въпросите му, но почувствах, че не трябва. Така че, казах толкова, колкото да го удовлетворя за момента.
През следващите няколко седмици не можех да спра да мисля за нашия разговор. Накрая ми хрумна, че трябва да му дам Книгата на Мормон, с няколко подчертани изрази за мисионерската работа. Тази мисъл ме уплаши, но бе настоятелна. Знаех, че това е подтик, който трябва да последвам.
Около два месеца по-късно, бях подготвил Книгата на Мормон. През целия ден се чувствах така, сякаш книгата прогаря отвор в моята раница. Трите секунди, през които му връчих книгата, тръгвайки си за зимната ваканция, бяха най-страшният момент в живота ми.
В първия ден след ваканцията минах покрай неговата класна стая, но се страхувах да вляза. Тогава го чух, че ме повика и ми даде една картичка. Прочетох написаното на нея в коридора. Той бе написал, че е изучил в детайли откъсите, които бях отбелязал, и че започва да разбира някои от причините за моята вяра.
Сега се вълнувам, когато споделям Евангелието и съм още по-развълнуван, че скоро ще служа на мисия за моя Небесен Отец.