Поколение, което може да устоява на греха
От Джой Д. Джоунс
Обща президентка на Неделното училище за деца
Като учите, водите и обичате децата, можете да получавате лично откровение, което ще ви помага да създадете и въоръжите смели, устояващи на греха деца.
Преди година и половина президент Ръсел M. Нелсън говори за нуждата „да преподава(ме) и помага(ме) за създаването на поколение, което може да устоява на греха“1. Този израз – „поколение, което може да устоява на греха“ – придоби дълбоко духовно значение за мен.
Ние почитаме децата, които се стремят да водят чист и изпълнен с послушание живот. Виждала съм силата на много деца по целия свят. Те остават непоколебими, „постоянни и непоклатими“2 в най-различни трудни обстоятелства и среди. Тези деца разбират своята божествена същност, чувстват любовта на Небесния Отец към тях и се стремят да се подчиняват на волята Му.
Обаче, има и деца, за които е трудно да бъдат „постоянни и непоклатими“ и чиито крехки умове биват наранявани3. Те биват атакувани от всички страни от „огнените стрели на противника“4 и се нуждаят от укрепване и помощ. Те са изумителна мотивация за нас да сме по-активни и да водим война срещу греха в усилията си да отглеждаме своите деца в Христос.
Вслушайте се в словата на старейшина Брус Р. Макконки отпреди близо 43 години:
„Като членове на Църквата ние участваме в мащабен конфликт. Ние сме във война. Застъпили сме се за Христовата кауза да се борим против Луцифер. …
Великата война, която бушува навсякъде и която, за съжаление, води до много жертви, някои от които фатални, не е нещо ново. …
Сега няма и не може да има никой неутрален в тази война“5.
Днес войната продължава с още по-голяма ожесточеност. Битката засяга всички нас, а децата ни са в най-предните редици лице в лице със силите на врага. Затова е все по-необходимо да укрепваме своите духовни стратегии.
Укрепването на децата, за да са способни да устояват на греха, е задача и благословия за родителите, бабите и дядовците, близките, учителите и ръководителите. Всички ние имаме отговорността да помагаме. Обаче, Господ е казал конкретно на родителите да учат децата си „да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух“ и „да се молят и да ходят праведно пред Господа“6.
Как да „да възпитава(ме) децата си в светлина и истина“7 може да е труден въпрос, тъй като е различно за всяко семейство и всяко дете, но Небесният Отец ни е дал подходящи за всички насоки, които да ни помагат. Духът ще ни вдъхновява за най-подходящите начини, по които да можем духовно да имунизираме децата си.
Като начало, важно е да достигнем разбиране за значимостта на тази отговорност. Трябва да разбираме своята и тяхната божествена същност и цел, преди да можем да помагаме на децата си да разбират кои са и защо са тук. Трябва да им помагаме да узнаят без съмнение, че са синове и дъщери на един любящ Небесен Отец и че Той има божествени очаквания към тях.
Второ, разбирането на учението за покаянието е съществено в стремежа ни да се учим да устояваме на греха. Да можем да устояваме на греха не означава да сме безгрешни, а предполага, че постоянно се покайваме, бдим и смело вървим напред. Вероятно способността да устояваме на греха идва като благословия от постоянното устояване на греха. Както казва Яков: „Противете (се) на дявола той ще бяга от вас“8.
Младите войни „бяха извънредно храбри и сърцати … но ето, това не беше всичко, те бяха… предани на всичко, което им е поверено. Да,… те бяха учени да спазват заповедите Божии и да ходят правдиво пред Него“9. Тези млади мъже отиват на война, използвайки Христовите добродетели като оръжие срещу врага. Президент Томас С. Монсън ни напомня, че „поканата за смелост идва постоянно при всеки от нас. През всеки ден от нашия живот ни трябва смелост – не само за моментни събития, а най-често при вземане на решения или реагиране на обстоятелства около нас“10.
Нашите деца слагат духовни доспехи, когато установяват модели на лично ежедневно ученичество. Вероятно подценяваме способността на децата в осъзнаването на идеята за ежедневното ученичество. Президент Хенри Б. Айринг ни съветва: „започнете отрано и бъдете постоянни“11. И така, третият ключ, чрез който ще помагаме на децата да се учат да устояват на греха, е в много ранна възраст да започваме с любов да им преподаваме основни евангелски учения и принципи – взети от Писанията, Символът на вярата, брошурата За укрепването на младежите, песните от Неделното училище за деца и личните ни свидетелства – които ще водят децата към Спасителя.
Създаването на навици за редовна молитва, изучаване на Писанията, семейна домашна вечер и почитане на Бог в Господния ден води до пълнота, вътрешно постоянство и силни морални ценности, с други думи, до духовна почтеност. В днешния свят, в който почтеността е почти на изчезване, децата ни заслужават да разбират какво е истинската почтеност и защо е така важна, особено, когато ги подготвяме да сключват и спазват свещени завети при кръщението и в храма. Както учим от Проповядвайте Моето Евангелие: „Спазването на обещанията подготвя хората (включително много младите хора) да сключват и спазват свещени завети“12.
Старейшина Джефри Р. Холанд казва: „Когато говорим за спазване на завети, говорим за дълбоката същност на нашата цел в смъртността“13. Получаваме необикновена сила, когато сключваме и спазваме завети с нашия Небесен Отец. Противникът знае това и затова е направил неясна идеята за сключване на завети14. Да помагаме на децата да разбират, сключват и спазват свещени завети е друг ключ към създаването на поколение, което устоява на греха.
Как да подготвяме децата си да сключват и спазват свещени завети, когато стъпят на пътеката на заветите и напредват по нея? Когато учим децата да спазват прости обещания, докато са малки, това ще им дава сили да спазват свещени завети по-късно в живота.
Нека ви дам един прост пример: По време на семейна домашна вечер един баща попитал: „Как се разбираме като семейство?“ Петгодишната Лизи се оплакала, че батко ѝ Кевин се заяжда с нея твърде много и наранява чувствата ѝ. Кевин с нежелание признал, че Лизи е права. Майката на Кевин го попитала какво може да прави, за да се разбира по-добре със сестра си. Кевин си помислил и решил да обещае на Лизи, че един цял ден няма да се заяжда с нея.
В края на следващия ден, когато всички се събрали за семейна молитва, бащата на Кевин го попитал как се е справил. Отговорът на Кевин бил: „Тате, спазих обещанието си!“ Лизи радостно се съгласила и семейството поздравило Кевин.
После майката на Кевин предложила, че щом може да спазва обещанието си един ден, защо да не го направи за два дни? Кевин се съгласил да опита отново. Изминавали два дни и Кевин успял да спази обещанието си, а Лизи била още по-благодарна! Когато баща му го попитал защо толкова добре спазва обещанията си, Кевин казал: „Спазих обещанието си, защото казах, че ще го направя“.
Поредицата от малки, успешно спазени обещания води до почтеност. Постоянното спазване на обещания е духовна подготовка за децата за приемане на първия завет при кръщението и дара на Светия Дух, когато те сключват завет да служат на Бог и да спазват Неговите заповеди15. Обещанията и заветите са неразделими.
В Даниил учим за Седрах, Мисах и Авденаго, които отказват да се покланят на идола на цар Навуходоносор16. Царят ги предупреждава, че ще бъдат хвърлени в пламтяща огнена пещ, ако не се подчинят. Те не се съгласяват и казват:
„Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ. …
но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим“17.
„Но ако не“. Помислете за значението на тези три думи и как са свързани със спазването на сключените завети. За тези трима млади мъже подчинението не се основава на това да бъдат спасени. Дори и ако не бъдат спасени, те ще спазят обещанието си към Господ, защото са казали, че ще го направят. Това дали ще спазваме заветите никога не зависи от обстоятелствата. Тези трима млади мъже, точно като младите войни, са прекрасен пример за децата ни как да са устояват на греха.
Как тези примери могат да бъдат приложени в нашите домове и семейства? „Ред по ред, правило след правило“18 помагаме на децата да постигат успех малко по малко. Като спазват дадените обещания, те чувстват Духа в живота си. Старейшина Джозеф Б. Уъртлин учи, че „най-голямата награда за почтеността е постоянното спътничество на Светия Дух“19. Тогава „ще нараства увереността (на децата ни), когато (са) в присъствието Божие“20. От почтеността произлиза едно дарено със сила поколение, което устоява на греха.
Братя и сестри, дръжте малките си деца близо, толкова близо, че да виждат ежедневното ви поведение на вярващи и да наблюдават как спазвате дадените обещания и сключените завети. „Децата са изключителни подражатели и затова им давайте чудесни примери, на които да подражават“21. Наистина помагаме на едно поколение да се учи и израства в Господа така, че да може да устоява на греха обещание по обещание и завет по завет.
Свидетелствам, че Исус Христос води тази Църква. Като учите, водите и обичате децата както би го правил Спасителят, можете да получавате лично откровение, което ще ви помага да създадете и въоръжите смели, устояващи на греха деца. Моля се децата ни да повтарят словата на Нефи: „Ще ме направиш ли да треперя при появата на греха?“22 Свидетелствам, че нашият Спасител е платил за греховете на света23 – защото каза, че ще го направи – и че ни обича повече, отколкото ние смъртните можем изобщо да си представим24 – защото каза, че ще го направи. В името на Исус Христос, амин.