Събиране на Божието семейство
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Бог Отец иска чедата Си отново у дома, в семейства и в слава.
Скъпи мои братя и сестри, радвам се за възможността да бъда с вас в началото на тази сесия на общата конференция. Приветствам ви най-сърдечно.
Общата конференция винаги е била време за събиране на светиите от последните дни. Отдавна сме надраснали възможността да се съберем физически на едно място, но Господ е осигурил начини благословиите на общата конференция да достигат до вас без значение къде се намирате. Макар да е впечатляващо да се види събирането на светии в този голям Център за конференции, ние, които заставаме на този амвон, винаги си представяме как милионите хора, които са събрани по целия свят с нас, гледат и слушат конференцията. Много от вас са със семействата си, някои може да са заедно с приятели или с членове на Църквата.
Където и да сте и по какъвто и начин да чувате гласа ми, моля ви, знайте, че макар да не сте физически с нас, ние чувстваме, че сте с нас духовно. Надяваме се, че всички вие ще се чувствате единни с нас – че ще изпитвате духовната сила, идваща там, където група вярващи се събира в името на Исус Христос.
Чувствам се подтикнат да ви говоря днес за друг вид събиране. То не се случва на всеки шест месеца, както общите конференции. Всъщност, това става непрестанно, започвайки от първите дни на Възстановяването на Църквата. Имам предвид събирането на Божието семейство.
За да се опише това събиране, може би най-добре е да се започне от времето преди да се родим, преди това, което Библията нарича „началото“ (Битие 1:1). Тогава ние сме живели с Нашия Небесен Отец като Негови духовни чеда. Това е вярно за всеки човек, живял някога на земята.
Виждате ли, думите „брат“ и „сестра“ за нас не са само приятелски поздрави или мили обръщения. Те изразяват една вечна истина: Бог е буквалният Отец на цялото човечество; ние сме част от Неговото вечно семейство. Понеже Той ни обича с любовта на съвършен Баща, Той иска ние да се развиваме, да напредваме и да станем като Него. Той установил план, според който ние ще дойдем на земята в семейства и ще добием опит, който ще ни подготви да се върнем при Него и да живеем както Той живее.
Основната част от този план е обещанието, че Исус Христос ще даде Себе Си в жертва, за да ни спаси от грях и смърт. Нашата задача в този план е да приемем жертвата на Спасителя, като се подчиняваме на законите и обредите на Евангелието. Вие и аз сме приели този план. Всъщност ние сме се радвали за този план, макар това да е означавало да напуснем присъствието на нашия Отец и да забравим това, което сме преживели там с Него.
Но ние не сме изпратени тук в пълна тъмнина. На всеки от нас е дадена част от Божията светлина, наречена „Светлината на Христос“, за да ни помага да различаваме между добро и зло, праведно и грешно. Затова дори онези, които имат малко или никакво познание за плана на Отец, все още могат да чувстват в сърцата си, че някои постъпки са праведни и морални, а други не.
Нашето усещане за праведно и грешно е особено изострено, когато отглеждаме децата си. Присъщо на почти всеки родител е желанието да преподава морални добродетели на своите деца. Това е част от чудото на плана на Небесния Отец. Той желае Неговите чеда да идват на земята, следвайки божествения модел на семействата, който съществува в небесата. Семействата са основната организационна единица в небесното царство, така че Той възнамерява те да бъдат основната единица и на земята. Макар земните семейства да са далеч от съвършени, те дават на Божиите чеда най-добрата възможност да бъдат посрещнати в света с единствената любов на земята, която се доближава до чувствата ни в небесата – родителската любов. Семействата също са най-добрият начин да се запазват и предават онези морални добродетели и истинни принципи, които е най-вероятно да ни отведат обратно в присъствието на Бог.
Само малка част от Божиите чеда получават пълно разбиране, в този живот, за Божия план, заедно с достъп до свещеническите обреди и завети, които правят единителната сила на Спасителя напълно ефективна в живота ни. Дори тези с най-добрите родители може да живеят праведно според светлината, която е у тях, и въпреки това никога да не чуят за Исус Христос и Неговото Единение или да не бъдат поканени да се кръстят в Неговото име. Това се е отнася за безброй милиони от нашите братя и сестри в историята на света.
Някои може да считат това за несправедливо. Дори могат да го вземат за доказателство, че не съществува план, че няма определени изисквания за спасение – чувствайки, че един справедлив, любящ Бог не би създал план, който да е на разположение само на толкова малка част от Неговите чеда. Други може да решат, че Бог предварително е решил кои от Своите чеда ще спаси и на кои ще даде на разположение Евангелието, докато онези, които никога не са чули за него, просто не са били „избрани“.
Но вие и аз знаем, поради истините, възстановени чрез Пророка Джозеф Смит, че в плана на Бог има много повече любов и справедливост от това. Нашият Небесен Отец има грижата да събере и благослови всички членове на Неговото семейство. Макар Той да разбира, че не всички от тях ще изберат да бъдат събрани, планът Му дава възможност на всяко от Неговите чеда да приеме или отхвърли поканата Му. И семействата са същността на този план.
Векове по-рано пророкът Малахия говори, че в иден ден Бог ще изпрати пророк Илия да „обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им“ (Малахия 4:6).
Това пророчество е толкова важно, че Спасителят го цитира, когато посещава Американския континент след Възкресението Си (вж. 3 Нефи 25:5–6). А когато ангелът Мороний посещава Пророка Джозеф Смит, той също цитира пророчеството за Илия, сърцата, бащите и децата (вж. Джозеф Смит – История 1:36–39).
Днес е 1-ви април. След два дни, на 3-и април се навършват 181 години от деня, в който пророчеството на Малахия е изпълнено. На този ден Илия идва и предава на Джозеф Смит свещеническата сила да запечатва семейства за вечността (вж. У. и З. 110:13–16).
От този ден нататък, интересът към изследване на собствената семейна история нараства прогресивно. Изглежда хората все по-силно са привличани от своето родословие с нещо повече от обикновено любопитство. В целия свят се появяват генеалогични библиотеки, организации и технологии, поддържащи този интерес. Силата на Интернет да подобрява общуването дава възможност на семействата да работят заедно в изследване на семейната история с бързина и точност, които никога досега не са били възможни.
Защо се случва всичко това? Поради липса на по-добър термин, ние го наричаме „духът на Илия“. Също така бихме могли да го наречем „изпълнение на пророчество“. Свидетелствам, че Илия е дошъл. Сърцата на децата – вашите и моето – са обърнати към нашите бащи, нашите предшественици. Привързаността, която изпитвате към вашите предшественици, е част от изпълнението на това пророчество. Тя е дълбоко заложена във вашата представа за същността ви. Но това е нещо повече от генетичната информация, която биологично сте наследили.
Например, докато следвате подтиците да изучавате семейната си история, можете да откриете, че с далечен родственик си приличате по някои черти на лицето, интерес към книги или певчески талант. Това може да е много интересно и дори проницателно. Но ако работата ви приключи до там, ще чувствате, че нещо липсва. Това е така, защото събирането и обединяването на Божието семейство изисква повече от топли чувства. То изисква свети завети, сключени чрез свещенически обреди.
Много от вашите предшественици не са приели тези обреди. Но според Божията промисъл вие сте ги приели. И Бог е знаел, че вие ще сте привлечени към своите предшественици, ще се отнасяте с любов към тях и че ще имате необходимата технология, за да ги намирате. Той също е знаел, че ще живеете във време, когато достъпът до свети храмове, където могат да бъдат извършвани обреди, ще е по-широк откогато и да е било в историята. И е знаел, че може да ви има доверие да извършвате тази работа от името на вашите предци.
Разбира се, всички ние имаме много належащи и важни отговорности, които изискват нашето внимание и време. Всички ние попадаме на неща, които Господ очаква от нас да направим, но които считаме, че са над способностите ни. За щастие Господ дава начин на всеки от нас да придобиваме увереност и удовлетворение в нашата служба, включително при усилията ни в семейната история. Ние придобиваме сила да вършим това, което Той желае, чрез вярата ни, че Спасителят не дава заповед „освен ако не ще подготви пътя за (нас), за да мо(жем ние) да изпълн(им) това, което Той (ни) е заповядал“ (1 Нефи 3:7).
От опит знам, че това е истина. Преди много години, когато бях студент в университета, срещнах един човек, който работеше за една от най-големите компютърни фирми в света. Това беше в ранните дни на компютърните технологии и се случи така, че фирмата го бе изпратила да продава компютри на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Доколкото можех да разбера, той не беше религиозен. Въпреки това, той каза с удивление и изненада: „В тази църква те правят това, което наричат „генеалогично“ изследване, като търсят имена на мъртви хора и се опитват да определят техните предци. Служителите, най-вече жени, обикалят много шкафове с картотеки, търсейки сред малки картончета с информация“. Ако си спомням добре, той каза как жените носели маратонки, за да могат да тичат малко по-бързо. Мъжът продължи: „Като видях големия обем на работа, която те вършат, аз осъзнах, че съм разбрал причината за изобретяване на компютрите“.
Той беше отчасти прав. Компютрите щяха да станат важна част от бъдещата работа по семейна история – само че не компютрите, които той продаваше. Вдъхновен ръководител на Църквата избра да не се купуват неговите компютри. Църквата трябваше да изчака технологии, които до тогава все още хората не бяха си представяли. Но в многото години след това аз научих, че дори най-добрата технология не може да бъде заместник на откровение от небесата, като това, което църковният ръководител получи тогава. Това е духовна работа и Господ я направлява чрез Своя Свят Дух.
Само преди няколко седмици работех по моята семейна история, като имах консултант до себе си и друг помощник по телефона. На компютърния екран пред мен стоеше проблем, който нямах възможност да реша сам. Виждах две имена, изпратени ми чрез чудото на технологията, на двама души, които вероятно очакваха храмов обред. Проблемът бе следният: имената бяха различни, но имаше причина да се смята, че те са един и същи човек. Задачата ми бе да разбера каква е истината.
Поисках от консултантите да ми я кажат. Те отвърнаха: „Не, вие трябва да изберете“. И бяха напълно убедени, че ще открия истината. Компютърът, с цялата си мощ и информация, остави на мен благословията да се взирам в тези имена на екрана, преценявайки наличните данни, търсейки други изследвания, молейки се мълчаливо, да открия каква е истина. След като се помолих, аз знаех със сигурност какво да направя – точно както в други ситуации, когато трябваше да разчитам на небесна помощ за решаване на проблем.
Ние не знаем какви чудеса Бог ще вдъхнови хората да създават, за да помагат в Неговото дело за събиране на семейството Му. Но каквито и прекрасни изобретения да се появят, използването им ще изисква Духът да работи в хора като вас и мен. Това не бива да ни изненадва. В края на краищата починалите са обичани синове и дъщери на Бог. Той ще изпраща тези вдъхновения, които са необходими, за да им даде възможност да се върнат при Него.
В последните години младежите в Църквата откликват на духа на Илия по един вдъхновяващ начин. Много от тях сега притежават свои храмови препоръки с ограничено ползване и често ги използват. Храмовите басейни за кръщение са по-заети от когато и да е било преди; някои храмове дори трябваше да променят разписанията си, за да се справят с увеличения брой млади хора, които ги посещават.
По-рано бе рядко, но приветствано изключение, когато младежи носят в храма имена на свои предци. Сега това е обикновено явление и много често самите млади хора са намерили тези предци.
В допълнение, много младежи са открили, че когато отдават от своето време за семейна история и за храмова работа, това задълбочава свидетелството им за плана на спасение. То увеличава влиянието на Светия Дух в живота им и намалява влиянието на противника. Помага им да се чувстват по-близо до своите семейства и до Господ Исус Христос. Те са научили, че тази работа спасява не само починалите; тя спасява всички нас (вж. У. и З. 128:18).
Младежите са възприели тази идея възхитително добре, сега родителите им е необходимо да ги настигнат. Днес има много хора, които са приели кръщение в света на духовете, поради работата, извършена от младежите, и те очакват други обреди, които само възрастни могат да извършват в храмове по света. Делото за събиране на семейството на Небесния Отец не е само за младежи и не е само за баби и дядовци. То е за всички. Всички ние сме събирачи.
Това е делото на нашето поколение, за което апостол Павел казва, че ще „се изпълнят времената“, когато Бог ще „събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно; в Него“ (Ефесяните 1:10). Това е направено възможно чрез единителното дело на Божия Възлюбен Син, Исус Христос. Благодарение на Него, нашите близки, „които някога (са) били далеч, (са) поставени близо чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше“ ( Ефесяните 2:13–14). Вие, както и аз, сте чувствали това, когато сте усещали любовта ви да нараства, докато гледате портрета на някой ваш предшественик. Чувствали сте го в храма, когато името върху картончето изглежда повече от само име и вие не можете да избегнете усещането, че този човек знае за вас и чувства любовта ви.
Свидетелствам, че Бог Отец иска чедата Си отново у дома, в семейства и в слава. Спасителят е жив. Той направлява и благославя това дело, Той ни пази и напътства. Той е благодарен за вярната ви служба в събиране на семейството на Неговия Отец, и аз ви обещавам вдъхновената помощ, която търсите и от която се нуждаете. В името на Исус Христос, амин.