Уповавай се на Господа и не се облягай
От сестра Бони Х. Кордън
Втора съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца
Можем да съсредоточим живота си върху Спасителя, като Го опознаваме, и Той ще оправя пътеките ни.
Докато пътувах из Азия, една скъпа сестра се обърна към мен. Тя ме прегърна и ме попита: „Наистина ли вярвате, че това Евангелие е истинно?“ Скъпа сестра, знам, че е истинно. Уповавам се на Господ.
В Притчи 3:5–6 четем следния съвет:
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“.
В този стих има две увещания, предупреждение и славно обещание. Двете увещания: „Уповавай на Господа от все сърце“ и „във всичките си пътища признавай Него“. Предупреждението: „Не се облягай на своя разум“. И славното обещание: „Ще оправя пътеките ти“.
Нека първо да обсъдим предупреждението. Описаното ни дава повод за размисъл. Предупреждението е в думите „не се облягай“ – „не се облягай на своя разум“. На английски думата, използвана за облягам се, означава физически да се наведем, наклоним или преместим на една страна. Когато физически се накланяме на една или друга страна, ние сме нестабилни, губим баланс и падаме. Когато духовно се облягаме на нашето разбиране, ние се отклоняваме от Спасителя ни. Ако се наклоним, ние сме нестабилни, губим баланс, не сме съсредоточени в Христа.
Сестри, не забравяйте, че в доземния ни живот сме били на страната на Спасителя. Уповавали сме се на Него. Изразявали сме подкрепата, ентусиазма и радостта си от плана на щастие, изложен от Небесния ни Отец. Не сме се облягали. Воювали сме със свидетелствата си и „(сме се) съюзили със силите на Бог и те (са били) победоносни сили“1. Тази битка между доброто и злото се е преместила на земята. Отново имаме свещеното задължение да бъдем свидетели и да се уповаваме на Господ.
Всички трябва да се запитаме: Как да бъда стабилна и да не се облягам на собственото си разбиране? Как да разпознавам и следвам гласа на Спасителя, когато гласовете на света са толкова убедителни? Как да култивирам упование в Спасителя?
Позволете ми да предложа три начина да увеличаваме познанието си за Спасителя и да се уповаваме на Него. Ще откриете, че тези принципи не са нови, но са основни. За тях се пее във всяко Неделно училище за деца, повтаря се в уроците на Младите жени и в тях е отговорът на много въпроси в Обществото за взаимопомощ. Това са принципи за съсредоточаване, а не за облягане.
Първо, трябва да опознаваме Господ и да се уповаваме на Него, докато се „(угощаваме) със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“2.
Преди няколко месеца изучавахме семейно Писанията. Моят двегодишен внук седеше в скута ми, докато четяхме. Бях изцяло отдадена в ролята си на баба, докато се наслаждавах на посещението на семейството на сина ми.
Като приключихме изучаването на Писанията, затворих книгата си. Моят внук знаеше, че скоро ще се ляга. Погледна ме с нетърпеливите си сини очи и изрече една вечна истина: „Още Писания, бабо“.
Моят син, добър и последователен родител, ме предупреди: „Мамо, не му се връзвай. Просто се опитва да се измъкне от лягането“.
Но, когато моят внук моли за още Писания, четем още от Писанията! Четенето на още от Писанията просветлява ума ни, храни духа ни, отговаря на въпросите ни, увеличава упованието ни в Господ и ни помага да насочваме живота си към Него. „Да помните да ги изучавате усърдно, че да имате полза от това“3.
Второ, можем да опознаваме Господ и да се уповаваме на Него чрез молитва. Каква благословия е да мога да се моля на нашия Бог! „Молете се на Отца с цялото си сърце“4.
Имам един скъп за мен спомен за една молитва. За една от летните ми ваканции в университета приех работа в Тексас. Трябваше да измина стотици мили от Айдахо до Тексас със старата си кола, която умалително наричах Върн. Върн бе натъпкан до тавана и бях готова за новото приключение.
Като излизах, прегърнах майка си и тя каза: „Нека да се помолим преди да тръгнеш“.
Коленичихме и майка ми започна да се моли. Тя се моли на Небесния Отец за безопасността ми. Моли се моята кола без климатик да функционира както трябва. Помоли ангели да бъдат с мен през цялото лято. Тя се моли и моли, и моли.
Мирът, който дойде от тази молитва, ми даде смелостта да се уповавам на Господ и да не се облягам на собственото си разбиране. Господ ме насочваше при многото решения, които вземах през това лято.
Като си създадем навик да се обръщаме към Небесния Отец в молитва, ще опознаваме Спасителя. Ще започнем да се уповаваме на Него. Решенията ни ще стават по-подобни на Неговите. Ще можем да получаваме, както ние, така и другите, благословиите, които Небесният Отец е готов да ни дава, ако само го молим с вяра5.
Трето, можем да опознаваме Господ и да се уповаваме на Него, като служим на другите. Ще разкажа следната история, с позволението на Ейми Райт, която разбра принципа на службата дори страдаща от една ужасяваща и животозастрашаваща болест. Ейми пише:
„На 29 октомври 2015 г. открих, че имам рак. В моя случай имаше 17 процента вероятност да оцелея. Шансовете не бяха добри. Знаех, че ще започна битка за живота си. Бях решена да дам всичко от себе си, не само за себе си, но най-вече, за семейството си. През декември започнах химиотерапия. Запозната бях с многото странични ефекти на лекарствата против рак, но не знаех, че е възможно да ти е толкова зле и все още да си жив.
В един момент заявих, че химиотерапията е нарушение на правата на човека. Казах на съпруга си: „Край! Отказвам се! Няма да се върна в болницата“. Любимият ми, проявявайки разум, ме изслуша търпеливо и после отговори: „Ами, тогава ще трябва да намерим някой друг, който да служи“.
Какво? Да не би да пропусна факта, че съпругата му има рак и не може да понесе още един пристъп на гадене или още един миг на изключителна болка?
Ейми продължава с обясненията: „Симптомите ми постепенно се влошиха дотолкова, че обикновено имах един или два добри дни в месеца, (когато) можех донякъде да функционирам като живо, дишащо човешко същество. Именно в тези дни с близките ми намирахме начини да служим“.
В един от тези дни семейството на Ейми раздава комплекти за химиотерапия на други пациенти, комплекти с неща, които да ободряват и да облекчават симптомите. Когато Ейми не можела да спи, измисляла начини да подобри деня на някого другиго. Някои от тях били значими, но много от тях били просто малки листчета или текстови съобщения с насърчение и обич. През нощите, когато болката ѝ била твърде силна, за да заспи, тя лежала в леглото си със своя iPad и търсела обреди, които трябва да се извършат за нейни починали предци. По чудо, болката намалявала и тя успявала да я изтърпи.
„Службата – свидетелства Ейми, – спаси живота ми. Щастието, което открих при опитите да облекчавам страданието на хората около мен, бе това, в което най-накрая намерих силата да продължавам напред. Очаквах проектите ни за служба с голяма радост и нетърпение. И до днес това ми изглежда като странен парадокс. Нормално е да си помислиш, че някой, който е оплешивял, натровен и борещ се за живота си, има правото да си мисли, че „точно сега става въпрос само за мен“. Обаче, когато мислех за себе си, ситуацията ми, страданието и болката ми, светът ставаше много мрачен и депресиращ. Когато насочвах вниманието си към другите, имаше светлина, надежда, сила, смелост и радост. Знам, че това е възможно поради подкрепящата, изцеляващата и даващата възможности сила на Единението на Исус Христос“.
Ейми започва да се уповава на Господ, като Го опознава. Ако бе разчитала дори и малко на собственото си разбиране, вероятно би отхвърлила идеята да служи. Службата ѝ помага да издържи на болката и страданията си и да следва в живота си следния стих: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“6.
Исус Христос е победил света. И благодарение на Него, благодарение на безкрайното Му Единение, всички ние имаме така важната причина да се уповаваме, знаейки, че накрая всичко ще е наред.
Сестри, всяка от нас може да се уповава на Господ и да не се обляга. Можем да съсредоточим живота си върху Спасителя, като Го опознаваме, и Той ще оправя пътеките ни.
Ние сме на земята, за да проявяваме същото упование в Него, което ни позволи да бъдем на страната на Исус Христос, когато Той заяви: „Ето Ме, изпрати Мен“7.
Мои скъпи сестри, президент Томас С. Монсън свидетелства, че „обещаните ни благословии са неизмерими. Дори буреносните облаци да се събират, дори дъждовете да се изсипват върху нас, нашето знание за Евангелието и любовта ни към Небесния Отец и нашия Спасител ще ни утешават и поддържат, … като ходим правдиво. … Нищо в този свят няма да може да ни победи“8.
Добавям своето свидетелство към това на възлюбения ни пророк. Ако се уповаваме на Небесния ни Отец и на нашия Спасител, и не се облягаме на собственото си разбиране, Те ще оправят пътеките ни и ще са милостиви към нас. В името на Исус Христос, амин.