Сигурни жени
Линда К. Бъртън
Обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Тези жени са ученици, съсредоточени върху Спасителя Исус Христос, и имат надежда поради обещанието на Неговата единителна жертва.
Мои възлюбени сестри, много ви обичаме и ви благодарим за това, че откликнахте със състрадание и ентусиазъм на поканата на Първото президентство и се включихте в инициативата „Странник бях“. Моля ви да продължавате да се молите, да се вслушвате в нашепванията на Духа и да действате според подтиците, които получавате.
Независимо дали пътувам из страната или по света, не е необичайно някой да ме попита: „Помните ли ме?“ Понеже съм до болка несъвършена, трябва да призная, че често не мога да си спомням имената. Въпреки това помня съвсем истинската любов, която Небесният Отец ми позволява да чувствам, докато се срещам с Неговите скъпи дъщери и синове.
Наскоро имах възможността да посетя няколко възлюбени жени, които са в затвора. Докато се сбогувахме прочувствено, една мила жена отправи молба към мен: „Сестра Бъртън, моля ви, не ни забравяйте“. Надявам се, че тя и останалите, които искат да бъдат помнени, ще се почувстват такива, докато споделям някои мисли с вас.
Сигурни жени в дните на Спасителя: Съсредоточени върху Спасителя Исус Христос
Нашите сестри през вековете са ни давали пример за ученичество, изпълнено с вяра, към което ние също се стремим. „Новият завет съдържа разкази за (някои) жени, знайни и незнайни, които са упражнявали вяра в Исус Христос (и в Неговото Единение), изучавали са и са живели според Неговите учения и са свидетелствали за Неговата служба, чудеса и величие. Тези жени са се превърнали в ученици за пример и във важни свидетели за делото на спасението“1.
Обърнете внимание на следните истории от книгата на Лука. Първата, по време на служението на Спасителя:
„И скоро … (Исус) ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика
и някои жени, … Мария, наречена Магдалена, … и Йоана … , и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си“2.
Следното се случва след Неговото Възкресение:
„И някои от жените, … като отишли рано сутринта на гроба
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели … видение на ангели, които казали, че Той бил жив“3.
Много пъти при четенето не съм обръщала голямо внимание на привидно незначителния израз „някои жени“, но наскоро започнах да размишлявам какви жени са описани в историите. Докато внимателно размишлявах, за мен стана явно, че изразът някои жени може да бъде заменен със сигурни жени, в смисъл, че те са: „убедени“, „уверени“, „вдъхващи вяра“, „решителни“, „категорични“, „непоколебими“ и „достойни за доверие“4.
Като размишлявах над тези силни описания, си спомних две от тези новозаветни сигурни жени, които дават уверено, решително и категорично свидетелство за Спасителя. Дори и да са били несъвършени, също като нас, техните свидетелства са вдъхновяващи.
Спомняте ли си за жената при кладенеца, чието име не знаем, но която кани хората да дойдат и да видят какво е научила за Спасителя? Тя изразява своето сигурно свидетелство под формата на въпрос: „Да не би Той да е Христос?“5 Нейните свидетелство и призив са толкова завладяващи, че „много … повярва(т) в Него“6.
След смъртта на своя брат Лазар, Марта, възлюбена последователка и приятелка на Господ, заявява вероятно с дълбоко вълнение: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“. Обърнете внимание на увереността, с която продължава: „Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде“. Тя също свидетелства: „Вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света“7.
Ние научаваме от тези сестри, че сигурните жени са ученици, съсредоточени върху Спасителя Исус Христос и че имат надежда поради обещанието на Неговата единителна жертва.
Сигурните, спазващи сключените завети жени на Възстановяването: Готови да правят жертви
В древността, сигурните жени правели жертви, за да свидетелстват и живеят според ученията на Исус. Сигурните жени в ранните години на Възстановяването правили същото. Друзила Хендрикс и семейството ѝ били сред онези новообърнати във вярата, засегнати от преследванията на светиите в окръг Клей, Мисури. Нейният съпруг бил трайно парализиран по време на битката при Крукид Ривър. Тя трябвало да се грижи за него, а също и за прехраната на своето семейство.
„По време на един особено труден момент, когато семейството ѝ останало без храна, тя си спомня, че чула глас: „Дръж се, Господ ще се погрижи“.
Когато синът ѝ трябвало да постъпи в Мормонския батальон като доброволец, в началото Друзила се възпротивила и горещо се молела на Небесния Отец, докато „сякаш един глас ѝ казал: „Искаш ли най-висшата степен на слава“? Тя разбира се отговорила с „Да“, а гласът продължил: „Как мислиш да я получиш, освен ако не направиш най-големите жертви?“8
От тази сигурна жена учим, че за да сме спазващи заветите си ученици, трябва да сме готови да правим жертви.
Сигурните жени в наши дни: Помнят Спасителя и се подготвят да отбележат Неговото Второ Пришествие
Споменах за сигурните жени в дните на Спасителя и в ранните години на Възстановяването на Евангелието, но какво да кажем за примера за ученичество и за свидетелствата на сигурните жени в наши дни?
При последното си посещение в Азия за пореден път се вдъхнових от многото сигурни жени, които срещнах. Бях особено впечатлена от членовете, които са първи в своите семейства в Индия, Малайзия и Индонезия и които се стремят да живеят според Евангелието в своите домове, понякога на висока цена, защото животът според Евангелието често е в разрез със семейните и национални традиции. Сигурните жени от много поколения, които срещнах в Хонг Конг и Тайван, продължават да благославят живота на своите семейства, членовете на Църквата и общностите, като остават съсредоточени върху Спасителя и са готови да правят жертви, за да спазват заветите. Подобни сигурни жени има навсякъде в Църквата.
Сигурна жена, която е благославяла живота ми в продължение на десетилетия, през последните 15 години се бори с изтощително, мъчително и прогресиращо заболяване, наречено миозит. Въпреки че е прикована към инвалидна количка, тя се стреми да бъде благодарна и да работи по своя списък „Аз Мога“ – дълъг списък с неща, които тя може да прави, например: аз мога да дишам, аз мога да преглъщам, аз мога да се моля и аз мога да чувствам любовта на Спасителя. Почти всеки ден, тя споделя със семейство и приятели своето съсредоточено върху Христос сигурно свидетелство.
Наскоро чух историята на Джени. Тя е завърнала се мисионерка, чиито родители се развели, докато била на мисия. Тя разказва как мисълта за завръщане у дома „я плашела до смърт“. Но в края на своята мисия в Италия, като се отбила в дома на мисията на път за дома в Съединените щати, една сигурна жена, съпругата на президента на мисия, грижливо ѝ служила, като просто ѝ сресала косата.
Години по-късно, една друга сигурна жена – Тери, президентката на Обществото за взаимопомощ в кола и ученичка на Исус Христос, благословила живота ѝ, когато Джени била призована като президентка на Обществото за взаимопомощ в района. По това време, Джени работела над своята докторска дисертация. Тери не само служела на Джени като наставник в ролята си на ръководител, но също така прекарала 10 часа в болницата с нея, когато Джени получила страшната диагноза левкемия. Тери карала Джени на прегледи и я посещавала в болницата. Джени признава: „Мисля, че може и да съм повърнала няколко пъти в колата ѝ“.
Въпреки своята болест, Джени продължавала старателно да служи като президентка на Обществото за взаимопомощ в района. Дори и в най-тежките си моменти, тя се обаждала по телефона, изпращала съобщения и имейли от леглото си и канела своите сестри да дойдат да я видят. Тя изпращала картички и бележки, изразявайки обичта си към своите сестри от разстояние. Когато от района поискали снимка на нея и съветничките ѝ за историята на района, ето какво получили. Тъй като самата Джени е една сигурна жена, тя канела всички да споделят тегобите си, включително и нейните собствени.
Като една сигурна жена, Джени свидетелства: „Ние сме тук на земята, не само за да спасяваме другите, но и за да спасим себе си. И това спасение идва, когато работим заедно с Исус Христос и черпим от Неговата благодат, Единение и любовта, която Той чувства към жените в Църквата. Това става чрез неща, прости като това да срешем косата на някого, да изпратим бележка с вдъхновяващо, ясно и водещо до откровение послание за надежда и благодат или това да позволим на жените да ни служат“9.
Сестри, когато сме разсеяни, несигурни, обезсърчени, грешни, опечалени или когато душите ни са обременени, нека приемем поканата на Господ да пием от Неговата жива вода, както направила сигурната жена при кладенеца и да каним другите да правят същото, като споделяме своето собствено сигурно свидетелство: „Да не би Той да е Христос?“
Когато животът изглежда несправедлив, както трябва да се е струвало на Марта при смъртта на брат ѝ, когато преживяваме сърдечни терзания поради самота, безплодие, загуба на обичани хора, загуба или липса на възможности за брак и семейство, разбити домове, непоносима депресия, физически или психични заболявания, обезсилващ стрес, безпокойство, пристрастяване, финансови проблеми или много други подобни, нека си спомняме за Марта и да заявяваме подобно на нея своето сигурно свидетелство: „Но и сега зная … (и) вярвам, че Ти си Христос, Божият Син“.
Нека си спомняме за сигурните жени, които отказали да изоставят нашия скъп Спасител по време на мъчителното Му страдание на кръста и часове по-късно имали привилегията да са сред сигурните свидетели на Неговото велико Възкресение. Нека бъдем близо до Него чрез молитва и изучаване на Писанията. Нека се доближаваме до Него, като се подготвяме и вземаме от свещените символи на Неговата Единителна жертва всяка седмица по време на обреда на причастието и като спазваме заветите, служейки на другите в моменти на нужда. Може би тогава бихме били част от сигурните жени, ученици на Исус Христос, които ще отбележат Неговото величествено завръщане, когато Той дойде отново.
Сестри, свидетелствам за любящите небесни родители, за нашия Спасител Исус Христос и Неговото безпределно Единение за нас. Знам, че Пророкът Джозеф Смит е бил предопределен да бъде Пророкът на Възстановяването. Знам, че Книгата на Мормон е истинна и е преведена чрез силата Божия. Ние сме благословени да имаме жив пророк в наши дни, президент Томас С. Монсън. Тези истини знам със сигурност! В името на Исус Христос, амин.