„Ходи с Мен“
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Нашето ръкополагане в свещеничеството е покана от Господ да ходим с Него, да вършим това, което Той върши и да служим, както Той служи.
Мои възлюбени братя в свещеничеството, моята цел днес е едновременно да ви вдъхна увереност и да ви насърча в свещеническата ви служба. Донякъде това е подобно на целта, която си представям, че Спасителят е имал, когато срещнал богат млад мъж, който попитал: „Какво добро да направя, за да имам вечен живот?“ (Матей 19:16). Може би сте дошли на тази конференция, както този млад мъж е отишъл при Спасителя, чудейки се дали вашата служба е била приета. И в същото време може да чувствате, че има още какво да се направи – вероятно много повече! Моля се да мога да предам любящото Божие одобрение за всичко, което вече сте направили, докато в същото време и ви предложа насърчаващи идеи за това, което, с Неговата помощ, допълнително бихте могли да постигнете, като носители на Неговото свято свещеничество.
Богатият млад мъж бил помолен да продаде всичко, което имал, да даде на бедните и да последва Спасителя; вашият бъдещ напредък може да не изисква това, но ще изисква известна жертва. И в двата случая се надявам моето послание да не ви накара да си „отиде(те) наскърбен(и)“, както е сторил младият мъж (вж. Матей 19:20–22). По-скоро вярвам, че всички вие „възрадвани (ще) продължите по пътя си“ (У. и З. 84:105), защото искате да се усъвършенствате и мислите, че можете.
Дори и да е така, съвсем естествено е да се чувстваме некомпетентни, когато имаме предвид това, което Господ ни е призовал да вършим. Всъщност, ако ми кажете, че се чувствате напълно способни да изпълнявате вашите свещенически задължения, бих се притеснил, че вие по-скоро не ги разбирате. От друга страна, ако ми кажете, че желаете да се откажете, тъй като тази задача е отвъд възможностите ви, тогава бих желал да ви помогна да разберете как Господ усилва и укрепва носителите на Неговото свещеничество да вършат неща, които сами никога не биха могли да извършат.
Това важи както за моето призование, така и за вашето. Никой от нас не може да върши свещеническата работа, и то добре, разчитайки изцяло на собствената си мъдрост и таланти. Това е така понеже това не е нашето дело, а Божието. Ето защо, единственият начин да имаме успех е да разчитаме на Него, независимо дали сме наскоро призован дякон, поверен със задачата да придава духовна сила на обреда за причастие; или млад домашен учител, призован от Господ да обича и служи на семейство, което не познава и което изглежда не желае нашата любов и служба; или баща, който разбира, че трябва да председателства в дома си в праведност, но може би е несигурен как да го направи, а времето лети, тъй като тези деца порастват бързо и светът изглежда толкова суров и враждебен.
И така, ако ви идва малко в повече, вземете това за добър знак. Това показва, че вие можете да усещате степента, в която Бог ни се доверява. Това означава, че вие имате малка представа какво наистина е свещеничеството.
Има много малко хора в света, които имат това разбиране. Дори и тези, които могат да декларират правилно неговата дефиниция, може да не го разбират. Има няколко стиха, които, чрез силата на Духа, който носят, могат да задълбочат нашето чувство на благоговейно отношение към святото свещеничество. Ето и някои от тях:
„Силата и властта на по-висшето или на Мелхиседековото свещеничество е да държи ключовете на всички духовни благословии в Църквата:
да има правото да получава тайнствата на Небесното царство, да му бъдат отваряни небесата, да общува с общото събрание и църквата на Първородния, и да се радва на общуването и присъствието на Бога-Отец и Исус, Ходатая на Новия завет.
Силата и властта на… Аароновото свещеничество е да държи ключовете на служението на ангелите“ (У. и З. 107:18–20).
„В неговите обреди (на свещеничеството) е видна силата на божествеността. …
Защото без това никой човек не може да види лицето на Бога, тъкмо на Отца, и да живее“ (У. и З. 84:20, 22).
„Това висше свещеничество е според реда на Неговия Син, който ред беше от основаването на света, или сиреч без начало на дни или без край на години, бидейки приготвен от вечност до вечност, според предузнанието Му за всички неща“ (Алма13:7).
„Всеки, който бъде поставен съгласно този ред и призование, ще има сила чрез вяра да събаря планини, да разделя моретата, да пресушава води, да ги отклонява от хода им;
да предизвиква войските на народите, да разделя земята, да разкъсва всякакви връзки, да застане в присъствието на Бога и да прави всичко съобразно Неговата воля, съгласно заповедта Му, да подчинява княжества и власти; и това по волята на Сина Божий, Който беше отпреди основаването на света “ (П. Дж. С., Битие 14:30–31, в Ръководство към Писанията).
Един от начините да се реагира при такива величествени описания на силата на свещеничеството е да се предположи, че те не се отнасят за нас. Друг подход е в сърцата да си задаваме предизвикващи дълбока самооценка въпроси, например като тези: Някога чувствал ли съм се сякаш небесата са били отворени за мен? Някой би ли използвал израза „служение на ангели“, за да опише моята свещеническа служба? Внасям ли „силата на божествеността“ в живота на тези, на които служа? Местил ли съм някога планина, изправял ли съм се пред армия, освобождавал ли съм някого от веригите му, или подчинявал ли съм светските сили – дори само образно – за да се изпълни Божията воля?
Такава интроспекция винаги носи усещане, че бихме могли да извършваме повече в Господната служба. Надявам се, че тя също така ви носи усещане, че искате да направите повече – копнеж да участвате по-пълноценно в чудотворното Господно дело. Такива чувства са първата стъпка да се превърнете в мъжете, които свещеническа служба цели да станете.
Следващата стъпка е описана в разговор между Йехова и Енох. Познаваме Енох като силен пророк, който е установил Сион насред голямо нечестие. Но преди да стане силен пророк, Енох гледал на себе си като на „едно момче…, бав(но) в говора“ и мразено от всички хора (Моисей 6:31). Чуйте думите на Господ, които Той използва да насърчи Енох. Те са Неговите думи и за вас, които сте призовани като носители на свещеничеството да служите на другите:
„И Господ каза на Енох: Иди и прави според както съм ти заповядал, и никой човек няма да те нарани. Отвори устата си и тя ще бъде изпълнена, и Аз ще ти дам говор, защото всичката плът е в ръцете Ми, и ще сторя според както Ми се види за добре. …
Ето, Духът Ми е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще оправдая; и планините ще се отдръпват пред теб, и реките ще обръщат посоката си; и ти ще пребиваваш в Мен, и Аз в теб, ето защо, ходи с Мен“ (Моисей 6:32, 34).
Братя, нашето ръкополагане в свещеничеството е покана от Господ да ходим с Него. И какво означава това да ходим с Господ? Това означава да вършим онова, което Той върши, да служим, както Той служи. Той жертва собствените Си удобства, за да благославя нуждаещите се, затова и ние се стремим да го правим. Той обръща специално внимание на хора, които са пренебрегвани и дори избягвани от обществото, така че това трябва да се опитваме да правим и ние. Той свидетелства смело и с любов за истинното учение, което получил от Своя Отец, дори и да не било общоприето, това трябва да правим и ние. Той казва на всички: „Елате при Мене“ (Матей 11:28), и ние казваме на всички: „Елате при Него“. Като носители на свещеничеството, ние сме Негови представители. Ние не действаме за себе си, а за Него. Говорим не нашите слова, а Неговите. Заради нашата служба хората, на които служим, Го опознават по-добре.
Веднага, след като приемем Господната покана: „Ходи с Мен“, естеството на нашата свещеническа служба се променя. Тя става изведнъж по-висша и по-благородна, но също и по-постижима, понеже ние знаем, че не сме сами. Почувствах това най-силно, когато президент Томас С. Монсън положи ръцете си върху главата ми преди девет години и ме благослови, за да започна службата си в настоящето ми призование. В тази благословия той цитира следните слова на Спасителя: „И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (У. и З. 84:88).
Разчитал съм на това обещание много пъти и съм го виждал изпълнено по множество начини през моите 72 години на свещеническа служба. Това се случи, когато бях нов носител на Аароновото свещеничество със задача да раздавам причастието. Ужасен, че ще допусна грешка, излязох навън от сградата преди да започне събранието и отчаяно се помолих Бог да ми помогне. Отговорът дойде. Чувствах, че Господ беше с мен. Чувствах Неговата увереност в мен и така почувствах увереност в моето участие в Неговото дело.
Случи се отново, докато служех като епископ. Получих телефонно обаждане от жена, която беше направила сериозна грешка и беше изправена пред трудно, променящо живота решение. Като я посетих, чувствах, че знам отговора на проблема ѝ, но също така силно почувствах, че аз не трябва да ѝ давам този отговор – тя трябваше сама да достигне до него. Моите думи към нея бяха: „Вярвам, че Бог ще ти каже какво да правиш, ако Го попиташ“. По-късно тя съобщи, че Го е попитала и Той ѝ е казал.
В друг случай, докато бях епископ, получих друго телефонно обаждане, този път от страна на полицията. Казаха ми, че пиян шофьор катастрофирал своята кола през стъклото, във фоаето на банка. Когато зашеметеният водач видял охраната да вади оръжието си, той извикал: „Не стреляйте! Аз съм мормон!“.
Стана ясно, че пияният шофьор бе едва наскоро кръстен член на моя район. Докато чаках да говоря с него в офиса на епископа, планирах какво да му кажа, за да го накарам да чувства угризения за начина, по който е нарушил своите завети и е опетнил Църквата. Но като седнах до него и го загледах, чух глас в съзнанието да ми казва толкова ясно все едно някой ми говореше наистина: „Аз ще ти позволя да го видиш, както Аз го виждам“. И след това, само за кратък миг, целият му вид се промени пред мен. Аз не виждах един млад объркан мъж, а свят, благороден син на Бог. Изведнъж почувствах любовта на Господ към него. Тази представа промени нашия разговор. Също така промени мен.
Научих важни поуки от тези преживявания, ходейки с Господ, вършейки Неговото дело. Бих искал да споделя с вас три от тях. Първата е, че Бог обръща внимание и подкрепя дори и най-новия и най-младия дякон. Никога не трябва да се чувствате твърде малки или твърде незначителни за Него, за да забележи вас и службата, която отдавате в Негово име.
Втората поука е, че в Господното дело не само се разрешават проблеми; в него се изгражда характера на хората. Така че, като ходите с Него в свещеническа служба, можете да откриете, че понякога това, което изглежда като най-доброто решение, не е предпочитаното от Господа решение, понеже не позволява на хората да израстват. Ако се вслушвате, Той ще ви посочва Своите пътища. Не забравяйте, че Божието дело и слава нямат за цел просто да ръководят една успешна организация; а „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Това е, в края на краищата, причината Той да даде Своята свещеническа власт на изпълнени с недостатъци смъртни хора като вас и мен и да ни покани да участваме в Неговото дело. Нашият напредък е Неговото дело!
Сега третата поука: Да ходим със Спасителя, извършвайки свещеническа служба ще промени начина, по който гледаме на другите. Той ще ви научи да ги виждате през Неговите очи, което означава, да гледате отвъд външния вид и в сърцето (вж. 1 Царе 16:7). Това е начинът, по който Спасителят е успял да види Симон не като импулсивен рибар, а като Петър, устойчив като скала бъдещ ръководител на Неговата Църква (вж. Лука 5:1–11). Това е начинът, по който Той е успял да види Закхей не като корумпиран бирник, както другите го виждали, а като честен, почтен син на Авраам (вж. Лука 19:1–9). Ако ходите със Спасителя достатъчно дълго, ще се научите да гледате на всички като Божии чеда с неограничен потенциал, независимо от това, какви са били в миналото. И ако продължите да ходите със Спасителя, вие ще развиете друга дарба, която Той притежава – способността да помагате на хората да виждат този потенциал в себе си и така да се покайват.
Мои скъпи братя от свещеничеството, в много отношения, ние сме като двамата ученици, които вървят по пътя за Емаус в първата неделя на Великден. Това било сутринта на Възкресението, но те не били все още сигурни дали има възкресение или дори какво означавало то. Те „се надявах(а), че (Исус от Назарет) ще избави Израил“, но те бяха „мудни по сърце да вярва(т)“ на всичко, на което учат Писанията за възкресението. Докато вървели по пътя и се опитвали да разсъждават заедно за него, „сам Исус се приближи и вървеше с тях; но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят“ (Вж. Лука 24:13–32).
Свидетелствам, че когато вървим по пътя на свещеническата служба, Спасителят Исус Христос върви с нас, защото това е Неговата пътека, Неговият начин. Неговата светлина озарява пътя ни, а Неговите ангели ни обкръжават. Може да нямаме пълна представа за същността на свещеничеството или как да го упражняваме по начина, по който Той го прави. Но ако обръщаме по-голямо внимание на тези моменти, когато нашите сърца „гор(ят) (вътре) в нас“ (Лука 24:32), очите ни могат да се отворят и да видим ръката Му в живота ни и в нашата служба. Свидетелствам, че Го опознаваме най-добре, като работим с Него и Му служим в това велико дело за довеждането до спасение на Божиите чеда. „Защото как човек може да познава господар, на когото не е служил и който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?“ (Moсия 5:13). Исус Христос е нашият Учител. Това е Неговата Църква. Ние сме носители на Неговото свещеничество. Нека изберем да ходим с Него и да разпознаваме как Той ходи с нас.
Давам ви тържествено свидетелство, че Исус е Христос, нашият възкръснал Господ. Давам ви своето свидетелство, че свещеничеството, което Той ни е поверил, е властта да говорим и действаме в Негово име. Ние сме чеда на един любящ Небесен Отец, Който отговоря на нашите молитви и ни изпраща Светия Дух, за да ни подсилва във всяка свещеническа отговорност, която сме благословени да получаваме. Джозеф Смит е видял Отца и Сина. Той е получил ключовете на свещеничеството, които са били предадени на президент Томас С. Монсън, който ги упражнява днес. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.