2017
Забравени книги, незабравимо свидетелство
April 2017


Забравени книги, незабравимо свидетелство

Авторката живее в Кагаян, Филипините.

Всички очи бяха втренчени в мен. Можех ли да се застъпя за Църквата само с моето простичко свидетелство?

Изображение
girl in classroom

Една година си поставих за цел да постигна по-голям духовен напредък. Носех със себе си книги от Църквата, брошури, ръководства и Писанията навсякъде, дори и в училище, тъй като жадувах за Божиите слова. Но постепенно започнах да полагам по-малко усилия, тъй като бях заета да уча за предстоящ изпит.

Един ден нашият учител започна дискусия, като помоли всички ученици, които не са католици, да станат. Аз бях единственият член на Църквата от класа. Шест други ученици също станаха.

След това ни беше зададен въпросът: Към коя църква принадлежите? Кой е основателят ѝ? Как е била установена вашата църква?

Аз бях последната, която имаше възможност да отговаря. Когато осъзнах, че не бях взела със себе си своите църковни материали, се притесних, но се опитах да си спомня нещата, които бях изучавала. Спомних си един стих от Библията:

„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5–6).

Смело се изправих пред съучениците си и забравих страховете си. Заявих, че съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Споделих историята на момчето Джозеф Смит, което видяло Бог. Почувствах топлина в гърдите си и сълзи потекоха от очите ми. Споделих, че Църквата е била организирана на 6 април 1830 г. и свидетелствах, че е бил призован Божий пророк и че свещеничеството е било възстановено. Свидетелствах, че знам, че всичко това е истина.

Многото часове изучаване на Евангелието не бяха напразно. То ми беше помогнало да защитя вярата си и да свидетелствам за Евангелието. Бях горда, когато няколко седмици по-късно четирима от съучениците ми дойдоха с мен на събрание в Църквата.

От това преживяване научих колко важно е свидетелството. Първоначално се чудех защо Господ не ме беше подтикнал да си взема книгите през този ден. Те щяха да ми помогнат да отговоря на зададените въпроси по съвършен начин. Но след това осъзнах, че няма нужда да наизустяваме всичко за Църквата или да разчитаме на книги, а трябва да изучаваме Евангелието, да живеем според него, да го споделяме и да се уповаваме на него. Не разполагах с книгите си, но имах своето свидетелство.