Старият семеен албум:
Силата на семейните истории
Авторката живее в Ню Йорк, САЩ.
Наследството на моите предци живее чрез мен и постоянно променя живота ми към по-добро.
През една лятна утрин преди Втората световна война прадядо ми както винаги се събудил преди изгрев. Той излязъл от дома си и отишъл на хълм с изглед към зелена долина и неговото село в Румъния, седнал на покритата с роса трева и потънал в дълбок размисъл за нещо, което обмислял от много време. Като образован човек с голямо сърце и любознателен ум, той бил обичан и уважаван от всички в селото.
След изгрева той се прибрал у дома и признал на жена си, че му било любопитно да види какво би било погребението му и че искал да направят репетиция за него. Той избрал дата, купил ковчег, наел свещеник и професионални оплаквачки и се сдобил с всичко останало според гръцката православна традиция. И така дошъл денят за репетицията за погребението. В центъра на селото били сложени маси за помена, всички от семейството били облечени в черно, свещеникът дошъл, прадядо ми легнал в ковчега, намествайки възглавницата така, че да вижда добре и погребалната процесия започнала. Когато церемонията приключила, цялото село било поканено на помена и мечтата на прадядо ми да танцува на собственото си погребение се сбъднала. Той живял още 20 години и често проверявал дали все още може да се събере в ковчега.
Не просто имена и дати
Никога не съм срещала своя прадядо, но историята му винаги ми е била любимата от всички истории, разказвани ми от баба и дядо. Всеки ден баба и дядо разказваха на мен, братята и сестрите ми истории за нашите предци: откъде са дошли, какви са били те, техните ценности, мечти и надежди. Всяка неделя след обяд баба и дядо изваждаха семейния албум и с всяко обръщане на страницата историите оживяваха и сърцата се вплитаха в едно чрез любовта, свързваща шест поколения. Това не бяха само стари снимки с имена и дати надраскани на гърба. Всяко лице беше баща или майка, син или дъщеря, брат или сестра и така тяхното наследство, заедно с други семейни традиции, достигна до мен.
Сила във времена на изпитания
На 19-годишна възраст бях изгубила родителите си и повечето си близки, а много от наследството ми беше изгубено или откраднато. И въпреки това, има нещо, което времето, природните бедствия и дори смъртта никога не могат да унищожат – свързващия миналото, настоящето и бъдещето мост, който всеки от членовете на семейството ми бе изградил. Поради тяхното усърдие, нишката, която свързва сърцата на членовете на семейството заедно, ми е давала сили да преодолявам трудности.
Когато родителите ми, баба ми и дядо ми починаха, чувствах толкова дълбока мъка, че се чудех дали ще имам достатъчно сили да продължа да живея. Бях благословена да почувствам влиянието им отвъд завесата и то ми помогна да получа силно свидетелство за плана на спасение, живота отвъд смъртта, а по-късно за храмовите обреди, които са така необходими за спасението ни. Никога не съм срещала своите прародители и повечето от лелите и чичовците си, но всеки път, когато взема онзи стар албум с техни снимки, виждам колко приличам на тях. Аз съм това, което съм, благодарение на всички преди мен. Техните преживявания и мъдрост са ми помагали да изградя характера си и са ме напътствали през живота ми.
Един от най-великите дарове, които моето семейство ми е дало още от детството, е знанието за моята семейна история и убеждението, че съм свързващото звено между миналото и бъдещето. Аз също така знам, че съм дошла на земята, за да пиша своя собствена история, да я проучвам, преживявам и ценя. Знанието за моята семейна история ми дава сили през изпитанията в живота ми.
Често мисля за членовете на семейството ми от другата страна на завесата и за жертвите, които са правили, за да имам по-добър живот. Мисля си за храмовите обреди, които ни дават възможност да бъдем отново заедно като семейство някой ден. Също мисля за Единението на моя Спасител, Който направи всичко това възможно. Той направи всичко необходимо, за да можем ние да живеем. Заради това Го обичаме и Му се покланяме с благодарност днес и завинаги.