Гласове на светии от последните дни
Спасена във фоайето
Илюстрация от Алън Гарнс
Съпругът ми често трябва да работи в неделя и за мен остава отговорността сама да водя четиримата ни синове на църква. Една неделя двамата ми най-малки синове се бореха един с друг по време на събранието за вземане на причастието. Ако успеех да привлека вниманието на едното момче с книга, брат му я искаше. Използвах сладки, играчки и игра с оцветяване, но нищо не помагаше. Беше ми много трудно с момчетата, които сякаш не можеха да стоят кротко в продължение на един час.
Извадих от чантата си малка играчка и я дадох на едногодишния си син. Незабавно тригодишният ми Тайсън изпищя, нахвърляйки се върху брат си в опит да вземе играчката. Чувствах се ужасно, докато носех двете пищящи и борещи се малки момчета към фоайето.
Лицето ми незабавно се обля в горещи сълзи. Защо трябваше да бъде толкова трудно? Нали правя това, което Небесният Отец иска от мен – водя семейството си на църква? Но просто не можех повече така. Беше изтощително и смущаващо за мен сама да се боря с момчетата по време на събранието за вземане на причастието всяка седмица. Дори не исках да се връщам повече.
Тази мисъл се прокрадна в ума ми за около 15 секунди и тогава една почти непозната за мен сестра излезе във фоайето след мен. Казваше се сестра Биъс. Тя обикновено седеше сама, защото съпругът ѝ служеше в епископството и децата ѝ вече бяха големи. Тя каза: „Винаги си тук сама! Виждам, че много се стараеш. Може ли Тайсън да седне с мен?“ Дори не можах да отговоря! Просто кимнах и тя го хвана за ръка и го отведе, вече спокоен и доволен, обратно в залата за събрания.
Избърсах сълзите си, взех малкия си син и смирено се върнах в залата, за да се насладя на остатъка от събранието на спокойствие.
Следващата неделя, когато влязохме за събранието, Тайсън потърси своята нова приятелка. Вечер той се молеше: „Небесни Отче, благодаря ти за сестра Биъс. Много я обичам!“
Изминаха повече от три години и Тайсън все още често търси сестра Биъс в залата. Миналата година я призоваха да бъде учителка на Тайсън в Неделното училище за деца. Той беше най-щастливото момче на света.
Толкова съм благодарна за сестра Биъс и за готовността ѝ да обича другите и да им служи. Знам, че можем да благославяме живота на другите, когато служим като Спасителя.