Радост и духовно оцеляване
От президент Ръсел М. Нелсън
Президент на Кворума на дванадесетте апостоли
Когато съсредоточим живота си върху Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни.
Мои скъпи братя и сестри, днес бих искал да обсъдя един принцип, който е ключов за нашето духовно оцеляване. Този принцип ще става все по-важен, докато трагедиите и изопачаванията около нас се увеличават.
Това са последните дни, затова никой от нас не трябва да се изненадва, когато виждаме как се изпълнява пророчество. Редица пророци, включително Исайя, Павел, Нефи и Мормон, виждат, че ще настъпят усилни времена1, виждат как в наши дни цялата земя ще бъде в размирици2, как хората ще бъдат „себелюбиви, … безсърдечни, … повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога“3 и как мнозина ще станат служители на Сатана и ще подкрепят делото на противника4. Наистина, вие и аз се борим срещу „началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота“5.
Докато конфликтите между народите ескалират, докато малодушни терористи дебнат невинни хора и докато покварата във всичко – от бизнеса до държавната администрация – се среща все по-често и навсякъде, какво може да ни помогне? Какво може да помага на всеки от нас с нашите лични борби и със суровите трудности на живота в тези последни дни?
Пророкът Лехий учи на един принцип на духовното оцеляване. Първо, помислете върху неговите обстоятелства: Той е бил преследван за проповядване на истината в Йерусалим и му е било заповядано от Господ да остави притежанията си и да избяга със семейството си в пустошта. Живял е в шатра и е оцелявал на каквато храна е могъл да намери по пътя, водещ в неизвестна посока, и е видял как двама от синовете му, Ламан и Лемуил, въстават срещу Господните учения и посягат на братята си Нефи и Сам.
Явно е, че Лехий познава противопоставянето, тревогата, мъката, болката, разочарованието и тъгата. И въпреки това, той смело и без съмнение изказва следния принцип, така както е разкрит от Господ: „Човеците са, за да могат да имат радост“6. Представете си! От всички думи, които можеше да използва, за да опише естеството и целта на живота ни тук в смъртността, той избира думата радост!
Животът е пълен с отклонения и задънени улици, изпитания и трудности от всякакъв вид. Всеки от нас вероятно е преживявал моменти, в които тревогата, мъката и отчаянието почти са ни поглъщали. И въпреки това сме тук, за да имаме радост?
Да! Отговорът е решително „да“! Но как е възможно това? И какво трябва да правим, за да получим радостта, която Небесният Отец е подготвил за нас?
Илайза Р. Сноу, втора обща президентка на Обществото за взаимопомощ, предлага ясен отговор. Заради издадената в началото на зимата през 1838 г.7 от щата Мисури позорна заповед за изтребление, тя и други светии са принудени да напуснат щата през същата тази зима. Една вечер, семейството на Илайза прекарва нощта в малка къща от трупи, използвана от бягащите светии. Голяма част от пълнежа между трупите бил изваден и изгорен от хората преди тях, затова между трупите имало пролуки, достатъчно големи за преминаването на котка. Било много студено и храната им замръзнала.
През онази нощ към 80 човека се сгушили в тази малка къща с размер само 6 квадратни метра. Повечето останали прави през цялата нощ или седнали в опит да се стоплят. Отвън група мъже прекарали нощта около силен огън, като някои от тях пеели химни, а други пекли замръзнали картофи. Илайза си спомня: „Не се чу оплакване – всички бяха весели, и, ако ни погледнеха отстрани, незапознатите щяха да ни сметнат по-скоро за доволни екскурзианти, отколкото група бегълци от губернатора“.
Разказът на Илайза за тази изморителна и смразяваща вечер е поразително оптимистична. Тя казва: „Това бе много весела вечер. Единствено светии могат да бъдат щастливи при всякакви обстоятелства“8.
Ето това е! Светиите могат да бъдат щастливи при всякакви обстоятелства. Можем да чувстваме радост, дори когато имаме лош ден, лоша седмица или дори лоша година!
Мои скъпи братя и сестри, изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни.
Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение, за което току-що ни учи президент Томас С. Монсън, и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни. Радостта произлиза от Него и се случва заради Него. Той е източникът на цялата радост. Чувстваме това през коледния сезон, когато пеем: „Господ е тук, ликувайте!“9. Можем да го почувстваме и през цялата година. За светиите от последните дни Исус Христос е радост!
Затова нашите мисионери напускат дома, за да проповядват Неговото Евангелие. Тяхната цел не е увеличаването на броя членове на Църквата. По-скоро, нашите мисионери преподават и кръщават,10 за да носят радост на хората по света!11
Точно както Спасителят предлага мир, който „никой ум не може да схване“12, Той също предлага интензивност, дълбочина и такъв обхват на радостта, които не се поддават на човешка логика и смъртно разбиране. Например, изглежда невъзможно да чувстваш радост, когато детето ти страда от неизлечимо заболяване, когато изгубиш работата си или когато брачният ти партньор те предаде. Но точно това е радостта, която Спасителят предлага. Неговата радост е постоянна и ни уверява, че нашите „страдания ще бъдат краткотрайни“13 и че ще бъдат посветени за наша полза14.
И така, как можем да придобием тази радост? Можем да започнем, като „насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра“15 „във всяка мисъл“16. Можем да Му отдаваме благодарност както в нашите молитви, така и като спазваме заповедите, които сме сключили с Него и с нашия Небесен Отец. Когато нашият Спасител става все по-реален за нас и когато се молим Неговата радост да ни бъде давана, нашата радост ще нараства.
Радостта е силна и съсредоточаването върху радостта довежда Божията сила в живота ни. Както във всички неща, Исус Христос е нашият върховен пример, „Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст“17. Помислете над това! За да може да устои на най-мъчителното преживяване, някога устоявано на земята, нашият Спасител се съсредоточил върху радостта!
И каква била радостта, която Му предстояла? Със сигурност тя включвала радостта от нашето пречистване, изцеление и укрепване; радостта от плащането за греховете на всички, които се покаят; радостта от предоставената възможност на вас и на мен да се завърнем у дома – чисти и достойни – за да живеем с нашите небесни родители и семействата си.
Ако се съсредоточаваме върху радостта, която ще бъде дадена на нас и на нашите обични хора, на кое от настоящите обезсилващи, болезнени, страшни, нечестни или просто невъзможни неща можем да устоим?
Един баща в духовно опасна ситуация се съсредоточава върху радостта най-накрая да бъде чист и праведен пред Господ – радостта да бъде свободен от вина и срам – радостта да усеща покой на ума. Този фокус му дава смелостта да признае пред съпругата и епископа си за своя проблем с порнографията и последвалата невярност. Сега прави всичко според наставленията на своя епископ, стремейки се с цялото си сърце да си възвърне доверието на своята скъпа съпруга.
Една млада жена се съсредоточава върху радостта на сексуалната чистота, за да си помогне да устои на присмеха на приятели, когато си тръгва от популярна и провокативна, но духовно опасна ситуация.
Мъж, който често унижавал своята съпруга и гневно крещял на децата си, се съсредоточава върху радостта от достойнството да чувства Светия Дух като постоянен спътник. Този фокус го мотивира да отхвърли естествения човек18, на когото твърде често се е поддавал, и да направи нужните промени.
Един скъп колега наскоро ми разказа за своите изминали две десетилетия, изпълнени с тежки изпитания. Той казва: „Научих се да страдам с радост. Моите страдания бяха погълнати от радостта в Христа“19.
На какво ще можем да устояваме вие и аз, ако се съсредоточаваме върху радостта, която ни „предстои“?20 Кое покаяние тогава ще стане възможно? Кои слабости ще станат силни страни?21 Кои наказания ще станат силни благословии?22 Кои разочарования и дори трагедии ще се обърнат за наше добро?23 И коя трудна служба на Господ ще можем да отдадем?24
Когато усърдно се съсредоточаваме върху Спасителя и след това следваме Неговия модел на съсредоточаване върху радостта, ние трябва да избягваме тези неща, които могат да прекъснат нашата радост. Помните ли Корихор, антихриста? Разпространявайки лъжи относно Спасителя, Корихор пътува от място на място, докато е доведен до висшия свещеник, който го пита: „Защо ходиш наоколо и извращаваш пътищата Господни? Защо учиш людете, че няма да има Христос, та да прекъснеш радостта им?“25
Всяко нещо, което се противопоставя на Христос или Неговото учение, ще прекъсне нашата радост. Това включва философиите човешки, така изобилни онлайн и из различните блогове, в които се предлагат идеи като тези на Корихор26.
Ако гледаме към света и следваме неговите формули за щастие,27 никога няма да опознаем радостта. Неправедните могат да усещат безброй емоции и усещания, но те никога няма да изпитват радост!28 Радостта е дар за верните29. Това е дар, който произлиза от съзнателните опити да се живее праведен живот, така както е показан от Исус Христос30.
Той ни учи как да имаме радост. Когато избираме Небесния Отец за наш Бог31 и когато можем да чувстваме как Единението на Спасителя действа в живота ни, ние ще бъдем изпълнени с радост32. Всеки път, когато се грижим за нашия брачен партньор и напътстваме децата си, всеки път, когато прощаваме на някого или молим за прошка, можем да чувстваме радост.
Всеки ден, когато вие и аз избираме да живеем според селестиалните закони, всеки ден, когато спазваме заветите си и помагаме на околните да правят същото, ще имаме тази радост.
Вслушайте се в следните слова на псалмописеца: „Винаги слагам Господа пред себе си; понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя. … в (Неговото) присъствие има пълнота от радост“33. Когато запечатаме този принцип в сърцата ни, всеки ден може да бъде ден на радост и ликуване34. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.