Служете
От старейшина Карл Б. Кук
от Седемдесетте
Всеки член е нужен и всеки член се нуждае от възможности за служба.
Като бях малък, обичах да работя с чичо Лаймън и леля Дороти на тяхната ферма. Чичо Лаймън обикновено ръководеше нашите проекти, а леля Дороти често помагаше и караше стария пикап Додж. Помня прилива на адреналин, когато засядахме в калта или се опитвахме да изкачим стръмен хълм. Чичо Лаймън викаше: „Включи го на специалната скорост, Дороти!“ Тогава започвах да се моля. Някак, с Господната помощ и след известно стържене на скоростите, леля Дороти намираше специалната скорост. С действието на всички колела и бясно буксуване, пикапът подскачаше напред и работата ни продължаваше.
„Включването на специална скорост“ означава превключване на специална предавка, при която няколко скорости работят заедно, за да се създаде по-голяма задвижваща сила1. Специална скорост, съчетана с 4х4, позволява намаляване на предавката, усилване на мощността и придвижване напред.
Обичам да мисля за всеки от нас като за част от специална скорост, когато служим заедно в Църквата – в райони и клонове, в кворуми и помощни организации. Също както скоростите се съчетават, за да осигурят по-голяма мощност при специалната скорост, ние имаме по-голяма сила, когато сме заедно. Когато се обединяваме да си служим един на друг, ние постигаме много повече заедно, отколкото бихме могли самостоятелно. Вълнуващо е да сме ангажирани и сплотени, като служим и помагаме в Господното дело.
Службата е благословия
Възможността да служим е една от големите благословии на членството в Църквата2. Господ казва: „Ако Ме обичате, вие ще Ми служите“,3 а ние Му служим, като служим на околните4.
Когато служим, ние се доближаваме до Бог5. Ние Го опознаваме по начини, по които иначе не бихме могли да Го опознаваме. Вярата ни в Него нараства. Поставяме своите проблеми в перспектива. Животът става по-удовлетворяващ. Нараства любовта ни към околните, както и желанието ни да служим. Чрез този благословен процес ние ставаме по-подобни на Бог и сме по-подготвени да се завърнем при Него6.
Както ни учи президент Марион Г. Ромни: „Службата не е нещо, което изтърпяваме на тази земя, за да заслужим правото да живеем в селестиалното царство. Службата е самата същност на възвисения живот в селестиалното царство“7.
Службата може да е трудна
Службата в Църквата, обаче, може да е трудна, ако бъдем помолени да вършим нещо, от което се боим, ако сме се уморили да служим или ако бъдем призовани да вършим нещо, което по принцип не ни харесва.
Наскоро получих ново назначение. Служех в област Югоизточна Африка. Беше вълнуващо да служа на място, където Църквата е сравнително млада и е в процес на установяване и ние обичахме светиите. Тогава бях призован да се върна в Централата на Църквата и, честно казано, не бях особено ентусиазиран. Промяната в назначението донесе някои неизвестни.
Една вечер, след като размишлявах за предстоящата промяна, сънувах моя прапрадядо Джозеф Скийн. Знаех от дневника му, че когато той и съпругата му Мария се преместват в Наву, той желае да служи, така че намира Пророка Джозеф Смит и го запитва как може да помогне. Пророкът го изпраща да работи в прерията и го моли да се старае максимално и той прави това. Той работи на фермата на семейство Смит8.
Размишлявах за привилегията, дадена на Джозеф Скийн си по този начин. Изведнъж осъзнах, че имам същата привилегия, като и всички ние. Всички църковни призования идват от Бог – чрез поставените от Него служители9.
Почувствах ясно духовно потвърждение, че новото ми назначение е вдъхновено. Важно е да направим тази връзка – че призованията ни буквално идват при нас от Бог посредством свещеническите ни ръководители. След този случай отношението ми се промени и бях изпълнен със силно желание за служба. Благодарен съм за благословията на покаянието и за промяната в сърцето ми. Обичам новото си назначение.
Дори когато си мислим, че призованието ни в Църквата е просто хрумване на свещеническия ни ръководител, или че сме го получили, защото никой друг не желае да го приеме, ние ще бъдем благословени, ако служим. Но когато осъзнаем Божията намеса в нашето призование и служим от все сърце, тогава получаваме допълнителна сила за службата ни и ставаме истински служители на Исус Христос.
Службата изисква вяра
Изпълняването на призования изисква вяра. Скоро след като Джозеф започва да работи на фермата, той и Мария се разболяват сериозно. Не разполагат с пари и са сред непознати. Много им е трудно. В дневника си Джозеф записва: „Работехме заедно и се държахме за Църквата с каквато вяра имахме, въпреки че дяволът се опитваше да ни унищожи и да ни накара да се откажем“10.
Аз, заедно със стотици други потомци, ще бъда вечно благодарен за това, че Джозеф и Мария не са се отказали. Получаваме благословии, когато постоянстваме в призованията и отговорностите си и се държим за вярата, която имаме.
Познавам една прекрасна учителка в Евангелско учение, която вдъхновява членовете на класа, като ги учи, но не винаги е било така. След като се присъединила към Църквата, тя получила призование да преподава в Неделното училище за деца. Считала, че няма умение да преподава, но тъй като осъзнавала колко е важно да служи, тя приела. Скоро я обзел страх и тя спряла да ходи на църква, за да не се налага да преподава. За щастие, нейният домашен учител забелязал, че я няма, посетил я и я поканил да се върне. Епископът и членовете на района ѝ помогнали. Накрая, с вече нараснала вяра, тя започнала да учи децата. Като прилагала принципите, които сега се преподават в Да преподаваме като Спасителя, Господ благословил усилията ѝ и тя станала талантлива учителка11.
Естественият човек във всеки от нас е склонен да си търси оправдания да не служи поради причини като: „Не съм готов да служа; имам още да уча“, „Уморен съм и ми трябва почивка“, „Много съм стар – ред е на някой друг“ или „Просто съм твърде зает“.
Братя и сестри, приемането и изпълняването на призование е дело, породено от вяра. Можем да се доверим на това, което нашият пророк, президент Томас С. Монсън, многократно ни учи: „Господ квалифицира онзи, когото призовава“ и „Когато изпълняваме Господното поръчение, ние имаме право на Господната помощ“12. Независимо дали сме прекалено натоварени или разочаровани, независимо дали се боим до смърт или умираме от скука, Господ иска да намалим предавката, да усилим мощността и да служим.
Не виждам признаци президент Монсън и неговите сътрудници в Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли да са твърде заети или твърде уморени. Те дават пример по един вдъхновяващ начин за силата, която идва в живота ни, когато упражняваме вяра, приемаме назначения и ги изпълняваме с отдаденост. Те „колелото с рамо подп(ират)“13 от много години и продължават да бутат напред, напред и все напред.
Да, те служат на важни призования, но всяко призование или назначение е важно. Президент Гордън Б. Хинкли, предишният пророк и президент на Църквата, казва: „Всички ние сме заедно в това велико дело. … Вашето задължение е толкова важно във вашата сфера, колкото е и моето задължение в моята сфера. Никое призование в тази Църква не е дребно или незначително“14. Всяко призование е важно15.
Нека служим
Нека станем с вяра, „колелото с рамо (да подпираме)“ и „праведни дела (да) върш(им)“16. Нека да „превключим на специална скорост“ заедно с вярната леля Дороти. Като братя и сестри, нека служим.
Ако искате да направите щастлив вашия епископ или президент на клон, задайте му следните въпроси: „С какво мога да помогна?“ „Къде желае Господ да служа?“ Като се помоли и обмисли личните, семейните и служебните ви отговорности, той ще бъде вдъхновен да ви отправи подходящо призование. Когато бъдете отделени, ще получите свещеническа благословия, за да имате успех. Вие наистина ще бъдете благословени! Всеки член е нужен и всеки член се нуждае от възможности за служба17.
Исус Христос е нашият Пример
Исус Христос е нашият велик Пример, Той отдаде живота Си за делото на Своя Отец. На великия съвет преди организирането на света, Исус, избран и помазан от началото, доброволно предлага: „Ето ме, изпрати Мен“18. Като прави това, Той буквално става служител на всички нас. Чрез Исус Христос и силата, която получаваме чрез Неговото Единение, и ние можем да служим. Той ще ни помага19.
Изразявам сърдечната си любов към онези от вас, които в момента може да не сте в състояние да служите в Църквата по обичайните начини поради лични обстоятелства, но които водите живота си в дух на служба. Моля се да бъдете благославяни в усилията си. Изразявам благодарност и към онези от вас, които служат усърдно в своите призования седмица след седмица, а също и към вас, които скоро ще приемете призования за служба. Всички приноси и жертви са ценени, особено от Онзи, на Когото служим. Всички, които служат, ще получат Божията благодат20.
Независимо от възрастта или обстоятелствата ни, нека службата ни бъде наш „боен вик“21 Служете в призованието си. Отслужете мисия. Служете на майка си. Служете на непознат. Служете на ближен. Просто служете.
Нека Господ благославя всички нас в усилията ни да служим и в това да бъдем верни последователи на Исус Христос22. Свидетелствам, че Той е жив и ръководи това дело. В името на Исус Христос, амин.