„Следвайте Ме, елате с Мен“ чрез упражняване на християнска обич и служение
От старейшина Робърт Д. Хейлз
От Кворума на дванадесетте апостоли
Като ученици на Спасителя в последните дни, ние идваме при Него, като обичаме и служим на Божиите чеда.
Нобеловият лауреат Ели Уизъл бил в болница, където се възстановявал от сърдечна операция, когато бива посетен от своя петгодишен внук. Когато момчето поглежда в очите на своя дядо, то вижда неговата болка. „Дядо – пита то, – ако те обичах повече, щеше ли да те (боли по-малко?)“1 Днес отправям същия въпрос към всеки от нас: „Ако обичахме Спасителя повече, щяхме ли да страдаме по-малко?“
Когато Спасителят призовава Своите ученици да Го следват, те живеят според закона на Моисей, включително спазвайки „око за око, зъб за зъб“,2 но Спасителят идва да изпълни този закон със Своето Единение. Той проповядва ново учение: „Обичайте враговете си и благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят, и молете се за ония, които ви позорят и преследват“3.
Учениците са учени да се отвръщат от пътищата на естествения човек и да вървят по любящия и грижовен път на Спасителя, заменяйки раздора с опрощение, доброта и състрадание. Новата заповед „да се обичате един друг“4 не винаги е лесна за спазване. Когато учениците се тревожат за общуването с грешници и хора от определена класа, Спасителят търпеливо проповядва: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“5. Или, както обяснява един пророк от Книгата на Мормон: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“6.
Като ученици на Спасителя от последните дни, ние идваме при Него, като обичаме и служим на Божиите чеда. Докато го правим, вероятно няма да можем да избегнем горестта, огорчението или страданието на плътта, но духовно ще страдаме по-малко. Дори в нашите страдания можем да изпитваме радост и спокойствие.
Нашата християнска обич и служение естествено започват у дома. Родители, вие сте призовани да бъдете любящи учители и мисионери на своите деца и младежи. Те са вашите проучватели. Вие носите отговорността да им помагате да се обръщат във вярата. Истината е, че всички ние се стремим да се обръщаме, което означава да бъдем изпълнени с обичта на Спасителя.
Когато следваме Исус Христос, Неговата любов ни мотивира да се подкрепяме един друг в нашето земно пътуване. Не можем да се справим сами7. Чували сте ме да споделям тази квакерска поговорка и преди: „Помогни на мен и аз на теб и заедно ще напредваме във вечността“8. Като ученици, ние започваме да правим това, когато бъдем кръстени, показвайки желание „да носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки“9.
Да се „поучава(ме) един друг за учението на царството“10 е начин да се обичаме и да си служим един на друг. Родители и баби и дядовци, ние сме склонни да оплакваме състоянието на света – това, че училищата не възпитават морал. Но има много неща, които ние можем да правим. Ние можем да се възползваме от моментите на обучение в нашите собствени семейства – и това означава сега. Не позволявайте те да се изплъзват. Когато се появи възможност да споделите вашите мисли за Евангелието и за уроците на живота, оставете всичко, седнете и говорете с вашите деца и внуци.
Не трябва да се притесняваме, че нямаме професионална подготовка да преподаваме Евангелието. Никой курс или ръководство не са по-полезни от личното изучаване на Писанията, молитвата, размишляването и търсенето на напътствие от Светия Дух. Духът ще ви води. Обещавам ви: призованието да бъдете родители включва дара на преподаването по начини, които са правилни за вас и вашите деца. Помнете, силата на Бог, която ни води в праведността, е Неговата любов. „Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас“11.
Младежи, вие сте едни от нашите най-ефективни преподаватели на Евангелието. Вие идвате на църква да се учите, за да можете, когато се приберете у дома, да учите и служите на своето семейство, съседи и приятели. Не се страхувайте. Имайте вяра да свидетелствате за това, което сте опознали като истина. Помислете как пълновременните мисионери напредват, защото с вяра водят посветен живот – те използват своето време, дарби и свидетелстват, за да служат на околните и да ги благославят. Докато споделяте своето свидетелство за Евангелието, вашата вяра ще се увеличава и вашата увереност ще нараства!
Някои от нашите най-въздействащи християнски служения се случват, когато провеждаме семейно изучаване на Писанията, семейна молитва и събрания на семейния съвет. Вече повече от сто години ръководителите на Църквата ни призовават да отделяме непрекъсвано от нищо време всяка седмица. Но мнозина от нас все още пропускат благословиите. Семейната домашна вечер не е лекция от мама и татко. Това е нашето време като семейство да споделяме духовни идеи и преживявания, да помагаме на нашите деца да се учат да се грижат и да споделят, да се забавляваме заедно, да свидетелстваме заедно и да израстваме и напредваме заедно. Когато провеждаме семейна домашна вечер всяка седмица, нашата любов един към друг ще става по-силна и ние ще страдаме по-малко.
Нека помним: най-важната работа в семейството се изпълнява чрез силата на Светия Дух. Когато повишаваме глас в гнева си, Духът напуска нашата среда и семейство. Когато говорим с любов, Духът може да бъде с нас. Нека помним, че нашите деца и внуци измерват нашата любов по това колко отдадено време им отделяме. Най-важното е да не губим търпение и да не се отказваме!
Писанията ни казват, че когато духовните чеда на Небесния Отец изберат да не следват Неговия план, небесата плачат12. Някои родители, които са обичали и учили своите деца, също плачат, когато порасналите им деца изберат да не следват Господния план. Какво могат да правят родителите? Не можем да се молим да бъде отнета нечия свобода на избор. Спомнете си бащата на блудния син, който търпеливо чака сина му да „дойде на себе си“, като в същото време го чака. И „когато беше още далече“, той изтичва при него13. Можем да се молим за напътствие за това кога да говорим, какво да кажем, и да, в някои случаи, кога да замълчим. Помнете, нашите деца и членовете на семейството ни вече са избрали да следват Спасителя в своето доземно съществуване. Понякога, само чрез собствените им преживявания в живота, тези свещени чувства се събуждат отново. В крайна сметка, изборът да обичат и да следват Господ трябва да бъде техен.
Има друг специален начин, по който учениците показват своята обич към Спасителя. Днес искам да почета всички, които служат на Господ като болногледачи. Колко много Господ ви обича! Чрез своята тиха, незабелязана служба, вие следвате Този, Който обещава: „Твоят Отец, Който вижда в тайно, Той самият ще ти въздаде наяве“14.
Сещам се за моя съсед, чиято съпруга бе поразена от болестта на Алцхаймер. Всяка неделя той ѝ помагаше да се облече за събранията в Църквата, сресваше косата ѝ, гримираше я и дори ѝ слагаше обеци. Като изпълняваше тази служба, той бе пример за всеки мъж и всяка жена в нашия район – а и за целия свят. Един ден неговата съпруга му казала: „Искам само да видя отново моя съпруг и да бъда с него“.
Той отговорил: „Аз съм твоят съпруг“.
А тя мило отвърнала: „А, хубаво!“
Не мога да говоря за полагането на грижи и да не отдам дължимото на специалния човек, полагащ грижи в моя живот – специалния ученик, който Спасителят ми е дал – моята вечна спътница Мери. Тя е дала всичко от себе си чрез състрадателни грижи и любов. Нейните ръце отразяват Неговото нежно, подкрепящо докосване. Без нея нямаше да бъда тук. А с нея ще мога да устоя до края и да бъда с нея във вечен живот.
Ако страдате безгранично, заедно с други хора или сами, насърчавам ви да позволите на Спасителя да се грижи за вас. Осланяйте се на Неговата силна ръка15. Приемете Неговото уверение: „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ – обещава Той16.
Братя и сестри, ако все още не сме го сторили, нека се обърнем по-пълно към опрощението, добротата и обичта. Нека се откажем от жестоките чувства в сърцето на естествения човек и да известяваме грижата, любовта и мира на Христос17.
Ако „сте стигнали до знанието за славата Божия, или ако сте познали добрината Му“18 и също така „Единението, приготвено от основаването на света“,19 „няма да имате помисли да се наранявате един друг, а да живеете в мир. … И вие не ще допуснете децата ви… да прегрешават Божиите закони и да се бият, и да се карат един с друг, … но вие ще ги поучавате… да се обичат един друг и да си служат един на друг“20.
Точно преди Разпъването на кръста на Спасителя, Той проповядва на Своите ученици: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих“21 и „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“22.
Свидетелствам, че чувствата на Спасителя към нас са като тези, изразени чрез скулптурата на Торвалдсен Христос. Неговите ръце са все така протегнати към нас,23 и ни канят: „Следвайте Ме, елате с Мен“. Ние Го следваме, като се обичаме и си служим един на друг, и като спазваме Неговите заповеди.
Споделям моето специално свидетелство, че Той живее и ни обича със съвършена любов. Това е Неговата Църква. Томас С. Монсън е Неговият пророк днес на земята. Нека обичаме Небесния Отец и Неговия Син повече и да страдаме по-малко – това е моята молитва. В името на Исус Христос, амин.