Споделяне на възстановеното Евангелие
От старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетте апостоли
Това, което наричаме „мисионерска работа на членовете“, не е програма, а отношение, породено от любов и опит да помагаме на хората около нас.
I.
Към края на Своето земно служение нашият Спасител Исус Христос дава заповеди на Своите ученици: „Идете и създавайте ученици измежду всички народи“ (Матей 28:19) и „идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15). Всички християни следва да спазват тези заповеди да споделят Евангелието с всички. Мнозина наричат това „великото повеление“.
Както описа старейшина Андерсън по време на сутрешната сесия, светиите от последните дни са наистина сред най-отдадените на тази велика отговорност. Така и трябва да бъдем, защото знаем, че Бог обича всички Свои чеда и че в тези последни дни Той е възстановил важно допълнително познание и сила, за да благославя всички тях. Спасителят ни учи да обичаме всички като наши братя и сестри и ние почитаме това учение, като споделяме свидетелството и посланието за възстановеното Евангелие „сред всички народи, племена, езици и люде“ (У. и З. 112:1). Това е важна част от същността ни като светии от последните дни. Ние гледаме на това като на радостна привилегия. Какво може да носи повече радост от това да споделяме истините за вечността с Божиите чеда?
Днес имаме много средства за споделяне на Евангелието, които не са били на разположение на предишните поколения. Имаме телевизията, Интернет и каналите за социални мрежи. Имаме много ценни послания, за да представяме възстановеното Евангелие. Църквата е известна сред много народи. Разполагаме със значително увеличен брой мисионери. Но използваме ли всички тези средства за постигане на максимален ефект? Считам, че повечето от нас ще кажат „Не“. Ние желаем да сме по-ефективни при изпълнението на божествено постановената ни отговорност да провъзгласяваме възстановеното Евангелие по целия свят.
Има много добри идеи за споделяне на Евангелието, които могат да се използват в различните колове или страни. Обаче, тъй като сме световна Църква, бих искал да говоря за идеи, които ще са приложими навсякъде – от най-новите единици до отдавна установените, от култури, които сега са готови да приемат Евангелието на Исус Христос, до култури и народи, които стават все по-враждебни към религията. Бих искал да говоря за идеи, които можете да споделяте с хора, които са отдадени на вярата си в Исус Христос и с такива, които никога не са чували Неговото име, с хора, които са доволни от сегашния си живот, както и с такива, които отчаяно се стремят да стават по-добри.
Какво мога да кажа, което да ви бъде от полза, когато споделяте Евангелието, независимо от обстоятелствата, в които се намирате? Нуждаем се от помощта на всеки член и всеки член може да помага, тъй като има много задачи за вършене, когато споделяме възстановеното Евангелие с всички народи, племена, езици и люде.
Всички знаем, че участието на членовете в мисионерската работа е важно както за обръщането във вярата, така и за задържането на обърнатите. Президент Томас С. Монсън казва: „Сега е времето членовете и мисионерите да обединят… (и) да се трудят в Господното лозе, за да Му довеждат души. Той е приготвил за нас средствата, за да споделяме Евангелието по много начини и ще ни помага в усилията ни, ако действаме с вяра при реализирането на Неговото дело“1.
Наш християнски дълг и привилегия е да споделяме възстановеното Евангелие през целия си живот. Старейшина Куентин Л. Кук ни напомня: „Мисионерската работа не е само един от 88-те клавиша на пианото, който рядко се използва, тя е основен акорд от завладяваща мелодия, който трябва да свирим през целия си живот, ако желаем да останем в хармония с отдадеността си към християнството и Евангелието на Исус Христос“2.
II.
Има три неща, които всички членове могат да правят, за да споделят Евангелието, независимо от обстоятелствата, в които живеят и работят. Всички трябва да правим тези неща.
Първо, всички можем да се молим за желанието да помагаме за тази важна част от делото по спасението. Всичките ни усилия започват с желание.
Второ, ние самите можем да спазваме заповедите. Верните, покорни членове са най-убедителните свидетели за истината и ценността на възстановеното Евангелие. А по-важното е, че верните членове винаги ще имат Духа на Спасителя с тях, за да ги насочва, докато се стремят да участват във великото дело по споделянето на възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Трето, можем да се молим за вдъхновение за това какво ние можем да правим предвид личните си обстоятелства, за да споделяме Евангелието с другите. Това е различно от молитвите за мисионерите или молитвите за това какво могат да правят другите. Трябва да се молим, за да знаем това, което ние самите можем да правим. Когато се молим, трябва да помним, че молитвите за този вид вдъхновение ще получават отговор, ако са съпроводени с отдаденост – нещо, което Писанията наричат „истинско намерение“ или „цялостно намерение в сърцето“. Молете се с решимост да действате съгласно вдъхновението, което ще получите, като обещавате на Господ, че ако Той ви вдъхнови да говорите с някого за Евангелието, ще го направите.
Нуждаем се от напътствието на Господ, защото в даден момент някои хора са готови за допълнителните истини на възстановеното Евангелие, а други не са. Никога не трябва ние да решаваме кой е готов и кой не е. Господ познава сърцата на всички Свои чеда и ако се молим за вдъхновение, Той ще ни помага да намираме хора, които Той знае, че се „подготвя(т) да чуят словото“ (Aлма 32:6).
Като апостол на Господ насърчавам всички членове и семейства в Църквата да се молят Господ да им помага да намират хора, подготвени да приемат посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос. Старейшина M. Ръсел Балард ни дава следния важен съвет, с който съм съгласен: „Доверете се на Господ. Той е Добрият пастир. Той познава овцете Си. … И ако ние не се ангажираме, много хора, които биха чули посланието за Възстановяването, ще бъдат подминати. … Принципите са сравнително прости – молете се за мисионерски възможности, лично и като семейство“3. Като проявяваме вярата си, тези възможности ще идват без никакви „насилени или изкуствени отзиви. Те ще дойдат плавно като естествен резултат от любовта ни към нашите братя и сестри“4.
Знам, че това е така. Добавям обещанието си, че с вяра в Господната помощ, ние ще бъдем насочвани, вдъхновявани и ще намерим велика радост в това вечно, важно и породено от любов дело. Ще разберем, че успехът при проповядването на Евангелието е да каним хората с обич и искреното намерение да им помогнем, независимо как ще отговорят.
III.
Ето някои други неща, които можем да правим, за да споделяме ефективно Евангелието.
-
Трябва да помним, че „хората се учат, когато са готови да учат, а не когато ние сме готови да ги учим“5. Това, от което ние се интересуваме, като например важните допълнителни доктринални учения във възстановената Църква, обикновено не е това, от което другите се интересуват. Другите обикновено търсят резултатите от учението, а не самото учение. Докато наблюдават или се учат от влиянието на възстановеното Евангелие на Исус Христос в нашия живот, те чувстват Духа и започват да се интересуват от учението. Те може и да проявят интерес, когато търсят повече щастие, близост до Бог или по-добро разбиране за целта на живота6. Затова, ние трябва внимателно и с молитва да търсим прозрение за това как да питаме другите за какво искат да научат повече. Това ще зависи от различни неща, например обстоятелствата, в които се намира човекът и нашата връзка с него. Това е добра тема за обсъждане в събранията на съветите, кворумите и Обществото за взаимопомощ.
-
Когато говорим с другите хора, трябва да помним, че поканата да научат повече за Исус Христос и Неговото Евангелие е за предпочитане пред покана да научат повече за нашата Църква7. Искаме хората да бъдат обърнати в Евангелието. Това е важната роля на Книгата на Мормон. Чувствата относно нашата Църква идват след обръщането към Исус Христос, не преди него. Мнозина, които са подозрителни към църквите, въпреки всичко изпитват любов към Спасителя. Правете нещата в правилния ред.
-
Когато се стремим да запознаваме хората с възстановеното Евангелие, трябва да го правим по начини, които са искрени и показват любяща загриженост към конкретния човек. Това се случва, когато се опитваме да помагаме на другите с проблемите им или когато участваме заедно с тях в дейности за служба към обществото, като облекчаване на страдащите, грижа за бедните и нуждаещите се или подобряване качеството на живот на хората около нас.
-
Усилията ни да споделяме Евангелието не трябва да се ограничават само до нашите приятели и колеги. По време на Олимпийските игри научихме за един светия от последните дни, който е шофьор на такси в Рио де Жанейро и който носел екземпляри на Книгата на Мормон на седем различни езика и раздавал от тях на всеки, който се съгласял да ги приеме. Той нарича себе си „мисионерът с таксито“. Той казва: „Улиците на Рио де Жанейро… са моето мисионерско поле“8.
Клейтън M. Кристенсен, който има впечатляващ опит като член мисионер, заявява, че „през изминалите двадесет години не сме забелязали зависимост между дълбочината на връзката с даден човек и вероятността той да прояви интерес да научи за Евангелието“9.
-
Епископствата на районите могат да планират специално събрание за причастие, на което членовете да бъдат насърчени да доведат хора, проявяващи интерес. Членовете на района ще са по-уверени да доведат познатите си на такова събрание, защото ще са по-сигурни, че съдържанието на събранието ще бъде добре планирано, за да привлече интерес и да представи добре Църквата.
-
Има много други възможности за споделяне на Евангелието. Например, това лято получих радостно писмо от една жена-нов член на Църквата, която научила за възстановеното Евангелие, когато един нейн бивш съученик ѝ се обадил, за да я попита за болестта ѝ. Тя пише: „Бях вдъхновена от начина, по който той ми се представи. След няколко месеца уроци с мисионерите аз бях кръстена. Животът ми оттогава насам стана по-добър“10. Всички познаваме мнозина, чийто живот би станал по-добър чрез възстановеното Евангелие. Предлагаме ли им помощта си?
-
Интересът и опитът на младите ни членове по отношение на социалните мрежи им предоставя уникални възможности да помагат на другите да проявят интерес към Евангелието. Когато описва явяването на Спасителя пред нефитите, Мормон пише: „Той поучаваше и служеше на децата… и им развърза езиците, за да могат да говорят“ (3 Нефи 26:14). Вероятно днес можем да кажем „развърза (пръстите), за да могат да говорят“. Младежи, използвайте социалните мрежи!
Споделянето на Евангелието не е бреме, а радост. Това, което наричаме „мисионерска работа на членовете“, не е програма, а породено от любов отношение и опит да помагаме на хората около нас. Това е и възможност да свидетелстваме за това, което изпитваме относно възстановеното Евангелие на нашия Спасител. Както казва старейшина Балард: „Най-значимото доказателство в нашия живот за обръщането ни във вярата и за това, което чувстваме във връзка с Евангелието, е нашето желание да го споделяме с другите“11.
Свидетелствам за Исус Христос, който е светлината и животът на света (вж. 3 Нефи 11:11). Неговото възстановено Евангелие осветлява нашия път по време на земния ни живот. Неговото Единение ни дава уверението за живот след смъртта и силата да постоянстваме към безсмъртие. Неговото Единение ни дава и възможността да получим опрощение за греховете си и съгласно величествения Божий план на спасение да получим вечен живот, „най-великият от всички Божии дарове“ (У. и З. 14:7). В името на Исус Христос, амин.