Последната врата на четвъртия етаж
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Бог „възнаграждава тези, които Го търсят“, за това трябва да продължаваме да хлопаме. Сестри, не се отказвайте! Търсете Бог с цялото си сърце.
Мои скъпи сестри, скъпи приятели, колко сме благословени да се съберем отново на тази световна конференция под напътствието и ръководството на нашия скъп пророк и президент, Томас С. Монсън. Президент Монсън, ние ви обичаме и подкрепяме! Знаем, че обичате сестрите в Църквата.
Радвам се да съм на тази прекрасна сесия на общата конференция, която се провежда специално за сестрите в Църквата.
Когато ви погледна, сестри, си мисля за жените, които са оказали толкова голямо влияние върху моя живот – моята баба и майка, които първи са приели поканата да дойдат и да се запознаят с ученията на Църквата1. Мисля си и за моята обична съпруга Хариет, в която се влюбих от пръв поглед. Мисля си и за майката на Хариет, която се присъедини към Църквата скоро след като нейният съпруг почина от рак. След това си мисля за моите сестра, дъщеря, внучка и правнучка – всички тези жени са оказали положително влияние върху живота ми. Те наистина носят светлина в живота ми. Те ме вдъхновяват да се превръщам в по-добър мъж и да проявявам повече разбиране към хората като църковен ръководител. Колко различен би бил животът ми без тях!
Навярно най-много ме смирява знанието, че същото влияние е умножено милиони пъти из Църквата посредством способностите, талантите, интелигентността и свидетелствата на жени на вярата като вас.
Някои от вас може и да не смятат, че заслужават такава възхвала. Може да си мислите, че сте твърде незначителни, за да оказвате силно влияние върху другите. Навярно дори не се считате за „жена на вярата“, защото понякога изпитвате съмнения или страх.
Днес искам да говоря на всички, които някога са се чувствали така и вероятно това включва всички нас в един или друг момент. Искам да говоря за вярата – какво е тя, какво може и не може тя и какво трябва да правим, за да задействаме силата на вярата в живота си.
Какво е вярата
Вярата е силно убеждение за нещо, в което вярваме – убеждение, което е толкова силно, че ни подтиква да вършим неща, които иначе не бихме направили. „Вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“2.
Макар че това има смисъл за вярващите хора, то често е объркващо за невярващите. Те поклащат глава и питат: „Как човек може да е сигурен в нещо, което не може да види?“ За тях това е доказателство за ирационалността на религията.
Те не разбират, че можем да виждаме не само с очите си, да чувстваме не само с ръцете си и да чуваме не само с ушите си.
Това е като преживяването на едно малко момиче, което било на разходка с баба си. Песента на птиците била прекрасна за момиченцето и тя посочвала на баба си всеки звук.
„Чу ли това?“ – питало момиченцето отново и отново. Но баба ѝ не чувала добре и не можела да различава звуците.
Накрая бабата коленичила и казала: „Съжалявам, миличка. Баба не чува много добре“.
В разочарованието си момиченцето хванало с ръце лицето на баба си, погледнало я право в очите и казало: „Бабо, слушай по-добре!“
В тази история има уроци както за вярващите, така и за невярващите. Това, че не можем да чуем нищо, не означава, че няма какво да се чуе. Двама души могат да слушат едно и също послание или да четат един и същ стих от Писанията и единият може да чувства свидетелството на Духа, а другият – не.
От друга страна, в усилията си да помагаме на обичните ни хора да чуят гласа на Духа и да видят огромната, вечна и изключителна красота на Евангелието на Исус Христос, да им казваме да „слушат по-добре“ може да не е най-успешният подход.
Вероятно по-добрият съвет за всеки, който желае да израства във вярата, е да слуша по различен начин. Апостол Павел ни насърчава да търсим гласа, който говори на духа ни, а не само на ушите ни. Той учи: „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно“3. Или можем да вземем под внимание думите на Малкия принц на Сент-Екзюпери, който казва: „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“4.
Силата и ограниченията на вярата
Понякога не е лесно да се развива вяра в духовни неща, докато живеем в един физически свят. Но усилията си струват, защото силата на вярата в живота ни може да бъде огромна. Писанията ни учат, че чрез вяра световете са били създадени, води са били разделяни, мъртви са били възкресявани и реки и планини са били премествани от местата им5.
Някои могат да попитат: „Ако вярата е толкова силна, защо не мога да получа отговор на искрената си молитва? Не искам море да се разделя или планина да се премества. Просто искам болестта ми да изчезне или родителите ми да си простят един на друг, или пред вратата ми да се появи вечен спътник с букет цветя в едната ръка и годежен пръстен в другата. Защо моята вяра не може да постигне това?“
Вярата има сила и често води до чудеса. Но независимо от това колко вяра имаме, има две неща, които вярата не може да прави. Първо, не може да погазва свободата на избор на другите хора.
Една жена се молила с години нейната отклонила се дъщеря да се върне в стадото на Христос и се чувствала обезсърчена, че нейните молитви очевидно оставали без отговор. Боляло я най-силно, когато чувала истории за други блудни деца, които се разкайвали за изборите си.
Проблемът не бил липсата на молитви или недостиг на вяра. Тя трябвало да разбере само, че независимо колко може да е болезнено за нашия Небесен Отец, Той няма да принуди никого да избере пътя на праведността. В доземния свят Бог не принудил Своите чеда да Го последват. Колко по-малко би ни принуждавал сега, докато преминаваме през този земен живот?
Бог кани, убеждава. Бог неуморно се опитва да общува с нас с любов, вдъхновение и насърчение. Обаче Бог никога няма да ни принуждава, това би осуетило великия Му план за нашето вечно израстване.
Второто нещо, което вярата не може да прави, е да налага волята ни на Бог. Не можем да принуждаваме Бог да се съгласява с желанията ни, независимо колко прави мислим, че сме или колко искрено се молим. Помислете си за историята на Павел, който многократно моли Господ за облекчение при едно лично изпитание, което нарича „трън в плътта“. Но това не била Божията воля. Накрая Павел осъзнава, че изпитанието му е благословия и благодари на Бог за това, че не е получил отговора, на който се е надявал6.
Упование и вяра
Не, целта на вярата не е да променя Божията воля, а да получаваме силата да действаме според нея. Вярата е упование – упованието, че Бог вижда това, което ние не можем, и че знае това, което ние не знаем7. Понякога да се уповаваме на собствените си прозрения и преценки не е достатъчно.
Научих това като пилот на самолет в дните, когато трябваше да летя през гъста мъгла или облаци и можех да виждам само няколко метра пред себе си. Трябваше да разчитам на инструментите, които ми казваха къде се намирам и накъде отивам. Трябваше да се вслушвам в гласа на въздушния контрол. Трябваше да разчитам за насока на някого с по-точна информация от тази, която притежавах аз. Да разчитам на някого, когото не можех да видя, но на когото се бях научил да се доверявам. На някого, който можеше да види това, което аз не можех. Трябваше да се доверявам и да действам според указанията, за да достигна безопасно до желаната дестинация.
Вяра означава, че ние се уповаваме не само на мъдростта на Бог, но и на Неговата любов. Означава да се уповаваме, че Бог ни обича съвършено, че всичко, което върши – всяка благословия, която ни дава или за известно време не ни дава, е за нашето вечно щастие8.
С такава вяра, макар и да не разбираме защо се случват някои неща или защо не получаваме отговори на някои молитви, можем да знаем, че накрая причината за всичко ще стане ясна. „Всичко (ще) съдейства за добро на тези, които обичат Бога“9.
Всичко ще стане така, както трябва. Всичко ще бъде наред.
Можем да сме сигурни, че отговорите ще дойдат, и да сме уверени, че не само ще сме доволни от тях, но и ще бъдем удивени от благодатта, милостта, щедростта и обичта на нашия Небесен Отец към нас, Неговите чеда.
Продължавайте да хлопате
Докато не получим отговор, ще вървим според вярата, която имаме10, търсейки начини да имаме повече вяра. Понякога това няма да бъде лесно. За онези, които са нетърпеливи, неотдадени или нехайни, вярата може да изглежда непостижима. Онези, които лесно се обезсърчават или разсейват, може едва да я усещат. Вярата идва при смирените, усърдните и тези, които устояват.
Тя идва при онези, които полагат усилия да остават верни.
Пример за тази вяра е преживяването на двама млади мисионери, които служили в Европа, в район, в който имало малко кръщения. Вероятно би било разбираемо да си мислят, че няма да променят нещата кой знае колко.
Но тези двама мисионери имали вяра и били отдадени. Те били решени, че ако никой не чуе посланието им, това няма да бъде поради това, че не са положили всички усилия, на които са способни.
Един ден те чувствали, че трябва да се опитат да осъществят контакт с обитателите на един добре поддържан четириетажен блок. Започнали на първия етаж и почукали на всяка врата, представяйки своето послание за спасение чрез Исус Христос и Възстановяването на Неговата Църква.
Никой на първия етаж не пожелал да ги изслуша.
Колко ли лесно би било да кажат: „Ами, опитахме се. Нека спрем до тук. Нека да отидем и да опитаме в друга сграда.“
Но тези двама мисионери имали вяра и били готови да се трудят и така почукали на всички врати на втория етаж.
Отново никой не пожелал да ги изслуша.
На третия етаж било същото. Така било и на четвъртия, докато не почукали на последната врата на четвъртия етаж.
Когато тази врата се отворила, едно момиче им се усмихнало и ги помолило да изчакат, докато поговори с майка си.
Майка ѝ била на само 36 години, наскоро изгубила съпруга си и не била в настроение да говори с мормонски мисионери. Така че казала на дъщеря си да ги отпрати.
Но дъщеря ѝ я умолявала. Тя казала, че тези млади мъже са толкова мили. И ще бъде само за няколко минути.
Така, майката неохотно се съгласила. Мисионерите споделили своето послание и дали на майката да прочете една книга – Книгата на Мормон.
След като си тръгнали, майката решила да прочете поне няколко страници.
Тя прочела цялата книга за няколко дни.
Скоро след това тези прекрасни майка и дъщери влезли във водите на кръщението.
Когато малкото семейство посетило своя клон във Франкфурт, Германия, един млад дякон забелязал красотата на една от дъщерите и си помислил: „Тези мисионери вършат страхотна работа!“
Името на младия дякон било Дитер Ухтдорф. А очарователната млада жена – тази, която умолявала майка си да изслуша мисионерите, имала красивото име Хариет. Всички хора, с които се среща, докато ме придружава по време на моите пътувания, я обичат. Тя благославя живота на мнозина чрез своята обич към Евангелието и чрез своята прекрасна същност. Тя наистина е светлината на живота ми.
Толкова пъти съм благодарил за двамата мисионери, които не спрели на първия етаж! Колко често сърцето ми се e обръщало към Бог с благодарност за тяхната вяра и дело. Толкова пъти съм благодарил, че те продължили чак до последната врата на четвъртия етаж.
Ще ви се отвори
В стремежа си към трайна вяра, в своето търсене да се свържем с Бог и да сме едно с Неговите цели, нека помним Господното обещание: „Хлопайте и ще ви се отвори“11.
Ще се откажем ли, след като сме почукали на една-две врати? На един или два етажа?
Или ще продължаваме да търсим, докато не стигнем до четвъртия етаж, до последната врата?
Бог „възнаграждава тези, които Го търсят“12, но тази награда обикновено не ни чака зад първата врата. За това трябва да продължаваме да хлопаме. Сестри, не се отказвайте! Търсете Бог с цялото си сърце. Упражнявайте вяра. Ходете в праведност.
Обещавам ви, че ако вършите това, чак дори до четвъртия етаж, до последната врата, ще получите отговорите, от които се нуждаете. Ще намерите вяра. И някой ден ще бъдете изпълнени със светлина, която става „по-ярка и по-ярка до съвършения ден“13.
Мои възлюбени сестри в Христа, Бог наистина съществува.
Той е жив.
Той ви обича.
Той ви познава.
Той ви разбира.
Той чува негласните молби на сърцата ви.
Той не ви е изоставил.
Той няма да се отрече от вас.
Моето свидетелство и апостолска благословия за всяка една от вас е да почувствате сами за себе си в сърцето и ума си тази върховна истина. Скъпи приятели, скъпи сестри, живейте с вяра и „Господ, (нашия) Бог (ще) ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и (ще) ви благослови, според както ви е обещал!“14
Оставям ви моята вяра, моята убеденост и моето уверено и непоклатимо свидетелство, че това е Божието дело. В святото име на нашия обичан Спасител, в името на Исус Христос, амин.