2016 г.
Пратеници към членовете на Църквата
November 2016


Пратеници към членовете на Църквата

Молим ви като домашни учители да бъдете пратениците на Бог към Неговите чеда, да обичате, да се грижите и да се молите за хората, които сте определени да посещавате.

Неотдавна една неомъжена сестра, която ще нарека Моли, се прибрала вкъщи от работа и открила 5 см вода, покриваща целия подземен етаж. Тя веднага осъзнала, че съседите, с които деляла отточните тръби, този ден явно са изпрали изключително голямо количество пране и са се къпали страшно много, защото при нея била цялата използвана от тях вода.

След като Моли се обадила на приятелка да дойде да помогне, двете започнали да изгребват водата и да бършат пода. Точно тогава някой позвънил на вратата. Приятелката ѝ извикала: „Домашните ти учители!“

Моли се засмяла. „Наистина е последният ден на месеца – отговорила тя, – но мога да те уверя, че това не са домашните ми учители“.

Боса, с мокър панталон, с коса, вдигната нагоре с кърпа и много модерни гумени ръкавици, Моли се отправила към вратата. Но необичайният ѝ външен вид не можел да се сравни с шокиращата гледка, разкрила се пред нея. Наистина били домашните ѝ учители!

„Бях като ударена с вакуум за отпушване на канали! – по-късно ми разказа тя. – Беше чудо на домашното обучение – от тези, за които братята говорят в речите си на общата конференция!“ Тя продължи: Но тъкмо, когато се чудех дали да ги разцелувам или да им връча по един парцал, те казаха: „О, Моли, ужасно съжаляваме. Виждаме, че си заета. Не искаме да те притесняваме, така че ще дойдем друг път“. И изчезнаха“.

„Кой беше?“ – извикала приятелката ѝ от мазето.

„Исках да кажа: „Определено не бяха тримата нефити“ – призна Моли, – но се въздържах и казах много спокойно: „Бяха моите домашни учители, но решиха, че сега не е добър момент да споделят посланието си“1.

Братя, нека накратко да разгледаме свещеническото задължение, описано като „първи източник на Църквата за помощ“ на нейните отделни членове и семейства2. Цели гори са били пожертвани, за да се изпишат инструкциите за организацията и после реорганизацията му. Хиляди мотивиращи речи са били произнесени, за да бъде насърчено то. Няма нищо, което да може да доведе до толкова голямо усещане за вина като тази тема. Въпреки това, се затрудняваме да постигаме дори посредствени резултати при изпълнението на Господната заповед да „бди(м) винаги над църквата“3 чрез свещеническото домашно обучение.

Част от трудностите, които срещаме, са свързани с променящите се демографски особености на Църквата. Знаем, че сега, когато членовете ни са в повече от 30 000 района и клона в 188 държави и територии, е много по-трудно да се посещават домовете на нашите братя и сестри, отколкото е било в ранните дни на Църквата, когато съседите се учели един друг на „квартален“ принцип.

Освен това, в много единици на Църквата има ограничен брой носители на свещеничеството, които да могат да извършват домашното обучение, като на наличните се падат към 18–20 семейства или повече, за които да се грижат. Има го и проблемът с дългите разстояния, високата цена и ограничените възможности за транспорт, а също и удължените работни дни и седмици. Като добавите към това и някои местни табута по отношение на домашните посещения без предварителна покана, а също и проблемите с безопасността, които съществуват в много квартали по света – и започваме да разбираме сложността на проблема.

Братя, в идеалния случай и при тези обстоятелства, при които това може да се осъществява, месечното посещение във всеки дом все още е идеалът, към който Църквата трябва да се стреми. Но, осъзнавайки, че на много места по света не е възможно постигането на този идеал и че караме тези братя да чувстват, че са се провалили, когато ги молим да правят нещо, което не може реалистично да бъде свършено, Първото президентство написа на 1 декември 2001 г. следния вдъхновен и много полезен съвет към свещеническите ръководители в Църквата: „Има някои места в Църквата – пишат те, – в които… може и да не е възможно домашно обучение във всеки дом всеки месец, поради недостатъчния брой активни носители на свещеничеството, а също и различни други местни трудности“. Споменахме някои от тях. „Когато са налице такива обстоятелства, – продължава текстът – ръководителите трябва да използват по най-добия им възможен начин наличните им възможности и ресурси, за да се грижат за всички членове и да ги укрепват“4.

Братя, ако в моя район или клон имах тези трудности, заедно с моя колега, носител на свещеничеството на Аарон, щяхме да прилагаме съвета на Първото президентство (който сега е правило в наръчника) по следния начин: Първо, независимо колко месеца щеше да ни отнеме, за да го постигнем, ние щяхме да следваме повелението от Писанията да „посещава(ме) домовете на всички членове“5, като разработим график, който да ни отведе до тези домове по календар, който е възможен и осъществим. В основата на този график щеше да бъде отделянето на най-голямо внимание по отношение на времето и честота на посещенията при онези, които най-много се нуждаят от нас – проучвателите, които биват обучавани от мисионерите, новите членове, болните, самотните, по-слабо активните, самотните родители с деца, които още живеят вкъщи и т.н.

Докато работим по графика си да посетим всички домове, което може да отнеме и месеци, за да се изпълни, ние щяхме да се свързваме и по други начини с хората и семействата от нашия списък чрез всички средства, които Господ е предоставил. Ние определено бихме се грижили за нашите семейства в Църквата и, както се каза в Писанията, щяхме да „разговаря(ме) едни с други относно благосъстоянието на душите (им)“6. Освен това, бихме се обаждали по телефона, изпращали имейли и съобщения или дори бихме изпращали поздрави чрез някоя от многото форми на социални мрежи, с които разполагаме. За да можем да посрещаме конкретни нужди, бихме изпращали цитати от Писанията, речи от общи конференции или послания, избрани от изобилните материали, налични на LDS.org. По думите на Първото президентство, бихме използвали по най-добия възможен начин наличните ни възможности и ресурси, според обстоятелствата ни.

Братя, апелът ми към вас тази вечер е да извисите виждането си за домашното обучение. Моля ви, по начини по-нови и по-добри, да гледате на себе си като на пратеници на Господ към Неговите чеда. Това означава да изоставите традицията на забързания остарял подход, при който в последния ден на месеца се втурвате, за да отправите послание от списанията на Църквата, което семейството вече е прочело. Вместо това се надяваме да създадете една традиция на искрена евангелска загриженост един към друг, като бдите и се грижите един за друг и посрещате, доколкото можете, духовните и материалните нужди по всеки начин, който помага.

А що се отнася до това кое се „брои“ за домашно обучение, ами всяко извършено от вас добро дело се „брои“, така че отчитайте всичките! Всъщност, отчетът, който е най-важен, е как сте благославяли и сте се грижили за хората, за които отговаряте, което няма нищо общо с конкретен календар или местоположение. Това, което има значение, е да обичате хората и да изпълнявате заповедта да „бди(те) винаги над църквата“7.

На 30 май миналата година моят приятел Трой Ръсел изкарал бавно от гаража си своя пикап, за да дари вещи на местния магазин на Църквата за втора употреба. Той усетил задната му гума да минава през нещо. Тъй като си помислил, че нещо е паднало от каросерията, излязъл и открил скъпоценният му деветгодишен син Остин да лежи по лице на паважа. Писъците, свещеническата благословия, екипът на Бърза помощ и персоналът в болницата в този случай не могли да помогнат. Остин си бил отишъл.

Неспособен да спи, неспособен да намери покой, Трой бил безутешен. Той казвал, че това е повече отколкото може да понесе и че просто не може да продължи. Но в това време на агония се явили три спасителни сили.

Първата била любовта и успокоителният дух на нашия Небесен Отец – едно присъствие, проявено чрез Светия Дух, който утешил Трой, учил го с любов и му нашепвал, че Бог познава много добре загубата на прекрасен и съвършен Син. Втората била съпругата му Дийдра, която държала Трой в обятията си, обичала го и му напомняла, че тя също е изгубила този син и че била решена да не загуби и съпруга си. Третият в тази история е Джон Манинг, един изключителен домашен учител.

Нямам никаква представа по какъв график Джон и неговият по-млад колега са правили посещения в дома на семейство Ръсел, какво е било посланието им, когато са ходили там, или как са отчитали своите посещения. Това, което знам, е че миналата пролет брат Манинг протегнал ръка и измъкнал Трой Ръсел от трагедията пред този гараж, все едно че взел на ръце самия малък Остин. Като домашен учител, пазител и брат в Евангелието, какъвто трябва да бъде, Джон просто поел свещеническата грижа за Трой Ръсел. Той започнал, като казал: „Трой, Остин би желал да си стъпиш на краката, включително и на баскетболното игрище, затова ще съм тук всяка сутрин в 5:15. Да си готов, защото не искам да се налага да влизам и да те измъквам от леглото, а и знам, че и Дийдра не би искала това“.

Трой ми каза по-късно: „Не исках да ходя, защото винаги съм водил Остин с мен сутрин и знаех, че спомените ще са твърде болезнени. Но Джон настояваше и аз отидох. От този първи ден нататък ние говорихме – или по-точно аз говорих, а Джон слушаше. Говорех през целия път до църквата и после през целия път до вкъщи. Понякога говорех, докато паркирахме пред гаража ми и гледахме как слънцето изгрява над Лас Вегас. В началото беше трудно, но с времето осъзнах, че съм намерил своята опора под формата на много бавен играч на църковен баскетбол, висок 1,88 м, с абсолютно патетичен отскок, който обаче ме обичаше и ме изслушваше, докато слънцето накрая отново изгря в живота ми“8.

Мои братя в святото свещеничество, когато говорим за домашното обучение, грижа или лично свещеническо служение, както щете го наричайте – именно за това говорим. Молим ви като домашни учители да бъдете пратениците на Бог към Неговите чеда, да обичате, да се грижите и да се молите за хората, които сте определени да посещавате, така както ние ви обичаме, грижим се и се молим за вас. Моля се да бъдете бдителни, докато се грижите за Божието стадо по начини, съобразени с вашите обстоятелства, в името на Добрия Пастир на всички нас, чийто свидетел съм аз, именно Господ Исус Христос, амин.