Напътстващият дар за детето
От Мери Р. Дърхам
Наскоро освободена като втора съветничка в Общото президентство на Младите жени
Как учим децата си да прогонват светските влияния и да вярват на Духа?
Млад баща буквално потъва. Той, двете му деца и неговия тъст излизат на разходка около едно езеро. Заобиколени са от величествени планини, покрити с борове, небето е синьо, изпълнено с меки бели облаци, които разпръскват красота и спокойствие. Когато на децата им става топло и се уморяват, двамата мъже решават да вземат децата на гръб и да преплуват краткото разстояние до другия бряг на езерото.
Изглежда лесно – до момента, в който бащата започва да усеща, че нещо го дърпа надолу, всичко става много тежко. Водата го дърпа към дъното на езерото и го обзема ужасно усещане. Как ще се задържи на повърхността – и то със скъпата му дъщеря на гърба?
Гласът му изчезва в далечината, докато се отдалечава; тъстът му е твърде далеч, за да откликне на отчаяния му зов за помощ. Той се чувства сам и безпомощен.
Можете ли да си представите да се чувствате толкова сами, колкото той се чувства, когато не можете да достигнете нищо, за което да се задържите, и отчаяно се борите в безнадеждна ситуация за своя живот и този на детето ви? За съжаление всеки от нас преживява до някаква степен това усещане, когато сме в ситуация, в която отчаяно трябва да открием помощ, за да оцелеем и да спасим хората, които обичаме.
Почти в паника, той осъзнава, че подгизналите му обувки го дърпат надолу. Докато се опитва да се задържи на повърхността, той започва опит да събуе тежките обувки от краката си. Но те сякаш са се задържали чрез вакуум. Връзките, подгизнали от водата, държат още по-здраво.
В онова, което сигурно е било последен момент на отчаяние, той успява да махне обувките от краката си и накрая те освобождават своя захват, като бързо потъват към дъното на езерото. Освободен от тежестта, която го влече надолу, той веднага започва да се движи заедно с дъщеря си нагоре. Сега може да плува напред и да се движи към безопасността на другия край на езерото.
На моменти всички може да чувстваме как се давим. Животът може да бъде труден. „Светът, в който живеем, е шумен и в постоянно движение. … Ако не сме внимателни, нещата от този свят могат да изтласкат нещата от Духа“1.
Как да следваме примера на този баща и да оставим настрана част от тежестта на съвременния свят – за да задържим главите на децата си и нашите собствени разтревожени умове над водата? Как можем ние, както Павел съветва, да „отхвърлим всяка тегоба“?2 Как можем да подготвим нашите деца за деня, в който те няма да могат вече да се държат за нас и нашето свидетелство – когато самостоятелно ще плуват?
Дава ни се отговор, когато разпознаем този божествен източник на сила. Това е източник, който често бива подценяван, но въпреки това може да бъде използван всекидневно, за да олекотява нашия товар и да напътства скъпите ни деца. Този източник е напътстващият дар на Светия Дух.
На осем години децата могат да бъдат кръстени. Те научават за завета с Бог и сключват такъв. Хората, които ги обичат, застават около тях, докато те биват потопени и излизат от басейна с усещане за голяма радост. След това те получават неизказуемия дар на Светия Дух, дар, който може постоянно да ги напътства, докато живеят достойни за тази благословия.
Старейшина Дейвид А. Беднар казва: „Простотата на този обред може да ни накара да не осъзнаем колко важен е той. Тези три думи – „Приеми Светия Дух“ – не са пасивно обявяване, по-скоро те представляват свещеническа заповед – упълномощено увещание да действаме сами за себе си, а не да ни се въздейства“3.
Децата чувстват естествено желание да правят добро и да бъдат добри. Можем да усетим тяхната невинност, тяхната чистота. Те също така са особено чувствителни към тихия, мек глас.
В 3 Нефи 26 Спасителят ни показва духовната способност на децата:
„(Той) им развърза езиците, и те казаха на бащите си велики и чудни неща, дори по-велики от тези, които Той беше разкрил на народа. …
… Те видяха и чуха тези деца; да, даже и бебетата отвориха устите си и изричаха чудни неща“4.
По какъв начин ние, като родители, увеличаваме духовните способности на нашите деца? Как ги учим да прогонват светските влияния и да вярват на Духа, когато не сме с тях и те са сами в дълбоките води на своя живот?
Позволете ми да споделя с вас някои идеи.
Първо, можем да казваме на децата, когато те чуват и усещат Духа. Нека се върнем назад във времето на Стария завет, за да видим как Илий прави точно това за Самуил.
Младият Самуил два пъти чува глас и изтичва при Илий като казва: „Ето ме“.
„Не съм те викал – отвръща Илий.
Но „Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало“.
На третия път Илий се досеща, че Господ вика Самиул и казва на Самуил да отговори: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша“5.
Самуил започва да усеща, разпознава и да се вслушва в гласа на Господ. Но това малко момче не започва да разбира, докато Илий не му помага да разбере. И след като е научен, Самуил може да опознае тихия, мек глас.
Второ, можем да подготвяме дома си и децата си да усещат тихия, мек глас. „Много учители по чужди езици вярват, че децата най-добре учат чужд език в така наречените „програми за потапяне“, където те биват обградени от други хора, говорещи езика, и се налага те също да го говорят. Те се учат не просто да казват думи, но да говорят добре и дори да мислят на новия език. Най-доброто място за „потапяне“ за духовното обучение е дома, където духовните принципи могат да изградят основата за ежедневието“6.
„И на (тези думи) да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“7. Потапянето на нашите семейства в Духа ще запазва сърцата на децата ни отворени за Неговото влияние.
Трето, можем да помагаме на нашите деца да разбират как Духът им говори. „Ако идва при едно малко дете, Той ще се приспособи към езика и способностите на малко дете“8. Една майка открива, че тъй като всяко дете учи различно – някои учат визуално, други чрез слушане, трети чрез допир или чрез усещане – колкото повече наблюдава, толкова повече разбира, че Светия Дух учи децата по начина, по който всяко от тях възприема най-добре9.
Друга майка споделя опит от начина, по който помага на децата си да се научат да разпознават Духа. „Понякога – пише тя, – (децата) не осъзнават, че повтаряща се мисъл, усещане за утеха, след като са плакали или спомнянето на нещо в точния момент, са все начини, по които Светият Дух общува с (тях)“. Тя продължава: „Уча децата си да обръщат внимание на онова, което усещат (и да действат според него)“10.
Усещането и разпознаването на Духа ще дава духовни възможности в живота на нашите деца, а гласът, който се научат да разпознават, ще става все по-ясен за тях. Ще бъде както казва старейшина Ричард Г. Скот: „В процеса на придобиване на опит и успех чрез напътствието на Духа, вашата увереност във впечатленията, които чувствате, все повече ще надминава вашата зависимост от онова, което виждате и чувате“11.
Не трябва да се страхуваме, когато виждаме децата си да навлизат във водите на живота, защото сме им помогнали да се освобождават от теглото на света. Научили сме ги да живеят достойни за напътстващия дар на Духа. Този дар ще продължи да олекотява теглото, което носят, и да ги води обратно към техния небесен дом, ако те живеят достойно за него и следват подтиците му. В името на Исус Христос, амин.