„Който ги приема, Мене приема“
От старейшина Нийл Л. Андерсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Децата днес се намират в много различни и сложни семейни конфигурации. Трябва да помагаме на тези от тях, които се чувстват самотни, изоставени или отвъд оградата.
Бог обича децата. Бог обича всички деца. Спасителят казва: „Оставете дечицата … да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство“1.
Децата днес се намират в много различни и сложни семейни конфигурации.
Например, в сравнение с преди 50 години, днес в Съединените щати има два пъти повече деца, живеещи само с един родител2. Има и много семейства, които са по-малко сплотени в обичта им към Бог и готовността им да спазват Неговите заповеди.
В този нарастващ духовен хаос, възстановеното Евангелие ще продължи да поддържа Господния стандарт, идеал, модел.
„Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети. …
Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. … Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат (и) да съблюдават заповедите Божии“3.
Има много добри родители от всички вероизповедания по целия свят, които с обич се грижат за своите деца. И с благодарност се радваме за семействата в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, за които се грижат баща и майка, обърнати към Спасителя, които са запечатани чрез властта на свещеничеството и които се учат в семейството си на обич и упование на техния Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос.
Молба за младежите
Но молбата ми днес е за стотиците хиляди деца, младежи и пълнолетни младежи, които не са от такива, да ги наречем, семейства „като за снимка“. Говоря не само за младежите, които са преживели смъртта, развода или намаляващата вяра на техните родители, но и на десетките хиляди млади мъже и млади жени по целия свят, които приемат Евангелието без майка или баща, които да дойдат в Църквата с тях4.
Тези млади светии от последните дни влизат в Църквата с голяма вяра. Те се надяват да създадат идела за семейство в собствения си живот в бъдеще5. След време, те стават важна част от мисионерската сила, нашите праведни пълнолетни младежи и след това коленичат на олтара, за да започнат собствено семейство.
Деликатност
Продължаваме да преподаваме Господния модел за семействата, но сега, като има милиони членове и разнообразие сред децата в Църквата, трябва да бъдем още по-съобразителни и деликатни. Нашата църковна култура и начин на говорене понякога доста се открояват. Децата в Неделното училище за деца няма да спрат да пеят „Заедно семействата могат да са във вечността“,6 но когато пеят „най-щастлив съм татко като в’къщи върне се“7 или „със майка и татко водители“,8 не всички деца ще пеят за собственото си семейство.
Нашата приятелка Бетте разказва за едно преживяване на църква, когато е била на 10 години. Тя каза: „Нашата учителка преподаваше урок за храмовия брак. Тя конкретно ме запита: „Бетте, твоите родители не са сключили брак в храма, нали?“ (Моята учителка и целия клас) знаеха отговора“. Урокът на учителката продължил и Бетте си представила най-лошото. Бетте казва: „Много нощи плаках. Когато имах проблем със сърцето си две години след това и си мислех, че ще умра, аз чувствах страх от мисълта, че ще бъда сама завинаги“.
Моят приятел Леиф идваше на църква съвсем сам. Един път в Неделното училище за деца го помолили да изнесе кратка реч. Той нямал мама и тате на църква, които да стоят до него и да му помогнат, ако забрави какво да каже. Леиф бил ужасен. Вместо да се излага, той не ходил на църква в продължение на няколко месеца.
„А (Исус) повика едно детенце, постави го посред тях …
И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема“9.
Вярващи сърца и духовни дарове
Тези деца и младежи са благословени да имат вярващи сърца и духовни дарове. Леиф ми каза: „Дълбоко в ума си знаех, че Бог е мой Отец и че Той ме познава и ме обича“.
Нашата приятелка Вероник казва: „Като учех принципите на Евангелието и изучавах Книгата на Мормон, беше като да си припомням неща, които вече знам, но съм забравила“.
Нашата приятелка Зулейка е от Алегрете, Бразилия. Въпреки че семейството ѝ не е религиозно, на 12 годишна възраст Зулейка започва да чете Библията и да посещава местни църкви, опитвайки се да научи повече за Бог. С трудно полученото позволение от родителите си, тя учи заедно с мисионерите, получава свидетелство и бива кръстена. Зулейка ми каза: „По време на беседите ми показаха снимка на храма Солт Лейк и ми казаха за запечатващите обреди. От този миг желаех някой ден да вляза в дома Господен и да имам вечно семейство“.
Въпреки че земната ситуация на едно дете може да не е идеална, духовното му ДНК е съвършено, защото истинската ни същност е на Божии синове и дъщери.
Президент Томас С. Монсън казва: „Помагайте на Божиите чеда да разберат какво е истинското и важното в този живот. Помагайте им да развият силата да избират пътеки, които да ги държат в безопасност по пътя към вечния живот“10. Нека разтворим малко повече обятията си и сърцата си. Тези младежи се нуждаят от нашето време и нашите свидетелства.
Брандън, който се е присъединил към Църквата в Колорадо, докато е в гимназията, ми разказа за членовете, които са му помагали преди и след кръщението му. Той каза: „Аз бях в домовете на семейства, които живееха според Евангелието. Това ми показа един стандарт, за който чувствах, че мога да приложа в моето семейство“.
Вероник, която е родом от Холандия, ходеше в едно училище с дъщеря ни Кристен, когато живеехме в Германия. Вероник отбеляза: „Учениците, които бяха членове на Църквата, имаха светлина около себе си. Осъзнах, че тази светлина идваше от тяхната вяра в Исус Христос и спазването на Неговите учения“.
Моят приятел Макс бил кръстен на осем годишна възраст. Неговият баща не бил член на никаква църква и Макс можел да ходи или да не ходи на църква.
Като тийнейджър, след като не бил идвал от няколко месеца, Макс почувствал нуждата да се върне в Църквата и решил една неделна сутрин да се завърне. Но решението му отслабнало, когато доближил вратата на църквата и коремът му се свил.
Там, застанал на вратата, бил новият епископ. Макс не го познавал и бил уверен, че епископът не го познава. Когато Макс го доближил, лицето на епископа засияло, когато протегнал напред ръка и казал: „Макс, чудесно е да те видя!“
„Когато изрече тези думи – каза Макс – почувствах една топлина и аз знаех, че съм извършил правилното нещо“11.
Когато знаем нечие име, това може да промени нещата.
„И (Исус) заповяда да Му доведат малките си деца. …
И Той (ги) взе едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях.
И когато направи това, Той заплака“12.
Младежи, които не са кръстени
По молба на родителите си, много младежи, които обичат Евангелието, чакат с години, за да бъдат кръстени.
Родителите на Емили се развели, когато тя била дете, и тя не получила разрешение да бъде кръстена, докато не навършила 15. Нашата приятелка Емили говори с възторг за една ръководителка в Младите жени, която „винаги била насреща и ѝ помогнала да укрепи свидетелството си“13.
Колтън и Престън са тийнейджъри, които живеят в Юта. Техните родители са разведени и не са получили разрешение да бъдат кръстени. Въпреки че не могат да раздават причастието, те носят хляба всяка седмица. И въпреки че не могат да влязат в храма да правят кръщения с младежите, когато техният район ходи в храма, двамата братя намират имена на роднини от близкия до тях център за семейна история. Най-голямо влияние при помагането на младежите ни да се чувстват включени имат други праведни младежи.
Старейшина Джозеф Сенгооба
Приключвам с примера на един нов приятел, когото срещнахме преди няколко седмици, докато бяхме на посещение в мисия Замбия Лусака.
Старейшина Джозеф Сенгооба е от Уганда. Баща му починал, когато бил на седем години. На девет години, когато майка му и роднините му не можели да се грижат за него, той останал сам. На 12 години срещнал мисионерите и бил кръстен.
Джозеф ми разказа за първия му ден на църква: „След събранието за причастие си помислих, че е време да се прибирам, но мисионерите ме запознаха с Джошуа Уалусимби. Джошуа ми каза, че ще ми бъде приятел и ми подаде един Сборник детски песни, за да не вляза с празни ръце в Неделното училище за деца. В Неделното училище за деца Джошуа донесе един стол точно до неговия. Президентката на Неделното училище за деца ме покани отпред и помоли всички да изпеят за мен „Чедо на Бога съм“. Почувствах се много специален“.
Клоновият президент завел Джозеф в семейството на Пиер Мунгоза и това станал неговият дом за следващите четири години.
Осем години по-късно, когато старейшина Джозеф Сенгооба започнал мисията си, за негова голяма изненада, първият му колега бил старейшина Джошуа Уалусимби, момчето, което го накарало да се чувства добре дошъл в първия му ден в Неделното училище за деца. А неговият президент на мисия? Той е президент Леиф Ериксон, малкото момче, което страняло от неделното училище за деца, защото се ужасявало да изнесе реч. Бог обича чедата Си.
Децата влязоха с тичане
Когато преди няколко седмици със съпругата ми бяхме Кати в Африка, посетихме Мбуджи-Майи, Демократична република Конго. Тъй като сградата за събрания не беше достатъчно голяма за 2 000-те члена, ние се събрахме на открито, под огромни пластмасови покривала, поддържани от бамбукови пръти. Когато събранието започна, ние видяхме десетки деца как ни наблюдават, хванати за решетките на външната ограда от ковано желязо, която заобикаляше имота. Кати тихо прошепна: „Нийл, мислиш ли, че може да поканиш децата да дойдат?“ Аз се обърнах към президента на окръг Калонджи, който бе на подиума, и го попитах дали може да покани децата отвъд оградата да дойдат при нас.
За моя изненада, при поканата на президент Калонджи децата не просто дойдоха, но се затичаха да дойдат, повече от петдесет, вероятно стотина, някои от тях с опърпани дрехи и боси крака, но всички с красиви усмивки и развълнувани лица.
Бях силно трогнат от това преживяване и видях в него символ за необходимостта да помагаме на младежите, които се чувстват самотни, изоставени или отвъд оградата. Нека мислим за тях, да ги приветстваме, да ги прегръщаме и да правим всичко, което можем, за да укрепим обичта им към Спасителя. Исус казва: „Който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема“14. В името на Исус Христос, амин.