2016 г.
Уповавайте се на онзи Дух, който води към вършене на добро
May 2016


Уповавайте се на онзи Дух, който води към вършене на добро

Доближаваме се до Спасителя, когато поради чиста любов служим на околните в Негово име.

Благодарен съм да бъда с вас тази вечер за почитане на Бог, размишление и посвещение. Молихме се заедно. Нашият любящ Небесен Отец ни чу. Припомнихме си за нашия Спасител, Господ Исус Христос, докато слушахме химните в Негова възхвала. Бяхме вдъхновени да вършим повече, за да помагаме на нашия Учител в Неговото дело, което въздига чедата на нашия Небесен Отец.

Нашето желание да служим на околните е увеличено от нашата благодарност за това, което Спасителят е направил за нас. Ето защо сърцата ни се изпълват с радост, когато чуваме текста от химна: „Защото тъй си щедър, Господи, към мен.“1 Цар Вениамин, в своята велика проповед, записана в Книгата на Мормон, ни обещава това чувство на благодарност (вж. Мосия 2:17–19).

Когато нашата вяра в Исус Христос ни помага да заслужим радостта на Неговото опрощение, изпитваме желание да служим на околните в Негово име. Цар Вениамин учи, че опрощението не се постига в един единствен момент.

Той изразява това по следния начин: „И сега, заради всичко това, което ви казах, сиреч заради това да запазите опрощение на греховете си от ден на ден, за да можете да ходите невинни пред Бога, аз бих желал да раздавате от имуществото си на бедните, всеки човек според онова, което има, тъй че да се нахранят гладните, да се облекат голите, да се посещават болните и да се служи за облекчаването им, както духовно, тъй и материално според нуждата им“ (Мосия 4:26).

Добрият колега на Алма, Амулик, също учи на истината, че трябва да постоянстваме в службата в Негово име, за да получим опрощение: „И сега, ето, възлюбени мои братя, казвам ви, не смятайте, че това е всичко; защото след като сте вършили всички тези неща, ако върнете нуждаещите се и голите и не посещавате болните и страдащите, и не раздавате от вашето имущество, ако го имате, на онези, които са в нужда, казвам ви, че ако не правите и едно от тези неща, молитвата ви е напразно и не ви носи нищо; и вие сте като лицемерите, които отричат вярата“ (Алма 34:28).

Тази вечер си мислех за жените в моя живот. В семейството ни има 31 жени и момичета, като се започне със съпругата ми и се стигне до нашите три най-нови правнучки. Някои от тях са тук с нас тази вечер. Пет са на възраст под 12 г. Това вероятно е първото им събрание в Центъра за конференции заедно със сестрите им в Църквата на Спасителя. Всяка от тях ще има различни спомени и ще вземе различни решения в резултат на това преживяване тази вечер.

Има три спомена и три решения, за които се моля да останат с тях през целия им живот и дори след това. Спомените са за чувства. А решенията са за действия, които да се предприемат.

Най-важното чувство е любовта. Почувствахте любовта на прекрасните сестри ръководителки, които говориха досега. Чрез Духа също почувствахте, че те ви обичат, дори и да не ви познават, защото те са почувствали любовта на Небесния Отец и Спасителя към вас. Ето защо толкова искат да ви служат и да получите благословиите, които Бог иска да получите.

Тази вечер почувствахте обич към другите – към приятели, съученици, ближни и дори някой, който тъкмо е влязъл в живота ви, странник. Това чувство на обич е дар от Бог. Писанията го наричат „милосърдие“ и „чистата любов Христова“ (Мороний 7:47). Тази вечер почувствахте тази любов и може често да я получавате, ако я търсите.

Едно второ чувство, което изпитахте тази вечер, бе влиянието на Светия Дух. Днес сестрите ви обещаха, че Светият Дух ще ви води да намирате начините, по които Господ желае да отдавате служба към околните в Негово име. Почувствахте чрез Духа, че тяхното обещание е от Господ и че е истинно.

Господ казва: „И сега, истина, истина, ти казвам, уповавай се на онзи Дух, който води към вършене на добро – да, да се действа справедливо, да се ходи смирено, да се съди праведно; и това е Моят Дух“ (У. и З. 11:12).

Може и да сте получили тази благословия тази вечер. Например, по време на това събрание в ума ви може да се е появило името или лицето на човек в нужда. Може да е било само за миг, но поради това, което чухте тази вечер, ще се молите за него, разчитайки, че Бог ще ви води да вършите доброто, което Той желае за тях. Когато такива молитви станат част от живота ви, вие и околните ви ще се променяте в положителна посока.

Третото чувство, което изпитахте тази вечер, е желанието за близост до Спасителя. Дори и най-малкото момиче тук трябва да е почувствало реалността на поканата в химна: „Следвайте Ме, елате с Мен!” – Каза Спасителят любим“.2

И така, изпитвайки тези чувства, първото действие, което трябва да предприемете, е да отидете и да служите със знанието, че няма да сте сами. Когато отидете да утешавате и служите на някого в името на Спасителя, Той подготвя пътя пред вас. Сега, както ще ви кажат завърналите се мисионери тук тази вечер, това не означава, че всеки човек зад всяка врата е подготвен да ви приветства или че всеки човек, на когото се опитате да служите, ще ви благодари. Но Господ ще върви пред вас, за да подготвя пътя.

Отново и отново президент Томас С. Монсън казва, че познава реалността на Господното обещание: „И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (У. и З. 84:88).

Един от начините, по които Той върви пред вас, е като подготвя сърцето на човека, на когото ви е помолил да служите. Той ще подготви и вашето сърце.

Ще откриете, че Господ поставя помощници до вас, от дясната ви страна и от лявата ви страна, и навсякъде около вас. Не сте сами, когато служите на околните в Негово име.

Той го направи за мен тази вечер. Господ уреди „облак свидетели“ (Евреите 12:1), с текст и музика, за да обединят и умножат силата на това, което искаше да кажа. Аз само трябваше да кажа това, което иска Той. Надявам се и се моля да изпитвате благодарност и радост, когато Господ ви поставя с други хора, за да служите в Негово име.

Когато често преживявате това, а вие ще го преживявате, ще се усмихвате, когато го разпознавате, точно както аз, когато и да пеем „Сладък е трудът“3.

Ще се усмихвате и когато си припомняте следния стих: „А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40).

Второто действие, което трябва да предприемете, е да помните Господ, докато вършите служба в Негово име. Господ не само че върви пред нас и изпраща ангели да служат с нас, но и чувства утехата, която даваме на околните, все едно, че е дадена на Него.

Всяка Божия дъщеря, която чуе и повярва на посланията в това събрание, ще попита: „Какво желае Господ да направя, за да Му помогна да помогне на нуждаещите се?“ Ситуацията на всяка сестра е уникална. Това е валидно за моята групичка от дъщери, снахи, внучки и правнучки. На тях и на всички дъщери на Небесния Отец повтарям мъдрия съвет на сестра Линда К. Бъртън.

Тя ви помоли да се молите с вяра да узнаете какво иска Господ да направите във вашите обстоятелства. И после ви говори относно обещанието, че ще имате нежната утеха, която Сам Господ даде на жената, която бе критикувана, че е помазала главата Му със скъпо миро, когато то е можело да бъде продадено в полза на бедните.

„Но Исус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.

Защото сиромасите са всякога измежду вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас.

Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.

Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи“ (Марк 14:6–9).

Този кратък стих е мил и мъдър съвет за верните сестри в Господното царство в бурни времена. Вие ще се молите да узнаете на кого Отца желае да служите, подтиквани от обичта си към Него и към нашия Спасител. И не ще очаквате публична похвала, като следвате примера на жената в писанията на Марк, чието свято дело да почете Спасителя се помни, но не и нейното име.

Надявам се, че сестрите в нашето семейство ще направят каквото могат, подтиквани от любов към Бог, да служат на нуждаещите се. Третото нещо, за което се надявам, е да бъдат скромни в добрите си дела. Моля се да приемат съвета на Господ, който съм убеден, че ние всички се нуждаем да чуем, когато казва:

„Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.

След това Той казва:

А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,

за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“ (Матей 6:1, 3–4).

Молитвата ми за сестрите в царството, където и да са и независимо от обстоятелствата им, е тяхната вяра в Спасителя и благодарността им за Неговото Единение да ги водят да вършат каквото могат за онези, на които Бог ги моли да служат. Като правят това, аз обещавам, че ще се превръщат в свети жени, които Спасителят и нашият Небесен Отец с обич ще приветстват и щедро ще възнаградят.

Свидетелствам, че това е Църквата на възкресения Исус Христос. Той възкръсна. Той плати цената за всички наши грехове. Знам, че благодарение на Него, ние ще бъдем възкресени и можем да имаме вечен живот. Президент Томас С. Монсън е Неговият жив пророк. Небесният Отец чува и отговаря на молитвите ни. Свидетелствам, че се доближаваме до Спасителя, когато поради чиста любов служим на околните в Негово име. Оставям ви това сигурно свидетелство в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. „Защото тъй си щедър, Господи“, Химни, № 137.

  2. „Следвайте Ме, елате с Мен!”, Химни, №. 76.

  3. „Сладък е трудът“, Химни, № 95.