„Странник бях“
От Линда К. Бъртън
Обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Според вашите обстоятелства и времето, с което разполагате, в молитва обмислете какво може да правите, за да служите на живеещите във вашата общност и квартал бежанци.
В деня, в който бива организирано Обществото за взаимопомощ, Ема Смит заявява: „Ние ще направим нещо изключително. … Очакваме изключителни събития и спешни молби“1. Тези спешни молби и изключителни събития се появяват често тогава, както и сега.
Едно от тях се случва по време на общата конференция през октомври 1856 г., когато президент Бригъм Йънг обявява на конгрегацията, че пионери с ръчни колички все още се придвижват и вече закъсняват, поради приближаващата зима. Той казва: „… вашата вяра, религия и изповядване на религия няма да спаси нито една душа от вас в селестиалното царство на нашия Бог, ако вие не изпълните точно тези принципи, на които ви уча сега. Вървете и доведете тук онези хора от равнините и свършете точно онези неща, които наричаме материални, … иначе вярата ви ще бъде напразна“2.
Помним с благодарна възхита мъжете, които се отправят, за да спасят онези страдащи светии. Но какво правят сестрите?
„Сестра (Луси Мъсърв) Смит записва … че след молбата на президент Йънг, присъстващите се залавят за работа. … Жените „(свалиха) фустите си (обемни поли, носени под роклите, които били модерни по това време и също така топлели много), чорапите си и всичко, с което можели да се разделят, там, на място, в стария Табернакъл, и ги натрупаха в каруци, за да ги изпратят на светиите в планината“3.
Няколко седмици след това, президент Бригъм Йънг събира отново светиите в стария Табернакъл, когато спасителните екипи и керваните с ръчни колички наближават Солт Лейк Сити. С голяма настойчивост той умолява светиите, особено сестрите, да се грижат за пострадалите, да ги хранят и да ги приемат, казвайки: „Ще откриете някои с крака измръзнали до глезените; някои измръзнали до колене, а някои с измръзнали ръце. … Желаем да ги приемете като свои собствени деца и да изпитвате същото чувство към тях.“4
Луси Мъсърв Смит записва и следното:
„Направихме всичко по силите си, с помощта на добрите братя и сестри, да утешим нуждаещите се. … Техните длани и стъпала бяха жестоко измръзнали. … Продължихме с усилията си, докато всички се почувстваха уютно. …
… Никога не съм била по-доволна и мога да кажа, че не съм изпитвала повече удоволствие от каква да е работа през живота си; преобладаваше такава хармония и единство на чувствата. …
… Какво друго може да се случи на ръцете, желаещи да служат?“5
Мои възлюбени сестри, тази история може да бъде съпоставена с нашето съвремие и с хората, които страдат по света. Едно друго „изключително събитие“ докосва сърцата ни.
По света има над 60 милиона бежанци, включително хора, които насилствено са били прогонени от жилищата си. Половината от тях са деца6. „Тези хора са преживели изключителни трудности и започват от нулата в … нова(и) страна(и) и култура. Макар че (понякога) има организации, които им помагат с място за живеене и вещи от първа необходимост, те се нуждаят от приятел и съюзник, който може да им помогне да се (приспособят) към техния нов дом, човек, който може да им помогне да научат езика, да разбират системите и да се чувстват част от общността.“7
Миналото лято се запознах със сестра Ивет Бугинго, която на 11-годишна възраст бягала от място на място, след като нейният баща и трима от братята ѝ изчезнали в една разкъсвана от войни част на света. Ивет и оцелелите членове на семейството в крайна сметка живели за 6 години и половина като бежанци в съседна страна, докато успели да се преместят в постоянен дом, където били благословени от грижовна двойка, оказали им помощ с преместването, училищата и други въпроси. Тя казва: „те бяха на практика отговор на нашите молитви“8. Нейната красива майка и очарователна малка сестричка са сега с нас тук и пеят в хора. Чудела съм се много пъти, откакто срещнах тези прекрасни жени: „Ами, ако тяхната история беше моята история?“
Като сестри ние съставляваме повече от половината от Господното хранилище, с което се помага на чедата на Небесния Отец. Неговото хранилище не се състои само от стоки, но от време, таланти, умения и нашето божествено естество. Сестра Розмари М. Уикзъм учи: „Божественото естество в нас запалва желанието ни да помагаме на другите и ни подтиква да действаме“9.
Осъзнавайки нашето божествено естество, което ни подтиква да действаме, президент Ръсел М. Нелсън увещава:
„Нуждаем се от жени, които знаят как да осъществяват важните неща чрез своята вяра и които са смели защитници на морала и семейството в един болен от грях свят … ; жени, които знаят как да призовават небесните сили, за да защитят деца и семейства. …
… Омъжени или несемейни, вие, сестри, притежавате определени способности и специална интуиция, които сте получили като дар от Бог. Ние, братята, не можем да компенсираме за вашето уникално влияние“10.
Едно писмо от Първото президентство, изпратено до членовете на Църквата на 27 октомври 2015 г. изразява голяма загриженост за милионите хора, които са избягали от домовете си, в търсене на облекчение от граждански конфликт и други трудности. Първото президентство кани отделните хора, семействата и църковните единици да участват в Христова служба в местни проекти за подпомагане на бежанците и да даряват за фонда на Църквата за хуманитарна помощ, когато това е уместно.
Общите президентства на Обществото за взаимопомощ, Младите жени и Неделното училище за деца обмисляха как да откликнат на поканата на Първото президентство. Знаем, че вие, нашите възлюбени сестри на всякаква възраст, сте от най-различен произход и живеете при най-различни обстоятелства. Но всеки член на това световно сестринство от светии действително е сключил завет при кръщението да „утешава онези, които се нуждаят от утешение“11. И въпреки това, трябва да помним, че никоя от нас не трябва да бяга по-бързо, отколкото има сила12.
Имайки предвид тези истини, ние организирахме една програма за помощ, наречена „Странник бях“. Надяваме се, че според вашите обстоятелства и времето, с което разполагате, в молитва ще обмислите какво може да правите, за да служите на живеещите във вашата общност и квартал бежанци. Това е възможност да служим лично, в семействата и чрез отделните организации да предложим приятелство, съвети и други видове Христова служба и е един от многото начини, по които сестрите могат да служат.
Във всичките ни молитвени усилия трябва да прилагаме мъдрия съвет на цар Вениамин, даден на неговия народ, след като той ги увещава да се грижат за хората в нужда: „И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък“13.
Сестри, ние знаем, че оказването на помощ към околните с любов е важно за Господ. Помислете за следните предупреждения в Писанията:
„Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш местен и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя“14.
„Не забравяйте гостоприемството, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели“15.
И Спасителят казва:
“Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте“16.
Спасителят говори с обич за вдовицата, чийто принос е само две лепти, защото тя прави това, което може17. Той също така разказва притчата за добрия самарянин, която приключва с думите: „Иди и ти прави така“18. Понякога протягането на ръка към околните е неудобно. Но когато работим заедно в любов и единство, можем да очакваме небесна помощ.
На погребалната служба на една забележителна Божия дъщеря беше споделено, че тази сестра, като колова президентка на Обществото за взаимопомощ, е работила заедно с други в нейния кол, за да дари юргани, които да стоплят страдащите хора в Косово през 90-те години на 20-ти век. И подобно на добрия самарянин, тя направила и допълнителната стъпка, когато заедно с дъщеря си откарала един камион, натоварен с тези юргани от Лондон до Косово. По пътя си тя почувствала ясен духовен подтик, който навлязъл дълбоко в сърцето й. Подтикът бил следният: „Това, което си направила, е много добро дело. Сега се върни у дома, прекоси улицата и служи на съседите си!“19
Погребението беше изпълнено с допълнителни вдъхновяващи истории за това как тази вярна жена разпознавала и откликвала на изключителните и спешни молби – а също и в обикновените случаи – на хора в нейната сфера на влияние. Например, тя отворила дома и сърцето си, за да помага на затруднени млади хора по всяко време, денем и нощем.
Мои възлюбени сестри, можем да бъдем сигурни, че ще получаваме помощ от Небесния Отец, когато на колене се молим за божествена насока, за да благославяме Неговите чеда. Небесният Отец, нашият Спасител Исус Христос и Светият Дух са готови да помагат.
Президент Хенри Б. Айринг сподели силното си свидетелство пред жените в Църквата:
„Небесният Отец чува и откликва на изпълнените ви с вяра молитви за напътствие и помощ да устоите във вашата служба към Него.
Светият Дух ви е пратен, на вас и на онези, за които се грижите. Ще бъдете укрепени, също и вдъхновени да знаете предела на възможностите си да служите. Духът ще ви утешава, когато може би се питате: „Достатъчно ли направих?“20.
Като мислим за „спешните молби“ на хората, които се нуждаят от помощта ни, нека се запитаме: „Ами, ако тяхната история беше моята история?“ Нека след това да търсим вдъхновение, да действаме съгласно получаваните подтици и да сме единни в помощта ни към нуждаещите се, когато можем и се чувстваме вдъхновени да помагаме. Вероятно тогава за нас ще може да се каже, както Спасителят казва за една любяща сестра, която Му служи: „Тя извърши добро дело. … Тя извърши това, което можеше.“21 Това наричам изключително! В името на Исус Христос, амин.