2015 г.
Отделяйте време за Спасителя
декември 2015


Послание на Първото президентство, декември 2015 г.

Отделяйте време за Спасителя

Още един коледен сезон предстои, а с това и началото на една нова година. Изглежда сякаш едва вчера празнувахме раждането на Спасителя и си поставяхме цели за новата година.

А беше ли част от целите ни за тази година решението да отделяме време в живота си и място в сърцата си за Спасителя? Без значение колко сме успели досега в постигането на тази цел, убеден съм, че всички ние желаем да се справяме по–добре. Този коледен сезон е идеалното време да прегледаме и подновим усилията си.

В заетия ни с толкова много неща живот, които се борят за нашето внимание, е нужно да полагаме съзнателното, отдадено усилие да доведем Христос в живота и в домовете си. Жизнено важно е и ние, също както мъдреците от изтока, да останем съсредоточени върху Неговата звезда и да „дойд(ем) да Му се поклоним.“1

През всичките тези поколения във времето посланието от Исус си остава същото. На Петър и Андрея край бреговете на Галилейското езеро Той казва: „Дойдете след Мене“.2 Към Филип идва призивът: „Дойди след Мене“.3 Към левита, който седи в бирничеството, бива отправена заповедта: „Върви след Мене“.4 И към вас и към мен, ако ние само се заслушаме, ще дойде същата покана: „Следвайте (Ме)“.5

Като следваме Неговите стъпки днес, като подражаваме ревностно на примера Му, ще имаме възможности да благославяме живота на околните. Исус ни кани да даваме от себе си: „Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум“.6

Има ли някой, комуто вие би трябвало да служите тази Коледа? Има ли някой, който очаква вашето посещение?

Преди години на Коледа се отбих в дома на една възрастна вдовица. Докато бях там, на вратата се позвъни. Там, на прага, стоеше един зает и много известен лекар. Той не бе повикан; по-скоро се бе почувствал подтикнат да посети самотен пациент.

В такова време сърцата на хора, които не могат да излизат от дома си, бленуват и жадуват за коледни посещения. Една Коледа, при посещение в старчески дом, седнах и разговарях с пет възрастни дами, най-възрастната сред които бе на 101 години. Тя беше сляпа, но разпозна гласа ми.

„Епископе, малко закъснявате тази година!“ - каза тя. „Помислих си, че никога няма да дойдете“.

Прекарахме си чудесно заедно. Една пациентка обаче, гледаше с копнеж през прозореца, като си повтаряше отново и отново: „Знам, че момчето ми ще дойде да ме види днес“. Чудех се дали ще го направи, защото предишните Коледи той дори не беше се обаждал по телефона.

Тази година все още има време да предложим ръка за помощ, любящо сърце и драговолен дух – с други думи, да последваме примера, даден от нашия Спасител, и да служим така, както Той би желал да служим. Докато Му служим, няма да пропуснем възможността си, както станало с гостилничаря в древността,7 да отделим време и място за Него в нашия живот и сърце.

Можем ли да вникнем във великолепното обещание, съдържащо се в посланието на ангела, отправено към пастирите на полето: „Благовестявам ви голяма радост. … Защото днес ви се роди … Спасител, Който е Христос Господ“.8

Докато си разменяме подаръци на Коледа, нека помним, ценим, и приемем най-големия дар от всички – дарът на нашия Спасител и Изкупител да можем да имаме вечен живот.

„Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме? Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара.“9

Нека да Го следваме, да Му служим, да Го почитаме и да приемаме в живота си Неговите дарове за нас, за да можем да бъдем, както казва татко Лехий: „прегърнат(и) завинаги в обятията на любовта Му“.10

Преподаване от това послание

Президент Монсън ни призовава да „направим съзнателно, отдадено усилие да доведем Христос в живота и в домовете си“. Бихте могли да обсъдите с хората, на които преподавате, как те могат да направят това съзнателно усилие като отделни хора и като семейство. Бихте могли да ги поканите да помислят за определен човек или семейство, които могат да посетят или на които да служат тази Коледа. „Тази година все още има време да предложим ръка за помощ, любящо сърце и драговолен дух“.