2015 г.
Завинаги свързана с моето семейство
юни 2015


Младежи

Завинаги свързана с моето семейство

Авторката живее в щата Юта, САЩ

Когато съм била осиновена на три години, рождената ми майка позволява осиновяването да бъде завършено, само след като родителите ми се съгласяват църковните ми обреди да бъдат извършени, когато навърша 12 години. Тя смятала, че трябва да съм достатъчно голяма, за да направя сама избора си, но беше трудно да чакам.

Да, трудно беше да виждам много от приятелите ми да бъдат кръщавани след навършване на 8 години, но още по–трудно беше да знам, че не мога да бъда запечатана с моите осиновители и братята и сестрите ми, докато не навърша 12 години. Страхувах се, че ще ми се случи нещо и няма да мога да бъда запечатана с тях.

Когато дванадесетият ми рожден ден наближи, ние започнахме да планираме моето кръщение и запечатването към семейството. Моите родители ми позволиха да избера в кой храм да бъдем запечатани. Винаги съм смятала, че храмът Сан Диего Калифорния е най–красивият храм, затова цялото ми се семейство се съгласи да пътуваме до там за обреда на запечатването.

Нямах търпение да станем вечно семейство с родителите и братята и сестрите ми. По време на обреда на запечатването ми, аз усетих Духа толкова силно, че ми е трудно да го опиша. Сега, след като вече съм запечатана с моето семейство, чувството ми на притеснение е заменено с утеха и мир, защото знам, че съм свързана завинаги с тях.