„И, ето, в същия ден двама (ученика) отиваха в едно село на име Емаус. …
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; …
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ (Лука 24:13, 15, 30–32).