младежи
Съвършената Бъдни вечер
Докато растях, една от най-хубавите част на годината – всяка година – бе Бъдни вечер. Семейството ми и аз правехме пица, ходехме да пеем коледни песни и после се събирахме за коледното духовно послание. Пеехме химни в треперлива хармония на четири гласа и шумно свирехме коледните си песни на странни съчетания от музикални инструменти. Татко винаги завършваше вечерта с някоя коледна мисъл, която ни оставяше в щастливи сълзи. Животът никога не бе по-прекрасен отколкото на Бъдни вечер.
Като станах малко по-голям, майка ми започна да се грижи за едно малко съседско момиченце, Кели. Кели идваше у дома всеки ден след училище, докато майка й Пати бе на работа. Кели вървеше подире ми като кученце – шумна и в нужда. Винаги изпитвах облекчение, когато Пати вземаше дъщеря си и оставаше дома и семейството ми намира.
Един декември бях ужасен, когато мама покани Пати и Кели с нас на Бъдни вечер. Моята Бъдни вечер. Мама се усмихваше и ме увери, “Това няма да промени нищо”. Но аз знаех по-добре, че ще го промени. Те щяха да изядат всичката ни пица. Кели щеше да се подиграва с пеенето ни. Смирено зачаках най-лошата си Бъдни вечер.
Когато вечерта дойде, Пати и Кели дойдоха и ние разговаряхме, смяхме се и пяхме. Майка ми беше права. Тя беше съвършена. В полунощ те ни благодариха и неохотно се разделихме. Легнах си със сърце, пълно с обич и благодарност. Открих, че наистина скъпоценните коледни подаръци не намаляват, когато бъдат споделени. Вместо това те стават по-сладки и се умножават, когато ги раздаваме.