Като закриваме тази конференция
Нека размишлявате над истините, които чухте, и нека те ви помогнат да станете още по-добри, отколкото преди два дни, когато започна конференцията.
Сърцето ми е преизпълнено, като стигаме на финала на тази великолепна конференция. Бяхме изобилно благословени, като слушахме съвета и свидетелствата на хората, които ни говориха. Мисля, че ще съгласите с мен, че почувствахме Духа Господен, докато сърцата ни бяха докоснати и свидетелствата ни укрепени.
Отново се наслаждавахме на прекрасна музика, която подчертаваше и обогатяваше всяка сесия на конференцията. Изразявам своята благодарност на всички, които споделиха своите таланти в това отношение.
Моите прочувствени благодарности на всички, които ни говориха, както и всички онези, които отправяха молитви на всяка от сесиите.
Има безброй хора, които работят или “зад кулисите”, или на по-малко забележими места по време на всяка конференция. Няма да ни е възможно да провеждаме тези сесии без тяхна помощ. Моите благодарности също така и на всички тях.
Знам, че се присъединявате към израза на дълбока благодарност към онези братя и сестри, които бяха освободени по време на тази конференция. Те ще ни липсват. Приносът им към Господното дело бе огромен и ще се усеща поколения напред.
Ние също така подкрепихме с вдигане на ръце братя и сестри, които бяха призовани в нови служения по време на тази конференция. Приветстваме ги и искаме да знаят, че очакваме да служим с тях в каузата на Учителя. Те бяха призовани чрез вдъхновение свише.
Имахме безпрецедентно покритие на тази конференция, която през континенти и океани достигна до хората навсякъде по света. Макар да се намираме далеч от много от вас, ние чувстваме вашия дух и отдаденост и, където и да сте, ви изпращаме своята обич и благодарност.
Колко благословени сме, мои братя и сестри, да имаме възстановеното Евангелие на Исус Христос в живота си и в сърцата си. То дава отговори на най-големите житейски въпроси. То придава смисъл, цел и надежда на нашия живот.
Живеем в усилни времена. Уверявам ви, че нашият Небесен Отец не забравя за предизвикателствата, с които се сблъскваме. Той обича всеки един от нас и желае да ни благослови и да ни помогне. Нека се обърнем към Него в молитва, както ни увещава и съветва Той, когато казва, “Моли се винаги и Аз ще излея Духа Си върху теб, и велика ще бъде благословията ти, да, даже повече от това ти да би получил съкровищата на земята”1.
Мои братя и сестри, нека домовете ви бъдат пълни с обич, вежливост и с Духа Господен. Обичайте семействата си. Ако между вас има несъгласия или спор, настоятелно ви моля да ги уредите. Спасителят казва:
“И няма да има повече никакви спорове между вас …
Защото истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.
Ето, това не е Моето учение …; а Моето учение е това, че такива неща трябва да бъдат премахнати.”2
Като ваш смирен служител повтарям думите на цар Вениамин от обръщението му към народа, когато той казва:
“аз не ви заповядах да влезете тука, за да … мислите, че аз сам по себе си, съм нещо повече от един смъртен човек.
Но аз съм като вас самите, изложен на всякакъв вид телесни и духовни немощи; все пак аз бях избран … (от) ръката Господна … и бях пазен и съхраняван от Неговата несравнима сила, за да ви служа с цялата си мощ, ум и сила, с които Господ ме е надарил”3.
Мои обични братя и сестри, желая с цялото си сърце да върша Божията воля и да служа на Него и на вас.
Сега, като напускаме тази конференция, призовавам небесните благословии върху всеки от вас. Нека вие, които сте далеч от домовете си, да се завърнете в тях безопасно. Нека размишлявате над истините, които чухте, и нека те ви помогнат да станете още по-добри, отколкото преди два дни, когато започна конференцията.
Докато се срещнем отново след шест месеца, моля Господните благослови да бъдат върху всички вас и всъщност върху всички нас, и правя това в Неговото свято име – тъкмо на Исус Христос, нашият Господ и Спасител, амин.