Да отделяме време да говорим и слушаме

От Розмари М. Уикзъм

Обща президентка на Неделното училище за деца

Обръщение от сателитно излъчване на колова конференция на Солт Лейк Сити, 24 октомври 2010 г.

Преднамереното ни усилие да общуваме по-добре днес ще благослови семействата ни за вечността.

Изображение

Розмари М. Уикзъм

В един съвършен свят всяко дете би следвало да се връща у дома от училище, приветствано от поднос с прясно изпечени шоколадови бисквити, голяма чаша студено мляко и майка, готова да отдели време да говори и слуша за деня на своето дете. Ние не живеем в съвършен свят, тъй че можете да пропуснете бисквитите и млякото, ако искате, но не пропускайте да отделяте време да говорите и слушате.

Преди 29 години президент Джеймз E. Фауст (1920–2007), втори съветник в Първото Президентство, се оплаква, че семействата прекарват малко време заедно. Помислете над това – преди 29 години той казва на обща конференция: “Един от главните проблеми в семействата днес е че ние прекарваме все по-малко и по-малко време заедно. … Времето заедно е скъпоценно – време, нужно за да разговаряме, слушаме и да показваме как се правят нещата”¹.

Като прекарваме време заедно с нашите деца и разговаряме, ние ги опознаваме, а те опознават нас. Нашите приоритети, истинските чувства на сърцето ни ще станат част от разговора ни с всяко дете.

Кое е посланието номер едно в сърцето ви, което бихте избрали да споделите с детето си?

Пророк Моисей ни учи във Второзаконие:

“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.

Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” (Второзаконие 6:5–7; курсив добавен).

Мога да добавя още едно нещо: “И когато ядете вечер на масата заедно”.

Ако желаем семействата ни да бъдат заедно завинаги, трябва да почнем процеса днес. Да прекарваме време заедно с децата си е една инвестиция в нашето вечно семейство, докато крачим заедно по пътеката към вечния живот.

Една майка от Илинойс, САЩ, сподели как е отделила време да разговаря с децата си:

“Когато децата ни бяха малки, се пристрастих да гледам няколко любими телевизионни програми. … За жалост, програмите започваха по същото време, когато децата трябваше да си лягат.

… В един момент си дадох сметка, че съм поставила моите програми начело в списъка с приоритети, а децата си далеч по-надолу. Известно време се опитвах да чета приказки преди сън с включен телевизор, но в сърцето си знаех, че това не е най-добрият начин. Като размишлявах колко дни и седмици съм изгубила заради телевизионния си навик, започнах да се чувствам виновна и реших да се променя. Отне ми известно време да убедя самата себе си, че наистина мога да изключа телевизора.

“Около две седмици след като изключих телевизора започна да ми се струва, че бремето е по-леко. Дадох си сметка, че се чувствам по-добре и знаех, че съм направила правилният избор”².

Времето преди сън е чудесно за разговори.

Еламан казва за младите воини, “те ми преповториха словата на своите майки, казвайки: Нямаме никакво съмнение, че майките ни знаят това” (Алма 56:48).

Именно словата на техните майки ги научили. Докато говорели на децата си, тези майки преподавали Божието слово.

Опазване на личното общуване

От разговорите произтича много добро, и противникът е наясно относно силата на изреченото слово. Той много би желал да принизи духа, идещ в домовете ни, когато разговаряме, слушаме, насърчаваме се един друг и вършим заедно различни неща.

Сатана напразно се опитвал да предотврати възстановяването на Евангелието на Исус Христос в тази диспенсация, когато се опитал да спре един жизнено важен разговор между Джозеф Смит и Бог Отец и Неговият Син Исус Христос.

По думите на Джозеф, “Едва що бях започнал и веднага бях сграбчен от някаква сила, която напълно ме обгърна и имаше толкова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря” (Джозеф Смит – История 1:15).

Противникът би желал да завърже езиците ни – всичко възможно, за да ни попречи да изразяваме словесно чувствата на сърцата ни очи в очи. Той се радва на разстоянието и разсейването; радва се на шума; радва се на безличното общуване – на всичко, което няма да ни допусне до топлината на гласа и личните чувства, произтичащи от разговора очи в очи.

Да се вслушваме в сърцата на децата си

Слушането е точно толкова важно, колкото и говоренето. Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва: “Ако слушаме с обич, няма да е нужно да се чудим какво да кажем. То ще ни бъде дадено … чрез Духа”³.

Когато слушаме, ние виждаме в сърцата на хората около нас. Небесният Отец има план за всяко от Своите чеда. Представете си ако можехме да зърнем за миг личният план за всяко от нашите деца. Какво би станало, ако знаехме как да подсилим духовните им дарове? Какво би станало, ако знаехме как да мотивираме едно дете да достигне пълния си потенциал? Какво би станало, ако знаехме как да помогнем в прехода на всяко дете от детската вяра към свидетелството?

Как можем да узнаем?

Можем да започнем да знаем, като слушаме.

Един баща, светия от последните дни казва: “Върша много повече добро, когато слушам децата си, отколкото когато им говоря. … Постепенно научих, че децата ми не искат моите готови, проверени от времето и мъдри отговори. … За тях да могат да задават своите въпроси и да говорят за проблемите си е по-важно от това да получат моите отговори. Обикновено когато те свършваха да говорят, ако ги бях слушал достатъчно дълго и добре, наистина нямаха нужда от моите отговори. Те бяха вече открили своя собствен”⁴.

Да се съсредоточим над нещата с най-голямо значение отнема време. Да говорим, да слушаме и насърчаваме не се получава бързо. Тези неща не могат да бъдат пришпорвани или планирани по график – те се получават най-добре пътем. Получават се, когато вършим заедно разни работи: работим, създаваме и играем заедно. Получават се, когато изключим телевизора и радиото, оставим настрана нещата от света, които ни отвличат, и се съсредоточим един върху друг.

Сега, да се направи това е трудно нещо. Когато спрем и изключим всичко, трябва да сме готови за това, което ще се случи после. Първоначално тишината може да бъде задушаваща; може да последва неловко усещане за загуба. Бъдете търпеливи, изчакайте няколко секунди и после се наслаждавайте. Отдайте цялото си внимание на хората около вас, като зададете някой въпрос за тях самите, и после почнете да слушате. Родители, говорете за нещо, което е част от интересите на вашето дете. Смейте се за миналото – и мечтайте за бъдещето. Дори глупави разговори могат да се превърнат в съдържателни обсъждания.

Подреждане по важност на вечната ни цел

Миналата пролет, докато посещавах един клас на млади жени, учителката помоли да напишем своите 10 приоритети. Бързо започнах да пиша. Трябва да си призная, първата ми мисъл бе да почна с “Първо: да почистя чекмеджето за моливи в кухнята”. Когато списъците ни бяха готови, ръководителката на Младите жени помоли да споделим какво сме написали. Аби, която наскоро бе навършила 12 години, седеше до мен. Ето списъкът на Аби:

Да ида в колеж.
Да стана дизайнер по интериор.
Да ида на мисия в Индия.
Да се омъжа в храма за завърнал се мисионер.
Да имам пет деца и къща.
Да изпратя децата си на мисия и в колеж.
Да стана “раздаваща бисквитки” баба.
Да глезя внуците си.
Да науча повече за Евангелието и да се радвам на живота.
Да се завърна да живея с Отца в Небесата.

Казах, “Благодаря, Аби. Ти ме научи да имам поглед върху плана, който Небесният Отец има за всеки от нас. Когато знаете, че вървите по някаква пътека, въпреки всякакви завои и обиколки, които могат да се случат, с вас всичко ще бъде наред. Когато пътеката ви е съсредоточена върху върховната ви цел – извисяване и завръщане при Небесния Отец, вие ще стигнете там”.

Къде Аби бе придобила този усет за вечна цел? Това започва у дома ни. Започва в нашите семейства. Попитах я, “Какво правите във вашето семейство, за да създадете такива приоритети?”

Ето нейния отговор: “Освен че четем Писанията, ние изучаваме Проповядвайте Моето Евангелие”. После добави, “Ние разговаряме много – на семейна домашна вечер, когато вечеряме заедно, и в колата, докато пътуваме.

Нeфи пише: “Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа”. Защо? “…та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си” (2 Нефи 25:26).

Да разговаряме, да слушаме, да се насърчаваме един друг и да вършим заедно различни неща като семейство ще ни доближи до Спасителя, Който ни обича. Преднамереното ни усилие да общуваме по-добре днес – тъкмо този ден – ще благослови семействата ни за вечността. Свидетелствам, че когато говорим за Христос , ние също се радваме в Христа и на дара на Единението. Децата ни ще знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си”.