Обичайте ги, бдете над тях и ги укрепвайте

Изучете този материал с молитва и, ако е уместно, го обсъдете с посетените от вас сестри. Използвайте въпросите, за да помогнете в укрепването на сестрите и за да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от собствения си живот.

Вяра, семейство, взаимопомощ

Подобно на Спасителя, посещаващите учителки служат една по една (вж. 3 Нефи 11:15). Ние знаем, че успяваме в служението си като посещаващи учителки, когато нашите сестри могат да кажат: (1) моята посещаваща учителка ми помага да израствам духовно; (2) знам, че моята посещаваща учителка е дълбоко загрижена за мен и моето семейство; и (3) ако имам проблеми, знам, че моята посещаваща учителка ще предприеме действия, без да чака покана.¹

Как ние като посещаващи учителки можем да обичаме, да бдим и да укрепваме дадена сестра? Следват девет предложения, намиращи се в гл. 7 на Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society в помощ на посещаващите учителки да служат на своите сестри:

Молете се всеки ден за нея и семейството й.
Търсете вдъхновение да опознаете нея и семейството й.
Посещавайте я редовно, за да знаете как се справя, да я утешавате и подкрепяте.
Поддържайте чести контакти чрез посещения, телефонни обаждания, писма, е-мейли, СМС-и и прости постъпки на доброта.
Поздравявайте я на църковните събрания.
Помагайте й, когато е в непредвидени обстоятелства, при болест или друга спешна нужда.
Учете я на Евангелието от Писанията и от посланията за обучение при посещение.
Вдъхновявайте я, като давате добър пример.
Докладвайте за службата на ръководителка на Обществото за взаимопомощ и за духовното и материално благосъстояние на сестрата.

От Писанията

Лука 10:38–39; 3 Нефи 11:23–26; 27:21

От нашата история

“Обучението при посещение е инструмент за жените светии от последните дни по цял свят да обичат, подхранват и служат – да постъпват според онези чувства, които Бог е поставил в гърдите им, както учел Джозеф Смит”².

Една сестра, която наскоро овдовяла, казва за своите посещаващи учителки: “Те слушат. Те ме утешават. Те плачат с мен. И ме прегръщат. … (Те) ми помогнаха да изляза от дълбокото отчаяние и депресия в онези първи месеци на самота”³.

Помощта в материалните въпроси е също форма на служба. На общата конференция през октомври 1856 г. президент Бригъм Йънг обявява, че керван от пионери с ръчни колички е заседнал в дълбокия сняг на около 435–600 км разстояние. Той призовава светиите от последните дни в Солт Лейк Сити да ги спасят и да свършат “точно онези неща, които наричаме материални”⁴.

Луси Мезърв Смит е записала, че жените сваляли топлите си поли и чорапи направо там, в табернакъла, и ги трупали във фургоните, за да бъдат изпратени на замръзващите пионери. После те събрали постелни принадлежности и облекло за онези, които евентуално щели да дойдат с малко неща. Когато керваните пристигнали, една сграда в града била “напълнена с провизии за тях”⁵.

Един по един, от Уолтър Рейн, предоставено от Музея за история на Църквата.