Младежи
Мама ни спаси
Когато бях на шест години, малката ми сестра и аз отидохме да гледаме баскетболната среща на отбора на по-голямата ни сестра. Татко си тръгна и ние решихме да се върнем у дома с него, така че изтичахме след него в дъжда. Когато не можахме да го намерим, ние тръгнахме обратно към залата, за да се приберем с майка, но когато влезнахме, всички вече си бяха отишли.
Помня как с малката ми сестра се бяхме сгушили до една врата, като се опитвахме да останем сухи и се молехме някой да дойде. След това помня как чух вратата на нашия червен микробус да се затваря, след което се затичахме към звука. След това се случи събитието, оформило най-живия ми детски спомен: нашата майка ни обгърна с ръце “както кокошка събира своите пилци под крилата си” (3 Нефи 10:4). Моята майка ни беше спасила и никога не се бях чувствала така сигурна.
Когато мисля за нейното влияние върху мен, виждам как нейният живот ме е насочил към Спасителя и ми е показал как да следвам напътствието “издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене” (У. и З. 81:5). Тя се осланяше на Исус Христос, който бе нейна сила (вж. “Господи, ще Те обичам”, 4-ти куплет Химни, № 138).