Младежи
Достатъчно пари
Срещнах мисионерите, когато бях на 17 г. По онова време по-големият ми брат и аз живеехме заедно. Майка ни бе починала предната година и животът бе труден. Когато мисионерите ме учеха, разбрах, че Църквата бе онова нещо, което през цялото време бях търсил. Но влиянието на приятелите ми пречеше да ходя на църква в неделя.
Един път отидох на църковна дейност през седмицата. Виждайки всичките млади хора да се смеят и да играят, се изпълних с много радост. Мисионерите заедно с младежите използваха възможността, за да ми преподадат един евангелски урок и се почувствах толкова добре, че реших да се кръстя.
Но дори след като се присъединих към Църквата, аз се сблъсквах с предизвикателства. Бях единственият член на Църквата в онази част на града и живеех далече от сградата за събрания. Приятелите ми нечленове повече не желаеха да имах нищо общо с мен. Когато се чувствах самотен, се молех и усещах Господната обич.
Всеки месец получавах дребна сума пари от един фонд, оставен от майка ми. Трудно беше да се издържам с тъй малко пари. Но бях решен да бъда покорен. Плащах десятък, също така трябваше да плащам за транспорт до семинара и неделните събрания. Не разбирах как, но в края на месеца откривах, че има достатъчно пари за всичко това.
Знаех, че съм благословен, защото плащах десятъка си. Подчинението на тази заповед ми помогна да добия силно свидетелство, да отслужа мисия и да имам благословии, тъй че можех да укрепвам нови членове, които се изправяха пред предизвикателства.