Грозно патенце или величествен лебед? Зависи от вас!
Помня като малко момче как майка ми разказваше приказката “Грозното патенце” от Ханс Кристиян Андерсен. Може би защото бях срамежлив и ми се струваше че връстниците ми не ме приемаха, но споменът и поуката от тази приказка останаха с мен завинаги.
Във версията, която помня, една майка патица търпеливо чакала яйцата й да се излюпят в палки патенца. Не след дълго за удоволствие на майката се появили пухкави жълти патенца. Но едно малко по-голямо яйце още не се излюпвало. Майката и нейните патенца чакали и гледали. Когато накрая яйцето се пропукало, жълтите патенца забелязали, че новият член на семейството изглеждал различно. Те се събрали около него и заявили на своите татко и майка, “Той не е като нас. Той е грозен!” Оставили го сам в гнездото и отплували. Грозното патенце напуснало гнездото и се опитало да се скрие. Всичко, което му се случвало и което срещало, било отрицателно и обезкуражаващо. То често си мислело, “Всички ме мразят, защото съм грозно”.
После в живота му станало чудо. То видяло други птици, които изглеждали и се държали като него! То се сприятелило с тях и те го отвели при майка си и попитали, “Майко, майко, намерихме едно малко братче! Може ли то да остане с нас завинаги?” Красивата грациозна майка лебед обвила белите си крила около грозното патенце и с нежен глас му казала, “Ти изобщо не си пате! Ти си малък лебед и един ден ще бъдеш цар на езерото”.
Като дете обичах да слушам тази приказка. Не осъзнавах, че уроците, които научих от нея, щяха да ми помагат през трудните юношески години. Бях кръстен като член на Църквата, когато бях на 8 г., но постепенно семейството ми стана неактивно.
В малкия град в Айдахо, където израснах, имаше кинотеатър, в който всяка събота следобед имаше дневна прожекция. Винаги ходех с двама или трима мои приятели. Прожектираха кинопреглед за спорта и за текущите събития. Главният филм обикновено бе каубойска история с много екшън.
Една събота в паузата персоналът избута напред 10-скоростен велосипед бегач. Беше червен, красив и щяха да го дадат на човек от публиката с печелившия кочан на билета! О, колко исках този велосипед!
Говорителят посегна към кутията и изтегли един билет. Като прочете номера му, открих, че държа печелившия билет. Въпреки това не помръднах, нито казах нещо. Бях твърде свенлив и объркан. Нямах достатъчно увереност в себе си да стана и всеки да разбере, че печелившият билет е у мен. Човекът обяви печелившия номер още два пъти и всеки път аз не показвах билета си, тъй че никой не го видя. Накрая говорителят прочете друг номер. Случи се така, че новият номер бе на един от приятелите, с които дойдох на кино. Той скочи, извика и изтича на сцената, за да си получи велосипеда. Този велосипед можеше да бъде мой!
Докато крачех сам от киното към къщи онази събота, си мислех за приказката за грозното патенце. Чувствах се много подобно на малкия лебед. Чувствах се, сякаш скитах из гората, опитвайки се да се скрия, и сякаш никой не ме харесваше. Не осъзнавах кой съм и какъв можех да стана. Докато стигна до къща, разбрах, че нещо трябва да се промени. Помня, че си мислех, “Време е да порасна. Това няма никога вече да се повтори”.
Започнах да откривам, че наоколо има други хора, които ме обичаха и ги бе грижа за мен. Епископството на моя район се интересуваше от мен, както и моят президент на кол, който живееше малко по-надолу по улицата. Те ме учеха на Евангелието. Даваха ми своите свидетелства за реалността на Спасителя и Неговото скъпоценно Единение и онова, което Той е сторил за нас. Четяха ми многократно историята за Джозеф Смит и неговото видение в свещената горичка. От това преживяване развих чудесния навик да чета Джозеф Смит – История всяка седмица. Правейки това, знаех, че ще имам силата да преодолея всичко, което ми се изпречи през тази седмица.
В онзи период от живота ми, когато толкова се нуждаех от някого, моят Небесен Отец ме благослови. Той знаеше кой бях аз и изпрати Своите служители да ми помогнат да открия това сам за себе си. Те ме обгръщаха с ръце и с постъпките си ми казваха, че въобще не съм грозно патенце и че ако бъда достоен и спазвам Божиите заповеди, мога да стана “царя на езерото”. Благословията и разбирането на Единението започнаха да ми дават допълнителна сила и увереност.
Когато станах на 16 г., онези добри мъже ме насърчиха да получа патриархална благословия. След като получих препоръката си, се качих на стария си велосипед и пропътувах няколко километра до дома на патриарха. Той отново ми обясни какво е патриархална благословия и как тя ще благослови живота ми. Положи ръцете си на главата ми. След това преживяване животът ми никога не бе същия.
Приех призоваване за мисия в Шотландия и имах едно чудесно преживяване. Няколко седмици след като се върнах у дома, на едно църковно събрание срещнах бъдещата си съпруга. Започнахме да излизаме и аз й направих предложение за брак. Венчахме се в храма Солт Лейк.
Едно изречение в патриархалната ми благословия сочи, че в земния живот ще ми бъде позволено да живея с един ангел. По времето, когато патриархът ми даде тази благословия, не знаех какво е ангел, да не говорим за смисъла на фразата. Когато напуснах храма в деня, когато съпругата ми и аз бяхме запечатани, знаех какво значи това. Тя бе светлината на живота ми. Благодарение на нея на мен ми бе позволено да живея сред светлина. Тя донесе радост и щастие на нашите 8 деца, 25 внука и 2 правнука. Всичките ми деца я наричаха благословена. Отправям благодарности към Бог за благословиите на Евангелието и за вечните благословии на заветите и обредите на светия храм.
Сатана би желал да вярваме, че сме грозни патенца без шанс да станем като нашия Небесен Отец и Неговия свят Син. Давам свидетелство, че Бог обича всеки от нас по специални начини. Както старейшина Нийл А. Максуел (1926-2004) от Кворума на дванадесетте апостоли казваше толкова често, “Божието влияние в нашето оформяне като личности се чувства в детайлите на живота ни.”1 Ние сме негови деца. Научих, че можем да се издигнем над сегашното си обкръжение и да станем “царе и царици на езерото”, като следваме евангелските заповеди.
Знам и още нещо. Знам кои сме и откъде сме дошли вие и аз. Откровенията ни напомнят за нашата вярност в доземния живот (вж. Откровението 12:7-11; У. и З. 138:56; Авраам 3:22-23). Като обвържем свидетелствата си към тази голяма истина, всеки ден се превръща в чудесна благословия за всеки от нас.
Стойте откъм Господната страна на линията. Ако Той може да се погрижи за плахо, срамежливо момче като мен, ще се погрижи и за вас – сега и в бъдеще. Вие сте избран син или дъщеря на Бог. Изберете да живеете според божествения потенциал, който се крие във вас.
Вие сте избран син или дъщеря на Бог. Изберете да живеете според божествения потенциал, който се крие във вас.
Нямате вяра в себе си, мислите се за неудачник?
Помислете над следното: Вие си дете на Бог. С Негова помощ ще достигнете своя потенциал. (Вж. Римляните 8:16–17.)
Персоналът на киното избута напред 10-скоростен велосипед бегач. Беше червен, красив и щяха да го дадат на човек от публиката. О, колко исках този велосипед!
Открих, че държа печелившия билет. Въпреки това не помръднах, нито казах нещо. Бях твърде свенлив и объркан.
Благословията и разбирането на Единението започнаха да ми дават допълнителна сила и увереност.
Илюстрации Джери Харстън, освен ако не е посочено друго; снимка на крила © Getty Images; снимка на птици Грахам Форд, © Getty Images
Детай от Христос в Гетсиманската градина, от Хайнрих Хофман, предоставено от C. Harrison Conroy Co.