Място на мир
За тези две млади жени от Доминиканската република храмът е много повече от красиво здание. Той е и живо напомняне за най-скъпите им надежди и мечти.
Дилсия Сото, 16 г., още помни деня на освещаването на храма в родния й град Санто Доминго в Доминиканската република: “Бях само на 9 г. тогава, но си казах, “О! Храм тука!” Бях свикнала да виждам как хора отиват в други страни, за да бъдат запечатани и да сключат завети. Мислех си, “Сега семейството ми и аз не трябва да ходим в друга страна за запечатване, защото имаме свой храм наблизо”.
Днес този храм се издига величествен и висок в столицата, тъй забележителен със своя шпил и добре поддържани паркове, че много минаващи покрай него хора допускат, че е катедрала. Дилсия е щастлива да обясни, че това е нещо дори още по-свещено. В парка около храма цари тихо достолепие, в рязък контраст с енергичната суетня на улиците и пазарите в центъра на града.
Именно в това място на мир Дилсия и приятелката й Келсия Сейнт Гардиен, на 14 г., дошли не тъй отдавна. Двете са членове на район Мирадор в кол Санто Доминго Доминиканска република Индепенденсия. И двете са били преди в храма, за да извършват кръщения за мъртвите. Но днес те идват просто да се разходят из парковете, да поговорят и да почувстват Духа, който храмът носи между своите стени.
Желанията на Дилсия
“Изпитвам безкрайна любов към Господ и съм толкова благодарна за това, което Той е направил в живота ми”, казва Дилсия. “Семейството ми са членове на Църквата, но моите лели, чичовци и братовчеди не. Когато те идват у дома, винаги имам Книгата на Мормон под ръка, защото може да възникне възможност да споделя Евангелието с тях”. Тя споделя Евангелието и с приятели, също и “с всеки, когото мога да срещна и е истински заинтересуван”. И всеки път, когато го прави, казва, “Чувствам Духа толкова силно. Всеки път, когато споделям свидетелството си, чувствам истинността на Църквата отново и отново”.
Тя си спомня уроците в семинара за плана на спасението. “Преди да бъде сътворен този свят, ние сме били на един велик Съвет в небесата и сме избрали да следваме нашия Небесен Отец и сме приели жертвата, която Исус Христос извършил в наша полза”, казва тя. “Учителят ни обясни, че можем да разберем, че се подчиняваме на Небесния Отец после, защото сме тук на земята сега с тела от плът и кости. Когато той каза това, знаех, че е вярно. Същата вечер в молитвите си плаках и благодарих на Бог за това знание”.
Дилсия цитира 1 Коринтяните 3:16: “Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?” “Ако аз също съм храм”, казва тя, “трябва да бъда така чиста и красива, както храмът. Каква прекрасна благословия е да бъдеш в тази Църква и да си добродетелна млада жена!”
Тя заявява, че най-голямото й желание е един ден отново да живее със своя Небесен Отец. “Аз съм толкова благодарна, че Той ни е дал храм, та да можем да извършим всичко необходимо да се завърнем при Него”, казва тя. “Най-добрият начин да Му благодарим е като живеем по начина, по който Той иска да живеем”.
Дилсия казва, “Господ желае да влезем в Неговия дом, да учим за Него и да се стремим към вечността с Него”. Тя заявява, че се радва да участва в кръщения за мъртвите, защото “това е начин да помогнем на онези, които чакат от другата страна на завесата, да направим нещо за тях, което те не могат сами да сторят за себе си”.
Ангажиментите на Келсия
Келсия се съгласява. “Нашите предци имат нужда ние да свършим работата и знам, че ще ни бъдат благодарни”, казва тя. “Аз по-конкретно очаквам да видя своята баба, която никога не съм познавала в този живот. Ще се уверим, че цялата храмова работа за нея е свършена”.
Разговорът за храма носи силни вълнения за Келсия. “Поела съм ангажимент да вземам решения, които ще ми помогнат да бъда запечатана за моето семейство”, казва тя. “Ние трябва да почитаме Евангелието и да спазваме заповедите al pie de la letra (според буквата на закона)”, казва тя. “Правим го, защото обичаме нашия Небесен Отец и подчинението е това, с което показваме благодарността си към Него”.
Семейството й се присъединило към Църквата през декември 2006 г., шест години след като родителите й пристигнали в Доминиканската република от Хаити. “Толкова съм благодарна за мисионерите, които похлопаха на вратата ни. Беше паметно събитие да почувстваме Духа и да научим за плана на небесния Отец за нас. Откакто Евангелието влезе в живота ни, нашето семейство е много по-близко. Благодарна съм, че Той ми даде семейство, което е толкова единно дори и в най-трудните моменти. Мисълта, че можем да имаме привилегията да бъдем запечатани за вечността ми изглежда като една от възможно най-големите благословии”.
Родителите й в момента посещават уроци за подготовка за храма и това й напомня да се готви за деня, когато тя ще сключи брак в храма. “Това е главната ми цел – аз и бъдещият ми съпруг да бъдем достойни един за друг и достойни да бъдем вечно семейство”.
Споделяне на спокойствието
Двете приятелки минават покрай пилона, където националното им знаме се вее от поривите на бриза. “Дори флагът в храма ни напомня да бъдем верни”, казва Далсия. “Той представлява нещо повече от обикновени цветове. Носи мотото Dios, patria, libertad (Бог, отечество, свобода) и на него има християнски кръст и десетте заповеди. Напомня ни, че нашата страна е основа от хора, които са вярвали в Бог и че Бог още е нещо важно тук”.
Те минават и покрай входа на храма, където над прага са издълбани думите Santidad al Señor, la Casa del Señor (Свят Господу, домът Господен), както на всеки храм.
“Всеки път когато чета тези думи, съм изпълнена с могъщо чувство, че те са верни”, казва Дилсия. “Помня как една вечер дойдох тук с нашата група от Обществото за взаимно усъвършенстване, просто за да посетим парка. Като си тръгвахме, епископът ни попита как сме се чувствали. Говорихме за това и стигнахме до отговор от една дума: мир”.
И Келсия и Дилсия си тръгват, мислейки за този съвършен отговор от една дума … съвършен, защото храмът е мястото на мир.
Снимки Ричард М. Ромни