Грижа за подрастващото поколение

Преподавайте тези стихове и цитати, или, ако е необходимо, друг принцип, който ще благослови сестрите, които посещавате. Дайте свидетелство за учението. Поканете онези, които посещавате, да споделят какво са изпитали и научили.

У. и З. 123:11: “Това е едно абсолютно задължение, което ние имаме към цялото бъдещо поколение”.

Каква е моята отговорност към подрастващото поколение?

Старейшина Нийл А. Максуел (1926–2004) от Кворума на дванадесетте апостоли: “Запазено от Господ за този момент, (подрастващото поколение) сега трябва да бъде опазено … и подготвено за неговия специален момент в човешката история! Те са били запазени да се появят в това време, но сега трябва да бъдат подтиквани напред да посрещнат определената им задача. …

Младежите не са като хората, които се очаква да се обърнат във вярата. Съществуват такива критични мигове, когато душите им започват да си движат – към Господ или далеч от Него. Тези мигове на вземане на решение не могат винаги да бъдат предизвиквани, но когато се случат, не бива да бъдат пропилявани. Най-често те ще настъпват по време на тих и благоговеен разговор с родители, баби и дядовци, с епископ, възрастен ръководител или праведен връстник” (“Unto the Rising Generation”, Ensign, апр. 1985 г., стр. 8, 10).

Старейшина Роналд А. Расбанд от Президентството на Седемдесетте: “Подрастващото ни поколение заслужава нашите най-добри усилия, за да могат те да бъдат укрепени и подсилени по пътя им към зрялост. … във всяко действие, което извършваме, на всяко място, на което отиваме, с всеки младеж-член на Църквата, който срещаме, трябва да живеем с повишено съзнание, че има нужда те да се подпомагат, подхранват, както и да бъдем влияние за добро в живота им” (“Нашето подрастващо поколение”, Лиахона, май 2006 г., стр. 47).

Как аз мога да се грижа за подрастващото поколение?

Президент Гордън Б. Хинкли (1910-2008): “Никога не забравяйте, че тези малките са синове и дъщери на Бог и че вие имате настойнически взаимоотношения с тях, че Той е техен родител преди вас и че не е отстъпил родителските Си права над тези малките, нито е загубил интерес към тях. … Възпитавайте децата си с обич, в учението и наставлението на Господ. Грижете се за своите малки деца. Приветствайте ги в домовете си, грижете се за тях и ги обичайте с цялото си сърце. В идващите години те могат да извършат някои неща, които не бихте искали да вършат, но бъдете търпеливи, бъдете търпеливи. Докато не сте се опитали, не сте се провалили” (“Words of the Living Prophet”, Лиахона, май 1998 г., стр. 26-27).

Джули Б. Бек, обща президентка на Обществото за взаимопомощ: “Да възпитаваш означава да развиваш, да се грижиш и допринасяш за растежа. … Възпитанието изисква организация, търпение, любов и работа. На жените е дадена силна и влиятелна роля да помагат за осъществяването на възпитанието” (“Майки, които знаят”, Лиахона, ноем. 2007 г., стр. 76, 77).

Барбара Томпсън, втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ: “Като сестри в Обществото за взаимопомощ ние можем да си помагаме една на друга в укрепването на семействата. Получили сме отговорности да служим на много длъжности. Постоянно се срещаме с деца и младежи, които може да се нуждаят от това, което можем да им предложим. Вие, по-възрастни сестри, имате много добри съвети и опит, който да споделите с по-младите майки. Понякога ръководителката на Младите жени или учителката в Неделното училище за деца казва или прави това, което е необходимо за подсилване на това, което родителите се опитват да научат. И очевидно ние не се нуждаем от някакво специално призование, за да подадем ръка на приятел или ближен” (“Ще те укрепя, да! ще ти помогна”, Лиахона, ноем. 2007 г., стр. 117).

Фотоилюстрация и фон Крейг Даймънд