Моята привилегия да служа
Преди вратите на храма Ресифе Бразилия да се отворят за още един ден в отслужване на спасителните обреди, 70-годишната Мария Жозе де Араухо става, за да се подготви за още един ден на безкористна служба.
За да стигне до храма, Мария трябва да пътува час и половина с четири различни автобуса от дома си в Кабо де Санто Агостино, южно от Ресифе, на североизточното крайбрежие на Бразилия. Но преди да излезе, тя приготвя храна и други необходими неща за една сляпа братовчедка, за която се грижи у дома си.
“Мария е пример как се служи на другите”, казва Клето П. Оливейра, храмов архивар. “Откакто храмът бе осветен през декември 2000 г., тя идва да служи тук като доброволец всеки ден, когато сме отворени. Идва дори в празнични дни”.
От 7:00 ч. до 15:00 ч. от вторник до събота всяка седмица Мария работи в столовата на храма, където мие чинии и приготвя салати. Тя казва, че би работила по-дълго, но заради автобусния превоз трябва да си тръгне достатъчно рано, за да може да се върне у дома по светло.
Брат Оливейра казва, че Мария не трябва да идва в храма всеки ден, но признава, че биха му били нужни двама души, които да я заместват. “Тя просто се усмихва и казва, че е посветила живота си на Господ”, казва той.
За Мария всекидневната служба в храма е една голяма привилегия.
“Моят Отец в Небесата ме е благословил с добро здраве и целта ми е да продължа да идвам всеки ден, докато здравето ми позволява”, казва тя. “Сключих завет да посветя всичките си таланти и умения в служба на Господ. Когато се върна у дома след като съм служила в храма, не се чувствам уморена. Господ ме благославя по този начин”.
Преди, докато шест години служела в центъра за семейна история на своя район, Мария изследвала своята семейна линия. После множество съботни утрини, преди да започне да работи в столовата на храма, тя извършвала обреди за мъртвите – за четири поколения нейни предшественички по женска линия. Тя изпълнила също и обредите за четири поколения свои предци мъже.
Когато започнала да изследва семейната си история, Мария изпитвала чувството, че задачата е непосилна – особено когато не била в състояние да открие имената на едни дядо и баба. Но една нощ техните пълни имена й били открити насън. Отначало се чудела дали те са правилни, но докато преглеждала записките на майка си, открила имената и могла да направи семейните връзки, които й убягвали. Тя вярва, че сънят дошъл като благословия за усилията й да служи на Господ и Неговите деца.
“Храмът е моя живот”, казва Мария. “Хората, които не идват в него, пропускат една голяма възможност и благословия. Като служим в храма, ние почваме да разбираме неговия истински смисъл и сила”.
“Хората, които не идват в (храма), пропускат една голяма възможност и благословия”, казва Мария Жозе де Араухо..
Мария Жозе де Араухо, която доброволно служи всеки ден в храма Расифе Бразилия, е “пример как се служи на другите”, казва храмовият архивар Клето П. Оливейра, заснет вдясно с Мария.
Снимки Майкъл Р. Морис, освен ако не е посочено друго; снимка на храма Ресифе Бразилия от Р. Вал Джонсън