Аз? Пастир в Израил?
Бил съм свидетел и участник на хиляди посещения на грижа за членовете. Свидетелствам за чудното изливане на Духа, което ги придружава.
Една от практиките, които отличават Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, е тази на неплатеното свещеничество. Ние нямаме платени свещенослужители в районите, клоновете, коловете и окръзите на Църквата; вместо това членовете сами служат един на друг.
Всеки член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има призование да бъде пастир в Израил. Тези членове служат в епископства и президентства на клон, като ръководители на свещеничеството и помощните организации, като чиновници и секретари, като различни учители, включително домашни и посещаващи и безброй други длъжности.
Неплатените свещеници имат няколко общи неща. Всеки от тях има паство, което да подхранва, насърчава и на което да служи. Всеки е призован от Господ чрез Неговите назначени служители. Всеки е отговорен пред Господ за своето настойничество като пастир.
Търсене на изгубените овце
Жозеф Серж Мерилу напуснал родината си Хаити на 19 г. и през 1980 г. се преместил в Доминиканската република в търсене на работа. Единадесет месеца по-късно се върнал обратно в Хаити, влюбил се и се прибрал обратно в Доминиканската република с новата си булка, Мари Реймон Естерлин.
Като започнали съвместния си семеен живот в новата си родина, Жозеф изпитвал духовен глад. Той и Мари посещавали няколко църкви, търсейки начин да утолят този глад, но като хора, говорещи хаитянски креолски в испано-езична страна им било трудно да разбират и да бъдат разбирани. Накрая попаднали на двама мисионери от последните дни, които ги поканили в Църквата. След като Жозеф и Мари посетили няколко събрания, мисионерите търпеливо им преподали беседите на испански и през септември 1997 г. те били кръстени.
Жозеф бил призован да служи в президентството на Неделното училище, после като съветник в президентството на клон и след това като президент на клон. Но поради ред неразбирателства и наранени чувства, произтичащи предимно от неуспешно езиково общуване, Жозеф, Мари и петте им деца станали неактивни и до голяма степен били забравени от местните ръководители на Църквата.
През следващите 7 години двойката имала още 4 деца и приютила в дома си един племенник и една племенница от Хаити. С много усилия Жозеф научил испански и английски и започнал да преподава английски и хаитянски креолски в една местна компания.
През август 2007 г. двама свещенически ръководители, издирвали загубени Господни овце. Те открили, че Жозеф и Мари още имали свидетелства за Евангелието, макар да не били посещавали събрания 7 години. Ръководителите поканили семейството да се завърне в Църквата, което те и сторили на следващия ден – всичките 13 души. Оттогава те са много редовни на събранията.
Днес Жозеф е ръководител на мисионерската дейност на клон Барахона, разположен в югозападната част на Доминиканската република. Двамата му най-големи синове също служат в ръководството на клона, а племенникът му, отскоро ръкоположен старейшина, е президент на Младите мъже. Неотдавна те посетили храма, където били запечатани като семейство за вечността.
Само помислете, 13 загубени овце сега са намерени, защото двама членове-пастири имали желание да издирват, подхранват и доведат обратно в Господното стадо това семейство. Те били отведени до този дом, както бихме били аз или вие, ако търсим загубените овце, което е наша отговорност.
Бил съм свидетел и участник на хиляди посещения на грижа за членовете. Свидетелствам за чудното изливане на Духа, което ги придружава. Виждал съм множество загубени овце да се връщат и съм чувствал радостта, когато те биват посрещани обратно в стадото. Виждал съм развълнувани сърца, произнесени благословии, сълзи, раждане на свидетелства, отправяне на молитви и отговори на същите, прояви на обич. Виждал съм животи, които се променят.
Да нахраним овцете
Някъде между 592 и 570 г. пр. Хр. Бог говорил на своя пророк Езекиил за нехайните пастири. Поради небрежността им стадата се разпръскват. За тези пастири Господ казва:
“Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: … Не трябва ли пастирите да пасат стадата? …
Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената. …
… дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири.
Така казва Господ Иеова; … ще изискам овцете Си от ръцете им” (Езекиил 34:2, 4, 6, 10).
В много отношения ние се превърнахме в църква, основаваща се на дома за събрания. Полагаме големи усилия да осигурим духовно и емоционално подхранване за хората, които идват на църква, но какво става с онези, които са загубили пътя до дома за събрания?
Ако аз съм получил призование да служа в Църквата, тогава имам овце, към които съм поел божествено задължение да служа. Например като учител аз съм пастир не само на онези, които идват на урока ми, но и на онези, които не присъстват. Имам отговорност да ги намеря, да се запозная с тях, да им стана приятел, да служа на техните нужди и да ги върна обратно в стадото.
Да ги довеждаме обратно
Като членове-пастири би било добре да помним и да размишляваме над поученията в Лука 15. В тази глава Господ преподава притчите за изгубената овца, изгубената сребърна монета и блудния син. И трите се отнасят до “онова, което бе изгубено” и после намерено отново. В притчата за изгубената овца Господ пита:
“Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената, докле я намери?
И като я намери, вдига я на раменете си радостен.
И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:4-7).
В притчата от стадото се отделила само една овца, макар в нашите райони и клонове броят им нерядко да е повече. Приложението на притчата обаче е същото независимо от броя на отлъчилите се от стадото овце.
Притчата не посочва колко време е отнел процесът на възстановяване. В нашите усилия като пастири някое овце ще се завърнат след едно посещение, докато други ще изискват години на постоянно и внимателно насърчение.
По време на оздравителния процес за нашите братя и сестри нека не забравяме, че овцете, които сме “довели … в стадото обратно”, са “скъпи на сърцето на Пастира.”1 той познава всяка една от тях поотделно. Той обича всяка една от тях със съвършена любов. Понеже те са Негови, той ни води, напътства и вдъхновява какво да кажем, ако помолим и после се вслушаме в гласа на Духа. Чрез силата на Светия Дух мнозина ще откликнат положително, ако протегнем ръка искрено и смирено.
Нека винаги помним своите отговорности като пастири, та да можем да дадем добър отчет на Господ за своето настойничество над овцете, които Той е дал на всеки от нас да се грижи.
Детайл от Пътят до Витлеем, от Джозеф Брики; вдясно: детайл от Каин и Авел, от Робърт Т. Барет
Вече не са загубени, от Грег К. Олсън, копирането не се разрешава; фотоилюстрация от Лорени Фокето