Тук сме, за да видим храма

Рийз Бандли, Юта, САЩ

Един есенен ден по време на смяната ми като работник в храма Солт Лейк пристигнаха един младеж и приятелите му, облечени определено не като за поклонение в храма.

“Тук сме, за да видим храма”, каза младежът.

“Имате ли препоръка?”, попитах аз.

Младежът помисли за миг. После каза, “Да. Майка ми има приятелка-мормонка в Минесота. Тя ни препоръча да дойдем да видим храма”.

Почувствах подтик да дръпна младите хора настрана и да поговоря с тях. Името на младежа бе Ларс. Обясних му, че той не само би могъл да дойде в храма, но и че Небесният Отец иска той да дойде. Казах на Ларс, че първо трябва да се подготви и му обясних как.

На времето бях активен в Църквата само известно време. Отслужих мисия, но по-късно напуснах Църквата, след като бях взет във развлекателната индустрия и започнах да употребявам наркотици и алкохол. Мислех, че семейството ми ще бъде впечатлено от моята кариера и богатство, но майка ми въобще не се интересуваше от това. Вместо това тя редовно включваше името ми в храмовия списък за молитви, което ме вбесяваше.

Жената, за която се ожених, също бе напуснала Църквата. По времето когато 8-годишната ни дъщеричка Тори започна да задава въпроси за Исус Христос, бяхме достигнали своето духовно дъно. Въпреки мисионерската си служба не можех да си спомня нищо за Спасителя.

“Има хора, които отговарят на изискванията да те учат за Исус”, казах аз на Тори. “Защо не говориш с тях?”

Няколко дни по-късно две сестри мисионерки похлопаха на вратата ни. Тори ги покани да влязат и започна да слуша беседите. Надавайки ухо от другата стая, чувах сестрите да преподават ученията, които разпознах като истинни.

“Би ли искала да бъдеш кръстена?”, попита Тори една от сестрите след третата беседа.

“Да”, отговори тя.

“Ще те кръсти ли твоят татко?”

Не бях ходил на църква 20 години, но знаех, че животът ми предстои да се промени. Присъствах на последните няколко беседи, започнахме да ходим на църква, съпругата ми и аз се срещнахме с епископа. Като се покаях, реших, че трябва да сторя всичко възможно, за да компенсирам пропуснатите години. Смених работата си, увеличавах своите църковни призования, бях запечатан за съпругата и дъщеря си и станах храмов работник. Именно поради това знаех, че една група любопитни младежи може да станат достойни за храма.

Следващата пролет Ларс ми написа писмо, благодарейки че съм му обяснил истинския смисъл на храмовата препоръка. “Аз наистина научих повече за храмовата препоръка”, пишеше той. “Всъщност, бях кръстен и получих собствената си препоръка миналия януари!” Очите ми се напълниха със сълзи, като гледах приложената снимка, на която той бе в белите си кръщелни одежди заедно с мисионерите, които го бяха учили.

Пътят ми обратно към храма бе забележителен, а да науча за пътуването на Ларс бе чудесна благословия, която ми напомни как всички ние можем да окажем добро влияние в живота на другите.