Кръщението на баба

Марилена Кретли Претел Бусто, Сао Пауло, Бразилия

На 30 юни 2001 г. правех кекс за рождения ден на дъщеря ми, когато телефонът иззвъня. Беше сестра ми от Бразилия, която ми съобщи, че баба ни е починала.

Новината бе тъжна, но аз не тъгувах. В края на краищата скъпата ни баба бе живяла почти 102 г. Бях щастлива, че тя се е освободила от своето остаряло смъртно тяло и бе отишла в света на духовете.

После започнах да си мисля за съвпадението на нейната смърт и рождения ден на дъщеря ми и се питах дали в това няма някакво значение. С течение на дните открих какво е то: за мен щеше да бъде лесно да помня да кръстя своята баба една година след смъртта й. Поех тази отговорност, знаейки че трябва да изчакам точно до следващия рожден ден на дъщеря ми.

Годината отмина бързо. Нямах обаче възможността да отида в храма на точната годишнина от смъртта на баба, защото живеех в Португалия и посещавах храма Мадрид Испания. Но не минаваше и ден да не мисля за отговорността си да бъда кръстена заради баба Жозефина.

Едва през октомври 2002 г. можахме да отидем в храма. Съпругът ми и аз отидохме с нашия син Матю, който щеше да получи надаряването си, готвейки се за мисия. Бях щастлива да отида в храма и си мислех, че ще изпитам нещо специално, когато бъда кръстена заради баба си.

Съпругът ми извърши кръщението, но не изпитах нищо. Синът ми извърши потвърждаването и отново нищо. Тревогата ми за това, че не изпитах нищо, отмина и просто се радвах, че обредите за моята баба бяха извършени.

След надаряването отидохме в стаята за запечатване, където баба да бъде запечатана за своите родители. Когато коленичихме на олтара, за да извършим обреда, и служителят започна да говори, почувствах сякаш шок тръгна от главата ми и премина през тялото ми. Трудно е за описване, но в този жарък миг бях сигурна, че баба Жозефина се наслаждава на запечатването за своите родители.