Да се хванем за здрави корени

Мелсида Хакобян, Армения

Когато бях ученичка в Русия, прочетох една страшна история за две момчета, които в гората се натъкнали на мечка. Години по-късно, след като бях станала учителка, приятели ме поканиха да отида с тях за гъби. Гората още ме плашеше, но се съгласих.

Влизайки в гората, взех една тояга, за да мога да се браня, ако налетя на мечка. Приятелите ми скоро намериха гъбите, които търсеха. Аз от друга страна търсех друг вид гъби с червени шапчици, тъй че поех в различна посока. Преди да разбера, вече бях сама.

Докато търсех, се подхлъзнах и паднах. Кошничката ми с гъбите полетя във въздуха, но тоягата аз държах здраво. Когато се опитах да се изправя, забелязах, че почвата бе кална и лепкава. За мой ужас осъзнах, че съм попаднала в тресавище! Гумените ми обувки бързо се напълниха с вода и аз започнах да потъвам. Опитах се да си размърдам краката, но вместо да се освободя, затънах още по-дълбоко. Когато калта достигна до кръста ми, ме обзе дълбок ужас.

Виках приятелите си, но единственият отговор бе жужене на водни кончета и квакане на жаби. Като започнах да плача, внезапно се сетих за моята баба. Всеки път когато бе в беда, тя се молеше. Често ме подканяше да се моля и аз, но винаги отказвах с думите “Няма Бог”.

Но в мокрото тресавище, което скоро щеше да стане мой гроб, нямах какво друго да правя, освен да се моля и да призовавам на помощ Бог. “Ако си жив, моля Те, помогни ми!”, плачех аз.

Почти незабавно чух един благ глас да ми казва, “Вярвай и не се бой. Хвани се за корена на здраво дърво”.

Като се огледах наоколо, видях зад мен корените на едно голямо дърво. Използвайки тоягата, успях да се вкопча в тях. После нещо ми даде сила да се измъкна от тресавището.

Покрита с кал, паднах на земята и благодарях на Бог, че е отговорил на молитвата ми. Сега вярвах, че Той е жив. Бях усетила присъствието Му и бях чула гласа Му, Той ми бе дал сила да се освободя.

Скоро след това, когато пълновременните мисионери ме учеха, че Пророкът Джозеф Смит получил отговор на молитвата си в свещената горичка, им повярвах. В края на краищата, в гората Бог бе отговорил на моята молитва. Хванах се за здравите корени на Евангелието, бях кръстена скоро след това и днес служа в клон Гюмри в Армения.

Знам, че Небесният Отец обича всички Свои деца и съм благодарна да бъда член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Благодарна съм и за множеството други благословии, които съм получила от Небесния Отец, особено за отговора Му на моята атеистична молитва в гората преди много години.

Когато калта достигна до кръста ми, ме обзе дълбок ужас. Виках приятелите си, но единственият отговор бе жужене на водни кончета и квакане на жаби.