Започнете с молитва
Търсите отговори? Тези тийнейджъри от Отава, Канада, казват, че молитвата е това, от което трябва да започнете.
Когато 15-годишната Джени разказа как получила отговор на молитвата си, тя започна с едно извинение. Тя съжалява, че допуснала да не се моли почти една година. Нещата в живота й не вървели добре – нито в училище, нито с приятелките й, нито дори в Църквата.
Една вечер, обяснява Джени, тя искала да изгледа един филм. Навела се, за да погледне за филмите на най-долния рафт, когато забелязала снимка на своя чичо, който трагично починал неотдавна. Внезапно бремето на всичко, за което се тревожела, я накарало да й се доплаче. “Точно в този момент знаех, че трябва да се моля”, казва Джени. Тя коленичила, където била, и се помолила.
Джени описва как получила своя отговор: “Веднага щом свърших, имах отговори на моите въпроси. Чувствах, че отново всичко е наред. Всичко щеше да бъде наред. Всичко с моя чичо е наред. Осъзнах, че обичам училището и моите приятели. Веднага щом свърших да се моля, знаех, че трябва да отида на църква, защото това бе нещото, от което се нуждаех. Бях наистина впечатлена от чувството, което изпитах, беше тъй успокоително и стоплящо. Знам, че моят Небесен Отец ме обича и ще ми помогне в моите проблеми”.
За Джени това била молитвата, която винаги искала да отправи, но някак си не можела. Сега дори когато мисли за това, изпитва отново същото успокоително и стоплящо чувство и същата увереност, че отговорът й е бил от Господ.
Джени Холт е от Отава, красивата столица на Канада, построена върху гористите брегове на р. Отава. Тя и приятелите й от кол Отава Онтарио говорят с Църковни списания за това как молитвата е повлияла на живота им.
Откъде идват отговорите?
Едно от най-интересните неща, което юношите от Отава обсъждаха, бе как получават отговор молитвите им. Първо Сюзън Брук казва, “Ако искате отговор, трябва да се вслушвате за него”.
Сюзън казва, че понякога нейните отговори идат чрез четене на Писанията. Тя имала добър пример: “Един ден бях наистина уморена и се държах зле с всички. Не желаех да разговарям. Помня, че четях Писанията, дори не се сещам къде, и стихът гласеше, “Бъдете смирени”. Внезапно разбрах. Това бе моят отговор”. (Вж. У. и З. 112:10.)
В църквата Ариана Кийт слуша внимателно. “Мисля, че много от молитвите ни получават отговор от говорителите в църквата”, казва тя. В един момент от живота ми исках своята патриархална благословия. После, една седмица преди насрочения за мен ден, патриархът на нашия кол дойде да говори в нашия район. Бях се молила толкова усилено за това и да го слушам бе нещо много голямо”.
Макензи Лофтъс казва, че молитвите й често получават отговори чрез семейството й. Тя се молила за решаване на нещо в семейството и казва, “веднага почувствах Духа, знаейки, че решението, което вземахме, бе правилното”.
Понякога отговорът буквално крачи редом с вас. Когато Томас Франсис и семейството му се преместили в Отава, той трябвало да намери нови приятели и ново училище. Той се молел да намери добри приятели. “Един ден”, казва Томас, “един човек от класа ми дойде и ми каза, “искаш ли да дойдеш и да се запознаеш с моите приятели?” Оттогава дружим. Това много ми помогна”.
Доусън Либърт има да каже нещо много важно за отговорите на молитвите. “Понякога не получаваш отговора, който очакваш, но ще получиш онзи отговор, който ти е нужен”, казва той. Той твърди, че понякога не можеш да го видиш веднага, но го виждаш, щом погледнеш назад.
Някой, с когото да разговаряш
Някои от тийнейджърите казват колко е хубаво да имаш семейство, което се моли заедно. Кифин де Соуза особено харесва това да знае, че семейството й се моли заедно всяка вечер. “Имаме нещо като график да се редуваме. Чувствам Духа и знам, че ако не съм в къщи, те се молят за мен да бъда в безопасност”.
Бенедикте Белизер обича да се моли с родителите си всяка сутрин. “Отивам в стаята им и се молим”, казва тя. “Имам свидетелство, че Светият Дух е с мен и ако някога имам нужда от помощта Му, ще помоля Небесния Отец за нея”.
Приятелката й Рут Дикейди казва, “Много е важно, че когато се молим с родителите си, знаем, че Небесният Отец слуша. Там има някой, Който се грижи за вас”.
Кейти Камерън обича начина, по който молитвите я карат да се чувства. “Когато говоря на Господ, чувствам сякаш някой наистина иска да говори с мен. Знам, че мога да Му кажа всичко”.
Молитви, отправени за другите
Младите мъже – особено онези на свещеническа възраст като Ронан Филамонт, Фред Кинг и Доусън и Дейвид Либърт, говорят за важността и свещения дълг да отправят молитви за причастието за членовете в техните райони и клонове
Доусън казва, “Да се молиш над причастието те кара да мислиш по-ясно за неговата важност. Имам тази свещеническа власт и чувствам, че не мога да злоупотребя с нея”.
Фред си спомня как казвал молитвата за причастието, когато току-що бил ръкоположен за свещеник: “Отначало бе трудно и правех грешки. Един път трябваше да почвам отново и отново. Но Духът ми нашепна, че няма значение колко пъти трябва да опитам; най-накрая щях да я кажа правилно. Беше хубаво усещане”.
Молитвата изисква подготовка
Някои от юношите говорят за важните неща, които трябва да свършат, за да се подготвят за молитва. На стената в стаята си Мат Ларсън има една отпратка към Писанията, Учение и Завети 78:19: “този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен; и нещата на тази земя ще му се прибавят тъкмо стократно, да, и повече”. Тя му напомня да бъде благодарен за нещата, които Господ му е дал. Той знае, че благодарността трябва да бъде част от молитвите му.
Ник Мууленбек казва, “Молитвата не действа, ако просто искам без сериозно да обмисля и да вложа сърцето и душата си в нея”.
Чудотворната сила на молитвата
Сиера Либърт разказва една голяма история за молитвата. Когато била на 2 г., на ръката й стъпил кон. Палецът й бил откъснат и няколко пръста раздробени. Родителите й тичали от една болница в друга да намерят хирург, готов да се заеме с изглеждащото невъзможно възстановяване. Тя казва, “Един доктор казал на родителите ми, че хирургът нямал молитва за успех. Майка ми му отвърнала, че щял да има не една, а много молитви. Мама се обадила в храма, та името ми да бъде добавено в списъка за молитви”.
Сега, на 13 г., Сиера има действаща ръка. Палецът й работи отлично и тя го изправя, та другите момичета от района да го видят. Те никога не са чували тази история. Всичко, което могат да видят върху ръката на Сиера, е тънък, едва забележим белег в основата на палеца й. Резултатът изглежда наистина удивителен.
Сиера казва, “Да знам какво може да направи молитвата за мен ме кара да се чувствам щастлива. Това е нещо чудесно в живота ми”.
Всеки изглежда съгласен с Кейл Лофтъс, когато той казва, “Да се молиш е придобиване на важен навик”.
Горе: Бриджит Легър, Джени Холт, Доусън Либърт, Дейна Конуей, Ребека Уогънър и Алекзадар Ричар-Брул заедно с други юноши от кол Отава Онтарио (вляво) знаят, че помощта на Небесния Отец е само на една молитва разстояние.
Отгоре надолу: Фред Кинг и Ронан Филамонт са съгласни, че молитвата за причастието е свещена и следва да бъде произнасяна с благоговение. Кифин де Соуза е благодарна за семейните молитви.
Юношите в Отава се молят за утеха в трудни времена, за помощ в уроците, за приятели и за благословии, които желаят. Те знаят, че Небесният Отец отговаря на молитвите им. “Понякога не получаваш отговора, който очакваш, но ще получиш онзи отговор, който ти е нужен”, казва Доусън Либърт.
Горе: Преди да се моли, Мат Ларсън чете стих от Писанията, закачен на стената му, а Ник Мууленбек казва, че молитвата изисква усилие.
Горе, отляво надясно: Рут Дикейди, Катя Галант и Бенедикте Белизер са единни, че да молиш Небесния Отец да изпрати Светия Дух е отлична идея. Отдолу: Кейти Камерън, Керълайн Албер и Сиера Либърт обичат чувството, което изпитват, когато се молят.
Вслушване, от Майкъл Джарвис Нелсън
Снимки Джанет Томас