2009
Хора, посещаващи храма
Октомври 2009


Хора, посещаващи храма

Семейната история, приобщаването на нови членове и кръщенията за мъртвите вдъхновяват възрастните членове да получат своите храмови надарявания.

Гари и Дженифър Такър имали една мечта. И двамата искали вечно семейство. Но Дженифър почти загубила надежда. Пътеката за достигане на мечтата минавала през храма, нещо, за което Гари не бил готов.

После техният епископ бил вдъхновен от една идея, която щяла да помогне на сем. Такър – както и на много други в район Три Форкс, кол Боземан Монтана, да постигнат мечтата за вечно семейство. Преди няколко години епископ Аарон Бачук бил на среща за епископи и нови обърнати в кола. Областният седемдесетник, който председателствал, попитал един нов член, “Бяхте ли в храма да извършите кръщения за мъртвите?” Отговорът бил да.

Епископ Бачук никога не си бил помислял да заведе в храма ненадарени възрастни. Следващата седмица той се уговорил с храма Билингз Монтана възрастните членове от неговия район да извършат кръщения за мъртвите. Посещението било голям успех и в последващите месеци старейшини и висши свещеници от района придружавали нови групи ненадарени възрастни до храма. “Това се оказа много духовно преживяване за тях, обединяващо желанието и ангажимента им да получат своите надарявания”, казва епископ Бачук.

Подготовка

За да се подготвят, възрастните членове работят с епископа да станат достойни да посетят храма. После могат да посетят уроци за подготовка за храма. Интересът им към уроците наистина достига кулминацията си, след като извършат кръщение за мъртвите. Те откриват, че разговорите за храма в клас са едно нещо, а действителното усещане на Духа Господен в храма съвсем друго.

“Да имаме възможността да заведем в храма някой, който може да не е подготвен за допълнителни завети, но при все това може да изживее участието в обредите е нещо много голямо”, казва епископ Бачук. “Мисля, че това отговаря на отношението, което Църквата се опитва да предаде в своята брошура за подготовка за храма: “Елате в храма!”1

Дейвид Бойд, президент на кворума на старейшините в район Три Форкс казва, че посещението в храма за извършване на кръщения прави целта реална: “Те започват да виждат възможността да получат собствените си надарявания. Кракът на мнозина преди това дори не е стъпил в района на храма, тъй че тези кръщелни пътувания за възрастни дават на членовете подобна възможност”.

Много наскоро активирани членове в района извършват кръщения за мъртвите преди да получат собствените си надарявания. “Това никога не е било въпрос на достойнство”, казва епископ Бачук. “Въпрос на подготвеност е. Някои бяха достойни и подготвени да извършват кръщавания, но не бяха подготвени мислено или духовно да сключат заветите за надаряването”. За мъжете това също е и време да се подготвят да получат Мелхиседековото свещеничество.

Семейната история също тласка напред храмовата работа. Членове на района като Лари и Керълайн Айзъм работят в районния център за семейна история, за да предадат стотици имена. Тези три усилия – уроците за подготовка за храма, семейната история и поклонението в храма, действат заедно. Хората, работещи по семейна история, биват развълнувани да дадат имена на онези, които отиват в храма. Членовете, отиващи в храма, се вълнуват да извършат храмовата работа за собствените си предци и за онези на членовете от техния район. А посещението на храма мотивира членовете да се подготвят да се върнат там.

През последните няколко години 22 члена на район Три Форкс са посетили уроци за подготовка за храма и 14 от са почнали редовно да посещават храма, за да извършват кръщения за мъртвите. После, след завършване на уроците 13 от тези 14 души получили собствените си надарявания. Някои от тях бяха самотни или овдовели, но други като Гари и Дженифър Такър бяха запечатани като семейство.

Приобщаване

Гари се присъединил към Църквата през 1992 г., няколко месеца преди той и Дженифър да сключат брак. Тя вече била член. Но дългите часове работа и общуването с неподходящи приятели правели трудно за Гари да остане активен в Църквата дори с подкрепата на съпругата си. Той казва, че прекарал много години “в дъвчене на тютюн и ругатни”.

Когато се родила дъщеря им Коуди, сестра Такър се опитала да я възпитава в Евангелието, като я водела на Църква, макар брат Такър да не желаел у дома си никакви църковни материали. Макар да насърчавал семейството си да ходи на църква, сам той не ходел. Когато Коуди навършила 8 г., била кръстена от един мисионер, не от татко си. Брат Такър казва, “Бях много щастлив да присъствам, но и много съжалявах – че гледах, вместо да участвам в събитието”.

В следващите години приобщаването помогнало на Гари да се върне към активност в Църквата. Дженифър канела на вечери у дома членове от района или мисионери, знаейки че това ще им даде възможност да говорят за Църквата. Той е благодарен на тези членове и мисионери за доброто им влияние върху него.

Например Дейл Прайс бил домашен учител на майката на Дженифър и така се запознал с Гари и Дженифър. Когато брат Прайс посещавал брат Такър, отначало те не говорели за Евангелието. Говорели за друго общо занимание: ловът. Сем. Прайс също сядали заедно с Такърови на дейности на рйона, носели им храна от своя домашен склад, когато брат Такър бил без работа, и им давали мед домашно производство. Медът е любима храна за мазане върху препечени филийки на сем. Такър. Този дребен подарък, както го описва брат Прайс, бил “тъй сладък за взаимоотношенията”.

Да вършим малките и прости неща

Съвет от техния президент на кол също помогнал на сем. Такър. Президент Дейвид Хийп помолил членовете на кола да вършат “седем малки и прости неща”: (1) да четат самостоятелно Писанията всеки ден; (2) да четат семейно Писанията поне пет дни седмично; (3) да се молят поотделно сутрин и вечер; (4) да се молят семейно сутрин и вечер; (5) да ходят семейно на църква всяка неделя; (6) да провеждат всеки понеделник вечер семейна домашна вечер; и (7) да посещават храма всеки месец.

Гари разбирал, че тези неща биха могли да помогнат на семейството му да бъде по-единно – нещо, което той желаел много, така че Такърови започнали да провеждат семейна молитва, домашна вечер и да изучават Писанията. Тези усилия помогнали на Гари да е по-отзивчив към поканата на неговия епископ да се готви за посещаване на храма.

През януари 2006 г. сем. Такър били на среща край огнището в дома на епископа. Епископ Бачук дръпнал Гари настрана и поговорил с него за храма. Именно тогава Гари дал на епископа своята кутия с тютюн за дъвчене, така че тя да не бъде повече изкушение за него. После, както и в последвалите интервюта той задавал много въпроси на епископа. Епископът наблегнал на това да живее според заветите, които Гари бил сключил при кръщението си, та да може да е достоен за Духа.

Сем. Такър започнали да посещават уроците за подготовка за храма и Дженифър всеки месец почнала да отива в храма със своя район и да извършва кръщения за мъртвите. Гари работел над това да стане достоен да иде там. Дъщеря им Коуди, която тогава била на 11 г., била развълнувана от възможността скоро да иде в храма и да извършва кръщения. Към момента, когато тя навършила 12 г., Гари вече бил в състояние да иде в храма с нея. Това било първо посещение в храма за всеки от тях двамата.

Коуди казва, “Беше чудесно. Там е много спокойно. Татко също дойде, така че това беше още по-важно събитие”. Гари казва, че почувствал “невероятен мир и радост онзи първи път”.

Следващата неделя на урока за подготовка за храма Гари бил друг човек. “Една нова светлина засия”, казва сестра Елна Скофийлд, която от няколко години водела уроците. Гари останал след часа да задава въпроси. Той бил почувствал Духа в храма и искал да се завърне – не просто да извършва кръщения, а да получи своето надаряване и да бъде запечатан за семейството си.

Следващия месец сем. Такър отново посетили храма с епископа и други членове на района.

Преодоляване на изпитанията

В седмиците преди да получат надаряванията си и да бъдат запечатани, брат и сестра Такър усетили противодействието на противника. Гари напредвал, но все още имал съмнения относно достойнството си да бъде в храма. Мечтата им за вечно семейство била близо, но им се струвало, че е непостижима. Те знаели, че трябва по-често да се молят заедно по-често, искайки сила. “Винаги я получавахме под формата на успокояващ мир и увереност, че всичко е в Господните ръце”, казва сестра Такър. “Дори в момента, когато влизахме в храма, Неговият успокояващ Дух бе с цялото семейство”.

След като Гари и Дженифър получили своите надарявания, те коленичили в стаята за запечатване с децата си, Коуди и Гарет, облечени в бяло. Когато 6-годишният Гарет видял майка си да плаче, се пресегнал да изтрие сълзите от бузите й. Гари и Коуди също плачели от радост. Дори служителят, извършващ запечатването, бил развълнуван.

Такърови сега казват, че цялото им семейство се радва на по-здрави взаимоотношения и по-добро общуване. Гари казва, “Ние сме по-щастливи. Съпругата ми и аз сме по-близки и децата ни виждат това”. На Гари му се струва, че е по-добър пример за роднините си, които не са членове на Църквата и се надява и други семейства в района му да пожелаят същите благословии, които Господ дава чрез храма на сем. Такър.

Бележка

  1. Вж. Подготовка за посещение на светия храм (брошура, 2002 г.), стр. 1.

Вляво: снимка на храма Билингз Монтана от Сив Бъндерсън; снимка на залата за кръщения в храма Билингз Монтана от Норман Чайлдз; вдясно: снимка Дрейк Бусат, © Busath Photography

Гари, Дженифър, Коуди и Гарет Такър са щастливи да бъдат в храма Билингз Монтана в деня на своето запечатване.

Членове на район Три Форкс редовно пътуват с кола по два часа и половина, за да служат в храма Билингз Монтана. Някои от посетителите са възрастни, които извършват кръщения за мъртвите, докато те и брачните им спътници се подготвят да получат надаряванията си и да бъдат запечатани.

Снимката е предоставена от сем. Такър