2005 г.
Светлината Христова
Април 2005


Светлината Христова

Нещо, което трябва да знае всеки призован да проповядва Евангелието, да учи Евангелието, да живее според Евангелието

Мнозина членове на Църквата имат основно познание за Светия Дух. Мнозина са изпитали подтиците му и разбират защо Светият Дух се нарича Утешителя.

Те знаят, че „Светият Дух… е личност от Духа” (вж. У. и З. 130:22) и е член на Божеството (вж. Символът на вярата 1:1).

Но много не знаят, че има и друг Дух – това е „Светлината Христова” (вж. У. и З. 88:7) – друг източник на вдъхновение, което притежава всеки от нас заедно с другите членове на човешкия род. Ако знаем за Светлината Христова, ще разберем, че във всеки от нас има нещо и можем да се обърнем към него в желанието си да споделим истината.

Светият Дух и Светлината Христова се отличават едно от друго. Макар понякога в Писанията те да са описвани с едни и същи думи, това са две различни, отделни неща. За вас е важно да познавате и двете.

Колкото повече знаем за Светлината Христова, толкова повече ще разбираме живота и обичта ни към човешкия род ще бъде по-дълбока. Ще бъдем по-добри учители, мисионери и родители, по-добри мъже, жени и деца. Ще бъдем по-внимателни към своите братя и сестри в Църквата и към онези, които не вярват и още не са получили дара на Светия Дух.

Светлината Христова в писанията е определена като „Духът (който) дава светлина на всеки човек, който идва на света (вж. У. и З. 84:46, курсивът добавен); „светлината, която е във всички неща, която дава живот на всички неща, която е законът, чрез който се управляват всички неща” (вж. У. и З. 88:13, вж. и Иоана 1:4-9; У. и З. 84:45-47; 88:6; 93:9).

Светлината Христова е описана в Писанията и като „Духът на Исус Христос” (вж. У. и З. 84:45), „Духа Господен” (2 Коринтяните 3:18; вж. и Моисей 25:24), „Духът на истината” (вж. У. и З. 93:26), „светлината на истината” (вж. У. и З. 88:6), „Духа Божий” (вж. У. и З. 46:17), и „Светия Дух” (вж. У. и З. 45:57). Някои от тези термини се използват също и при позоваване на Светия Дух.

Първото Президентство пише, „Съществува всеобщо разпространена субстанция, която е светлината и живота на света, която „осветлява всеки човек, идещ на света”, която произхожда от Божието присъствие и изпълва необятното пространство. Светлината и мощта на тази субстанция Бог дарява в различна степен на „тези, които искат от Него”, според вярата и послушанието им”1.

Независимо дали тази вътрешна светлина, това познание за добро и зло е наричано Светлината Христова, чувство за морал или съвест, то може да ни направлява да сме умерени в действията си – освен ако не го подтискаме или заглушаваме.

Всяко духовно дете на нашия Небесн Отец идва в смъртността да получи физическо тяло и да бъде изпитано.

„Господ каза… те са творение на ръцете Ми; аз им дадох тяхното познание в деня, в който ги създадох; и в Едемската градина Аз дадох на човека неговия свободен избор” (вж. Моисей 7:32).

„Затова човеците са свободни според плътта; и всички неща са им дадени, които са нужни на човека. И те са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да изберат пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола” (2 Нефи 2:27).

Затова ние знаем, че „всеки човек може да действа според ученията и принципите, засягащи бъдещето, според способността да разграничава доброто от злото (думите свободен избор не се появяват в откровенията), която Аз съм му дал, та да може всеки човек да бъде отговорен за собствените си грехове в съдния ден” (вж. У. и З. 101:78; курсивът добавен).

Ние сме съветвани „Духа не угасвайте” (1 Солунците 5:19). Така ние можем да видим, че „(човеците) са достатъчно поучени, че да различават доброто от злото” (2 Нефи 2:5; вж. и 2 Нефи 2:27). Те имат право на избор и са отговорни.

Този Дух на Христос подбужда всичко добро и добродетелно (вж. Мороний 7:16). Той е бляскава, нерушима противоположност на всичко, което е грубо, грозно, скверно, зло или порочно (вж. Мороний 7:17).

Съвестта потвърждава наличието на Духа на Христа у човека. Тя потвърждава също така и наличието на добро и зло, правда, милост, чест, смелост, вяра, любов и добродетел, както и необходимите противоположности – омраза, алчност, жестокост, завист (вж. 2 Нефи 2:11, 16). Тези добродетели, макар и физически неосезаеми, отговарят на законите с причинно-следствени връзки толкова сигурно, колкото и тези, произтичащи от физическите закони (вж. Галатяните 6:7-9). Духът на Христос може да бъде оприличен на „ангел-хранител” за всеки човек2.

Духът на Христос може да осени изобретателя, художника, скулптора, композитора, актрьора, архитекта, писателя да създадат велики, дори вдъхновени творби за благословия и добро на цялото човечество.

Този Дух може да подтикне фермера на полето му или рибаря на кораба му. Той може да вдъхнови учителя в клас, мисионера при представянето на беседата му. Може да вдъхнови студента, който слуша. И нещо изключително важно, може да вдъхнови съпруг и съпруга, баща и майка.

Тази вътрешна светлина може да предупреждава, пази и води. Но тя може да бъде отблъсната от всичко грозно или недостойно, зло, неморално или егоистично.

Светлината Христова е съществувала у вас преди да бъдете родени (вж. У. и З. 93:23, 29-30) и ще бъде с вас във всеки миг на живота ви, и няма да загине, когато смъртната част от вас се обърне на прах. Тя е винаги там.

Всеки мъж, жена и дете от всеки народ, вяра или раса – всеки, независимо къде живее, в какво вярва или какво работи – има в себе си нетленната Светлина Христова. В този смисъл всички хора са създадени равни. Светлината Христова у всеки е свидетелство, че Бог не показва предпочитание (вж. У. и З. 1:35). Той се отнася еднакво към всеки с това надаряване със Светлината Христова.

За един учител, мисионер или родител е важно да знае, че Светият Дух може да работи чрез Светлината Христова. Един учител на евангелски истини не посажда нещо чуждо или дори ново за възрастен или дете. По-скоро мисионерът или учителят осъществява контакт с Духа на Христос, който вече е там. Евангелието ще има за тях едно познато „позвъняване”. Тогава ще дойде учението за „убеждаването (на юдеин и езичник), че Исус е Христос, Вечният Бог, Който се показва на всички народи” (Книгата на Мормон, титулна страница).

По време на земното Си служене Исус проповядвал Своето Евангелие и положил основите, върху които да бъде съградена Неговата Църква. Основата била изградена от камъните на учение, които нито могат да бъдат видяни от смъртно око, нито да бъдат пипнати; те са невидими и неосезаеми. Те няма да потъмнеят с времето, нито ще се изронят. Не могат да бъдат начупени, разтворени или унищожени. Тези камъни на учението са вечни и неразрушими.

Тези камъни на учение съществуват „отпреди света да съществува” (вж. У. и З. 124:38), „отпреди основаването на света” (вж. У. и З. 124:41). Христос построи Своята Църква върху тях.

Исус говори за „камъка, който отхвърлиха зидарите” (Матея 21:42). После над света се спуснала сянката на вероотстъпничеството. Редицата на свещеническата власт била прекъсната. Но човешкият род не бил оставен в пълен мрак или съвсем без откровение и вдъхновение. Представата, че с разпятието на Христос небесата били затворени и че се отворили с Първото видение, не е вярна. Светлината Христова ще бъде навсякъде да помага на Божиите чеда; Светият Дух ще посещава търсещите души. Молитвите на праведните няма да останат без отговор.

Даването на дара на Светия Дух трябва да изчака възстановяването на свещеничеството и диспенсацията на пълнотата на времената, когато всички неща ще бъдат открити. Храмовата работа – обредната работа – тогава ще бъдат открити. Тогава онези, които са живели поколения наред без достъп до важните обреди, когато кръщението не е било достъпно, ще бъдат изкупени. Бог никога не изоставя децата Си. Той никога не е изоставял тази земя.

Когато била възстановена пълнотата на Неговото Евангелие, била изградена Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – върху същите основополагащи камъни на учение.

Понеже ние научаваме почти всичко чрез физически сетива, преподаването на учения, които не могат да бъдат видяни или пипнати, е много трудно. Исус, Великият Учител, проповядвал тези учения и те по същия начин могат да бъдат преподавани и днес. Целта ми е именно да ви покажа как Той, Великият Учител, ги е преподавал.

Можете да узнаете духовните истини толкова ясно, сякаш тези камъни на учение са тъй осезаеми, колкото и гранита, кремъка или мрамора. Мраморът ще отстъпи под ръцете на скулптора, тъй че другите да могат да видят това, което той вижда скрито в безформения камък. По подобен начин вие можете да учите другите да виждат – тоест да разбират – тези неосезаеми, невидими камъни на учение.

Начинът, по който учел Спасителят, и по който можете да учите вие, е едновременно прост и много мъдър. Ако изберете един осезаем предмет като символ на дадено учение, можете да преподавате като Него. Един учител може да асоциира учението с някой вече познат предмет, който може да бъде видян с просто око.

Исус сравнява вярата със семе, мъничко синапено зрънце, което може да бъде видяно и пипнато. Той казва как, ако бъде обгрижвано, то може да расте и процъфтява и да стане дърво. (Вж. Лука 13:19.)

Той сравнява небесното царство с всекидневен предмет, който може да бъде видян. „Небесното царство”, казва Той, „прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид” (Матея 13:47); и казва още, „Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радост си отива, продава всичко, що има, и купува онази нива” (Матея 13:44).

Христос използва като примери и символи такива обикновени неща като сол (вж. Матея 5:13; Марка 9:49-50; Лука 14:34) и свещи (вж. Матея 5:15; Марка 4:21; Лука 8:16; 11:33-36; Откровението на Иоана 18:23), дъжд (вж. Матея 7:25-27) и дъга (вж. Откровението на Иоана 4:3; 10:1). Четирите Евангелиета са пълни с подобни примери. По същия начин Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер имат десетки подобни позовавания. Те са навсякъде. Именно това е един разказ или притча – взет от живота пример, използван да учи на принцип или учение, които са невидими или неосезаеми.

Спасителят разказва за кокошката и нейните пиленца един път в Матея, един път в Лука, три пъти в Книгата на Мормон и три пъти в Учение и Завети (вж. Матея 23:37; Лука 13:34; 3 Нефи 10:4-6; вж. У. и З. 10:65; 29:2; 43:24). Кокошките и пиленцата са познати на всеки, дори на малките деца.

Вярата не е всъщност зрънце, нито небесното царство е подобно на мрежа, съкровище или квас (вж. Лука 13:21), нито на „търговец, който търсеше хубави бисери” (Матея 13:45). Но с тези примери Исус могъл да отвори очите на учениците си – не природните им очи, но очите на разума им (вж. Матея 13:15; Иоана 12:40; Деянията 28:27; Ефесяните 1:18; 2 Нефи 16:10; вж. У. и З. 76:12, 19; 88:11; 110:1).

С очите на разума си виждаме духовните неща. Когато протегнем своя дух, можем да се докоснем до духовните неща и да ги усетим. Тогава можем да виждаме и чувстваме неща, които са невидими за телесните ни сетива. Помнете, че Нефи казва на непокорните си братя, които отхвърлили послание от един ангел, „вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата му” (1 Нефи 17:45; курсивът добавен).

Павел пише на коринтяните, че „на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини,

…което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно” (1 Коринтяните 2:10, 13-14).

В съвременното откровение Христос говори за „светлината, която свети и която ви дава светлина (и) просветлява очите ви, която е същата светлина, олицетворяваща разума ви” (вж. У. и З. 88:11).

Не знам как да уча за Христовия Дух, освен като следвам стореното от Господ, когато Той учел учениците Си за невидимите, неосезаеми истини.

За да опиша Светлината Христова, аз ще я сравня или уподобя на слънчевата. Слънчевата светлина е позната на всеки; тя присъства навсякъде и може да се види и почувства. Самият живот зависи от слънчевата светлина.

Светлината на Христос е като слънчевата светлина. Тя също е навсякъде и се дава на всички поравно.

Точно както тъмнината трябва да изчезне с появата на слънцето, тъй и злото е прогонено от светлината Христова.

В слънчевата светлина няма мрак. Мракът й се покорява. Слънцето може да бъде скрито от облаци или от въртенето на земята, но облаците ще изчезнат, а земята ще завърши въртенето си.

В съответствие с плана на нас ни е казано, че „нужно е да има противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11).

Мормон предупреждава, че „дяволът… никого не убеждава да върши добро, да, нито един човек; и това не правят нито ангелите му, нито пък тези, които му се подчиняват.

(И сега…), виждайки, че познавате светлината, чрез която можете да съдите, която светлина е светлината на Христа, гледайте да не отсъдите погрешно” (Мороний 7:17-18).

Тази светлина на Христа, която дава живот, е вътре във вас. Нечестивият ще опита да я помрачи. Тя може да бъде тъй мътна и неясна, че да ви кара да чувствате, че въобще не съществува.

Както слънчевата светлина е естествен дезинфектант, така и Христовият Дух може да пречиства духа.

Всяка душа, независимо кой, кога или къде, е дете на Бог. Наша отговорност е да проповядваме, че „има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява” (Иов 32:8).

Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва за напътствията на Светия Дух и за Христовия Дух: „Всеки човек може да усети проява на Светия Дух, дори да е извън Църквата, ако честно търси светлината и истината. Светият Дух ще дойде и ще даде на човека свидетелството, което той търси, и ще се оттегли; и човекът няма да има право да очаква друго посещение или постоянни посещения и прояви от него. Той би могъл да има постоянно напътствие от друг Дух, Христовият Дух”3.

Христовият Дух е винаги тук. Той никога не си отива. Не може да си отиде.

Всеки навсякъде вече има Христовия Дух и макар духът на Светия Дух да може да посети всеки, дарът на Светия Дух може да бъде получен „чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието” (Символът на вярата 1:3), чрез приемане на „кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; … полагане на ръце за даване дара на Светия Дух” (Символът на вярата 1:4). Той не присъства автоматично, както е с Христовия Дух. Този дар трябва да бъде даден от някой, който има власт (вж. Символът на вярата 1:5).

Това е нещо, което сме уполномощени да вършим – да се грижим за светлината Христова, която е във всяка срещната душа, и да докарваме душите до мястото, където Светият Дух може да ги посети. Тогава, в подходящо време, те могат да получат чрез обряд дара на Светия Дух, който се дава на всеки член на Църквата.

Веднъж получил дара на Светия Дух и бидейки в състояние да го култивира със Светлината Христова, която вече притежава, човек тогава е в състояние да разбере пълнотата на Евангелието. Светият Дух дори може да действа чрез светлината на Христос4.

Светлината Христова е толкова универсална, колкото и самата слънчева светлина. Където има човешки живот, там има и Христов Дух. Всяка жива душа го притежава. Той е настойникът на всичко добро. Той вдъхновява всичко, което ще благослови и помага на човешкия род. Той самият подхранва добротата.

Moрмон учи: „да търсите усърдно в светлината на Христа, за да можете да различите доброто от злото; и ако се хванете за всяко добро нещо и не го осъдите, със сигурност ще бъдете чеда Христови” (Мороний 7:19).

Всеки знае за слънчевата светлина. Когато оприличавате светлината на Христос на слънчевата, наум може да ви дойдат обикновени примери от собствения ви опит. Тези примери са почти безкрайни. Те могат да бъдат разбрани от малки деца или от възрастни, също както притчите на Христос. Не би следвало да е трудно да преподавате как чрез Светлината иде откровение, дори ако не знаем как точно действа вдъхновението.

Самият човек с всичките си човешки граници може да предава послания посредством оптични кабели. Едно- едничко влакно от стъкло, по-тънко от човешки косъм, може едновременно да пренася 40 000 съобщения. После те могат да бъдат декодирани и обърнати в картина, звук, цвят, дори движение. Това може човекът.

Лазерният лъч, където въобще няма жица или нишка, може да прена- ся 100 милиона бита информация в секунда.

Ако човек може да прави това, защо трябва да се чудим на обещанието, че светлината на Христос е у всеки от нас и че Светият Дух може да посещава всеки от нас?

Затова не би следвало да е трудно да разберем как откровението от Бог до Неговите земни деца може да достигне до цялото човечество чрез Христовия Дух и Светия Дух.

Тази Светлина Христова е навсякъде в Писанията. Учение и Завети са един много богат източник на учение относно Светлината Христова. Там например се казва за „светлината на истината, която истина свети. Това е светлината Христова… Той е в слънцето и е светлината на слънцето и силата му, чрез която то беше създадено” (вж. У. и З. 88:6-7).

Обикновените учители, отговорни да преподават ученията и свидетелстват за духовните неща, имат на разположение всекидневни неща, които могат да бъдат оприличени на духовните неща.

Тогава светлината на Христос може да бъде разпалена от Светия Дух, Утешителя. Казано ни е, че тогава „Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал” (Иоана 14:26).

Президент Харолд Б. Лий обяснява: „Тази светлина никога не гасне напълно… (като говорим за светлината на Христа), освен ако сме извършили непростим грях. Жарта й може да е тъй мъждива, че с труд да я виждаме, но е там за нас да я разпалим в пламък, която ще гори по-ярко с разбиране и знание. Без това няма да можем да имаме постижения. Мисионерската ни работа ще се повали”5.

Ако схващаме реалността на светлината Христова у всеки, когото виждаме, във всяка среща, на която присъстваме и вътре в нас, и голямото предизвикателство, пред което сме изправени – обкръжението, в което живеем, опасността, която понякога ни сполита – ще имаме повече кураж и вдъхновение, отколкото сме знаели досега. И така трябва да бъде! Така и ще бъде! Всичко това е измерение на евангелска истина, която малцина разбират.

Нека молитвено и усърдно се стремите да разберете смисъла на тези принципи и сетне да почнете да ги прилагате. Правейки го, следва свидетелството, че Евангелието на Исус Христос е истинско, че възстановяването на Евангелието е реалност и че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е „единствената истинска и жива Църква по лицето на цялата земя” (вж. У. и З. 1:30). Исус е Христос, Божият Син, Единородният на Отца. И от Него към целия човешки род се излъчва Светлината Христова.

Нека вие, които сте призовани за мисионери или учители, вие, които сте родители, „угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите” (2 Нефи 32:3). В името на Исус Христос, амин.

Из обръщение, направено на 22 юни 2004 г. на семинар за нови президенти на мисия, Център за обучение на мисионери, Прово, Юта.

БЕЛЕЖКИ

  1. „„Receiving” the Holy Ghost”, Improvement Era, март 1916 г., стр. 460.

  2. Вж. Джозеф Фийлдинг Смит, Doctrines of Salvation , избр. Брус Р. МакКонки, 3 тома 1954–1956), 1:54.

  3. Doctrines of Salvation, 1:42; вж. и Джозеф Смит, Teachings of the Prophet Joseph Smith, избр. Джозеф Фийлдинг Смит, 1976 г., стр. 149.

  4. Вж. Doctrines of Salvation, 1:54.

  5. The Teachings of Harold B. Lee, подбр. Clyde J. Williams, 1996 г., стр. 101