Ефективните кворуми на старейшините
Четвърата от серия статии за кворумите на свещеничеството и техните цели.
Едно съвременно писание внушава, че носителите на свещеничеството трябва да „възвърнат Сион”, както е пророкувано от Исаия (вж. У. и З. 113:8; Исаия 52:1, 8). Друго отбелязва, че старейшините трябва също бъдат „проповедници по места” (вж. У. и З. 124:137). Това значи, че президентите на кол и епископите разчитат на силни кворуми на старейшините в провеждане мисията на Църквата – да покани всички да дойдат в Христа и да бъдат съвършени в Него – чрез проповед на Евангелието, усъвършенстване на светиите и изкупление за мъртвите.
Предизвикателствата при изграждане на силен кворум са големи. Кворумът е в състояние на постоянна промяна. Вероятно е там да няма достатъчно активни членове да покрият задачите на домашното обучение. Обърнатите във вярата възрастни мъже често се местят или не могат да бъдат открити. Бъдещите старейшини често превъзхождат числено активните старейшини. Верните старейшини често пътуват или се местят по причина образование или работа. Някои са призовани за висши свещеници или получават по-важни задачи извън кворума. Тъй че въпросът е как един кворум на старейшини, който е в постоянно движение, да укрепва?
Президент Стивън Л. Ричардз (1879-1959), първи съветник в Първото Президентство, учи: „Кворумът е три неща: първо, клас; второ, братство; и трето – група хора, които служат. В него хората от свещеничеството учат евангелските принципи, създават истинско братство и продължават делото на Христос. То е дадено от Бог сдружение, от което те извличат повече вечни преимущества от всяка друга основаваща се на братството организация в нашето общество. Главната му задача е да насърчава и пази личността”1.
По определението на президент Ричардз начинът да се изгради силен кворум е да:
-
Укрепваме братските връзки между всички членове на кворума.
-
Учим фундаменталните учения и свещенически задължения.
-
Изпълняваме задачите по служене, включващи целия кворум.
Следват няколко практически предложения как да се изпълняват тези изграждащи кворума дейности:
1. Укрепваме братските връзки между всички членове на кворума
Включете всички членове по списък в кворума. Никой не бива да бъде пропуснат без оглед на обстоятелствата. Президент Бойд К. Пакър, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, казва: „Той (членът на кворума) може да загуби интерес към кворума, но кворумът не бива никога да губи интерес към него. Кворумът е отговорен винаги и непрекъснато за всеки свой член. Да пренебрегнем неактивен член, да спрем да се интересуваме и контактуваме с него е (да отстраним) правата му на носител на свещеничеството”2.
Посещавайте. Посещавайте. Посещавайте. Президентствата на свещеническите кворуми по света казват, че личните им визити са имали траен ефект за привличането на всички членове в братството на кворума. Тези визити са най-добре приемани, ако се възприемат като жестове на истинско приятелство и непресторен интерес. Една визита често се разраства в активно участие в кворума и благословия за дома чрез молитвено коленичене.
Възлагайте задача на всеки член. Президент Гордън Б. Хинкли подчертава, „Всеки кворум, ако иска да постигне целта си, трябва да бъде работещо братство за всеки член”3. Това със сигурност е в съответствие със съвета му, че всеки нов обърнат (и член на кворум) се нуждае от отговорност. Всеки член се нуждае от непрестанно духовно подхранване, идещо от чувството да служиш на някой в нужда.
2. Учим фундаменталните учения и свещенически задължения
Учете от ръководителите. Един президент на кворум на старейшините следва да учи членовете на онова, което е научил. През седмицата в сърцето и ума му може да дойдат напътствията на Духа. Той следва да си ги запише. Заедно с президентството на кол, епископството, назначения висш съветник или на събранията на ръководството той следва да се запита „На кое от това, което уча тук, следва да науча моите братя в кворума?” Ако той пази и редактира бележките си, ще възникнат възможности да ги сподели на събрания на кворума, интервюта или специални моменти за обсъждане.
Писанията определят президента на кворума на старейшините „да председателства над (членовете на кворума) и да ги учи според заветите” (вж. У. и З. 107:89; вж. и У. и З. 20:38-45). Председателстването може да става поверително по време на домашни визити или периодични интервюта или групово с целия кворум.
Учете от тези, които преподават. Интересът и посещаемостта на даден член на кворум отчасти са функция на ефективно преподаване и учене. Макар мнозина да дойдат, за да спазят заветите си, други ще решат да участват, защото схващат стойността на преподаваните уроци. Учителите следва да подготвят и изнасят уроците, имайки наум нуждите и обвързаността на членовете. Те следва също да преподават с духовна власт и напътствие, както е обяснено в Учение и Завети, раздел 50 (вж. стихове 10-25). „Затова този, който проповядва (от Духа) и този, който приема (от Духа), се разбират един друг, и двамата се назидават, и се радват заедно” (вж. У. и З. 50:22).
3. Изпълняваме задачите по служене, включващи целия кворум
Създаване на самозадоволеност от материални блага сред членовете на кворумите. Президент Дж. Рубен Кларк младши (1871-1961), първи съветник в Първото Президентство, съветва, че „епископът гледа на всеки човек в нужда като на временен проблем, грижейки се за тях, докато те могат сами да се грижат за себе си; свещеническият (кворум) следва да гледа на своите нуждаещи се братя като на постоянен проблем, докато бъдат задоволени не само материалните, но и духовните им нужди. Конкретен пример – епископът оказва помощ, докато занаятчията или майсторът е без работа и в нужда; свещеническият кворум го устройва на работа и опитва да се увери, че той се справя добре, докато почне напълно да се самоиздържа и е активен в свещеническите си задължения”4.
Изграждаме жизнеспособна система за домашно обучение. Старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли дава ценен съвет на Световната среща за обучение на ръководители от 11 януари 2003 г. Той говори за малки единици на Църквата. Съветът е приложим също и когато ядрото за домашно преподаване е малобройно. Активните домашни учители следва да бъдат определени според нуждите, фокусирайки се най-напред върху новите обърнати. За известно време може да не бъде постигнато пълно покриване. Съветът на старейшина Пери е: „Ако като свещещенически ръководители вие помагате на членовете си само да спазват заветите си към Господ, вие сте направили достатъчно от това, което се очаква да вършите”5.
Вероятно президент Спенсър У. Кимбъл (1895-1985) определил същината на домашното преподаване най-добре, когато казва: „Духът на времената е светски… Но Господ предложи една стара програма в нови дрехи и тя обещава да върне света към смислено живеене, истински семеен живот, към семейна взаимна зависимост. Тя трябва да върне бащата на исконното му място на глава на семейството, да върне майката от социалните й и професионални ангажименти у дома, децата от почти непрестанните забавления и лудории. Програмата за домашно преподаване с коронната й дейност, семейната домашна вечер, ще неутрализира пагубните влияния, ако хората само приложат лечението”6.
Това бяха само няколко предложения в помощ на старейшините да изградят здрав кворум. Ние сме така благословени да имаме постоянен съвет от живи апостоли и пророци. Президент Бойд К. Пакър говори за отговорите, идещи от наръчниците на Църквата, Писанията, миналите съвети от живи пророци и ключовете и правото на постоянно лично откровение7. Ние увеличаваме призованията си и личното си духовно развитие, като продължаваме да учим и прилагаме ученията на живите пророци и своите местни ръководители.
Свещеническите кворуми следва да бъдат похвалени за великото дело, което вършат, за да „възвърнат Сион”, като по този начин изпълняват пророчеството за подготовка на светиите да дойдат в Христа и техния Бог. Нека Бог щедро ги благослови за усилията им.
ОТНОСНО СВЕЩЕНИЧЕСКИТЕ КВОРУМИ
„Ще бъде прекрасен денят, братя мои, … когато нашите свещенически кворуми станат упование за сила на всеки мъж, който принадлежи към тях, когато всеки такъв мъж съответно може да каже „Аз съм член на свещенически кворум на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Готов съм да помагам на своите братя във всичките им нужди, както съм убеден, че и те са готови да ми помагат в моите. Работейки заедно, ще растем духовно като Божии синове в завета. Работейки заедно, можем да се изправим без страх и смущение срещу всеки вятър на злополучие, който би повял, бил той икономически, социален или духовен”.
Президент Гордън Б. Хинкли, „Welfare Responsibilities of the Priesthood Quorums”, Ensign, ноември 1977 г., стр. 86.
БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ЕДИН КВОРУМ НА СТАРЕЙШИНИ
Баща ми встъпил в Църквата, когато ухажвал майка ми. Той бил поставен за старейшина и за кратко време бил активен, преди да отпадне от Църквата.
Нямал редовен контакт с Църквата близо 50 години. Местил се много пъти. И тогава, докато живеел сам в южна Калифорния на 82 години и с влошаващо се здраве, двама мъже похлопали на вратата му една неделна сутрин. Казали му, „Тук сме, за да те заведем на събрание на свещениците.”
Той бил толкова благодарен, че някой си дал труд да се отнася приятелски с него. Тези мъже отвели баща ми на църква – нещо, което неговите трима активни сина никога не успяха, освен по специални поводи. Те са добър пример как членове на свещенически кворум следва да издирват хора в нужда. Семейството ми вечно ще бъде благодарно на мъжете от този кворум.
Старейшина Дейл Е. Милър от Седемдесетте.