2005 г.
Утешителят
Април 2005


ЕЛАТЕ ЧУЙТЕ ГЛАСА НА ПРОРОКА

Утешителят

Преди векове Спасителят отвел Своите обични ученици в известната Гетсиманска градина за последен път. Исус бил угрижен от голямото изпитание, което Му предстояло. Той се тормозел: „Душата ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене” (Марка 14:34).

Единадесетте апостоли несъмнено чувствали – но не могли да проумеят – че щели да се случат някои знаменателни (сериозни) събития. Исус говорел как ще ги напусне. Те знаели, че Учителят, Когото обичали и от Когото зависели, отивал някъде, но къде – не знаели. Чули Го били да казва, „Няма да ви оставя сираци… А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал”(Иоана 14:18, 26).

Искам да обърна внимание на младежите за този специален дар на Светия Дух. Утешаващият Дух на Светия Дух може да пребивава с нас 24 часа на ден: когато работим, играем, почиваме. Неговото укрепяващо влияние може да бъде с нас непрестанно, в радост и печал, когато ликувами и когато скърбим.

Този Утешител може да бъде с нас, докато се стремим да се усъвършенстваме. Той може да бъде източник на откровение, който да ни предупреждава за надвиснала беда и също да ни помага да се предпазваме от грешки. Може да усилва естествените ни сетива, тъй че да можем да виждаме по-добре, да чуваме по-ясно и да помним онова, което следва да запомним. Това е един начин да увеличим до най-голямата възможна степен нашето щастие.

Макар в този живат да не можем да живеем в присъствието на Спасителя като Симон Петър, Яков, Иоан, Мария, Марта и останалите, дарът на Светия Дух може да бъде нашия Утешител и сигурен компас.

От обръщение на Общата конференция през април 1989 г.