Живият Христос
Свидетелството на Апостолите
Докато отбелязваме раждането на Исус Христос преди две хилядолетия, ние даваме своето свидетелство за реалността на Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва. Никой друг не е оказвал толкова дълбоко влияние върху всички хора, които някога са живели или които тепърва ще живеят на тази земя.
Той беше Великият Йехова на Стария завет, Месията на Новия завет. Под ръководството на Своя Отец, Той бе Създателят на земята. „Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3). Въпреки че беше безгрешен, Той бе кръстен, за да изпълни всичко, що е право. Той „обикаляше да прави благодеяния“ (Деянията на апостолите 10:38), а беше презиран за това. Неговото Евангелие беше послание за мир и добра воля. Той настоятелно молеше всички да следват Неговия пример. Той вървя по пътищата на Палестина, като изцеляваше болните, правеше слепите да прогледнат и вдигаше мъртвите. Той учеше за истините на вечността, за реалността на нашето доземно съществуване, за целта на нашия живот на земята и за възможностите за синовете и дъщерите Божии в идния живот.
Той въведе причастието, което да напомня за Неговата велика единителна жертва. Той беше заловен и осъден по фалшиви обвинения, обявен за виновен, за да е доволна тълпата, и осъден да умре на кръста на Голгота. Той даде Своя живот, за да извърши Единението за греховете на цялото човечество. Неговият дар бе велик дар в полза на всички, които са живели, живеят сега или ще живеят на земята.
Ние тържествено свидетелстваме, че Неговият живот, който заема централно място в човешката история, нито започна във Витлеем, нито завърши на Голгота. Той беше Първородният на Отца, Единородният Син в плътта, Изкупителят на света.
Той възкръсна от гроба, за да стане „първият плод от починалите“ (1 Коринтяните 15:20). Като възкръснал Господ, Той отиде сред тези, които беше обичал през живота Си. Той също така служи сред Своите „други овце“ (Йоан 10:16) в Древна Америка. В последните дни Той и Неговият Отец се явиха на момчето Джозеф Смит, поставяйки началото на отдавна обещаната епоха, когато ще се „изпълнят времената“ (Ефесяните 1:10).
Пророкът Джозеф пише за Живия Христос: „Очите Му бяха като пламък от огън, косата на главата Му беше бяла като чист сняг, лицето Му светеше повече от яркостта на слънцето, а гласът Му беше като звука на връхлитащи големи води, тъкмо гласът на Йехова, казвайки:
„Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм Този, Който беше убит, Аз съм вашият ходатай пред Отца“ (У. и З. 110:3–4).
За Него Пророкът също така заявява: „И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той живее!
Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца,
че чрез Него, и посредством Него, и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии“ (У. и З. 76:22–24).
Ние тържествено заявяваме, че Неговото свещеничество и Църквата Му са възстановени на земята – „съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус“ (Ефесяните 2:20).
Ние свидетелстваме, че някой ден Той ще се върне на земята. „И славата Господна ще се яви, и всички твари заедно ще я видят“ (Исайя 40:5). Той ще управлява като Цар на Царете и ще царува като Господар на Господарите, и всяко коляно ще се преклони пред Него, и всеки език ще Го славослови. Всеки един от нас ще застане пред Него, за да бъде съден според делата си и според желанията на сърцето си.
Ние даваме свидетелство като Негови апостоли, поставени по надлежния ред, че Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син. Той е великият цар Емануил, Който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот и към вечен живот в идния свят. Да благодарим на Бог за несравнимия дар на Неговия божествен Син.
Първото президентство
1 януари 2000 г.
Кворумът на дванадесетте