Правилното име на Църквата

От президент Ръсел М. Нелсън

Исус Христос ни е заповядвал да наричаме Църквата на Негово име, защото това е Неговата Църква, изпълнена с Неговата сила.

Мои възлюбени братя и сестри, през този прекрасен Господен ден се радваме заедно на многото благословии, които получаваме от Него. Много сме благодарни за вашите свидетелства за възстановеното Евангелие на Исус Христос, за направените от вас жертви, за да останете или да се завърнете на Неговата заветна пътека, и за вашата посветена служба в Неговата Църква.

Днес се чувствам подтикнат да обсъдя с вас един много важен въпрос. Преди няколко седмици публикувах изявление с тема промяна в подхода към името на Църквата. Направих това, защото Господ ми показа колко е важно името, с което Той е заповядал да се нарича Неговата Църква – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Както може да се очаква, реакциите от това изявление и ревизираното ръководство за стил на писане са различни. Много членове незабавно промениха името на Църквата в своите блогове и страници в социалните медии. Други се зачудиха защо, предвид всичко случващо се по света, е необходимо да се набляга на нещо толкова „незначително“. А някои казаха, че това не може да се постигне, затова – защо да опитваме? Нека обясня защо този въпрос е толкова важен за нас. Но нека първо кажа какво това усилие не е:

Това не е промяна в името.
Това не е промяна в имиджа ни.
Това не е нещо козметично.
Това не е прищявка.
Това не е нещо незначително.

Вместо всичко това, това е една поправка. Това е заповед от Господ. Не Джозеф Смит е дал име на възстановената чрез него Църква, нито Мормон е направил това. Сам Спасителят казва: „Защото тъй ще се нарича Моята църква през последните дни, тъкмо Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“.

Също в древността, през 34 г. след Христа, нашият възкресен Господ дава подобно наставление на членовете на Своята Църква, когато ги посещава на Американския континент. Тогава Той казва:

„Вие ще наречете църквата на Мое име. …

И как да бъде Моя църквата, освен ако не е наречена на Мое име? Защото, ако една църква е наречена на Моисеевото име, тогава тя е църквата на Моисей; или ако тя е наречена на името на човек, тогава тя е църква човешка; но ако тя е наречена на Моето име, тогава тя е Моята църква“.

Затова името на Църквата не подлежи на преговори. Когато Спасителят ясно посочва какво трябва да бъде името на Неговата Църква, като казаното дори се предшества от „тъй ще се нарича Моята църква“, Той говори сериозно. И ако позволяваме използването на прякори или дори сами ги затвърждаваме, Той не е доволен.

Какво съдържа едно име или в този случай, прякор? Когато става дума за прякори на Църквата, като например „Мормонската църква“ или „Църквата на светиите от последните дни“, най-важното нещо при тези имена е липсата на името на Спасителя. Премахването на Господното име от Господната църква е важна победа за Сатана. Когато пренебрегваме името на Спасителя, ние косвено омаловажаваме всичко, което Исус Христос е направил за нас – дори Неговото Единение.

Помислете каква е Неговата гледна точка: преди да се роди Той е Йехова, Богът на Стария завет. Под ръководството на Своя Отец, Той е Създателят на този свят и други подобни светове. Той избира да се подчини на волята на Своя Отец и да направи нещо за всички Божии чеда, непосилно за всеки друг! Благоволявайки да дойде на земята като Единородният на Отца в плътта, Той е хулен, подиграван, заплюван и бичуван най-брутално. В Гетсиманската градина нашият Спасител взема върху Си всяка болка, всеки грях и цялото страдание и мъка, някога изпитвани от вас, мен и всеки, който някога е живял или ще живее. Под тежестта на този смазващ товар Той кърви от всяка пора. Цялото това страдание нараства, когато Той е жестоко разпънат на кръста на Голгота.

Чрез тези мъчителни преживявания и последвалото Възкресение – Неговото безпределно Единение – Той дава безсмъртие на всички и изкупва всеки от нас от последствията на греха, при условие на покаяние.

След възкресението на Спасителя и смъртта на Неговите апостоли светът потъва във векове тъмнина. След което, през 1820 г., Бог Отец и Неговият Син Исус Христос се явяват на Пророка Джозеф Смит, за да дадат начало на Възстановяването на Господната Църква.

След всичко, изтърпяно от Него, след всичко, което Той е направил за човечеството, осъзнавам с дълбоко съжаление, че непреднамерено сме се съгласили Господната Църква да бъде наричана с други имена, всяко от които пропуска святото име на Исус Христос!

Всяка седмица, като достойно вземаме от причастието, ние подновяваме своето свято обещание пред нашия Небесен Отец, че желаем да вземем върху си името на Неговия Син Исус Христос. Обещаваме да Го следваме, да се покайваме, да спазваме Неговите заповеди и винаги да Го помним.

Когато пропускаме Неговото име от Неговата Църква, дали по невнимание не пропускаме да направим Него основен фокус на нашия живот?

Вземането върху ни на името на Спасителя включва заявяване и свидетелство пред другите – чрез нашите действия и думи – че Исус е Христос. Дали толкова сме се страхували да не обидим някого, който ни е нарекъл „мормони“, че да не успеем да защитим Самия Спасител, да се застъпим за Него – за самото име, с което е наречена Неговата Църква?

Ако ние, като общност и отделни хора, желаем да имаме достъп до силата на Единението на Исус Христос – тя да ни пречиства и изцелява, да ни укрепва и изгражда, и накрая да ни възвиси – ние трябва ясно да Го назоваваме като източник на тази сила. Можем да започнем, като наричаме Неговата Църква с името, което Той е постановил.

За по-голямата част от света, Господната Църква днес е прикрита под названието „Мормонска църква“. Но ние, като членове на Господната Църква, знаем Кой я оглавява: Самият Исус Христос. За съжаление, когато чуят думата Мормон, мнозина могат да си помислят, че се покланяме на Мормон. Не е така! Ние почитаме и уважаваме този велик древноамерикански пророк. Но ние не сме ученици на Мормон. Ние сме ученици на Господ.

В ранните дни на възстановената Църква, термини като Мормонска църква и мормони често се използват като епитети – жестоки и обидни названия – чиято цел е да скрият Божията ръка при възстановяването на Църквата на Исус Христос в тези последни дни.

Братя и сестри, има множество светски аргументи против налагането на правилното име на Църквата. Поради случващото се в нашия дигитален свят и сайтовете, които почти мигновено ни помагат да открием търсената информация – в това число информация за Господната Църква – критиците казват, че поправка на името точно сега не е особено мъдро. Други смятат, че защото сме добре известни като „мормони“ и „Мормонска църква“ на повечето хора, ние трябва да извлечем максимална полза от това.

Ако ставаше въпрос за име на създадена от хора организация, тези аргументи биха имали тежест. Но по този така важен въпрос ние трябва да се обърнем към Този, на Когото тази Църква принадлежи, и да приемем, че Господните пътища не са и никога няма да бъдат като човешките пътища. Ако проявяваме търпение и ако си вършим добре работата, Господ ще ни води в изпълнението на тази важна задача. Знаем, че Господ помага на тези, които се стремят да следват Неговата воля, точно както е помагал на Нефи да построи кораб, с който да премине океана.

Трябва да бъдем любезни и търпеливи в усилията си да поправяме тези грешки. Отговорните медии ще бъдат съпричастни към нашата молба.

На една минала конференция, старейшина Бенхамин Де Хойос разказва за една такава случка. Той казва:

„Преди няколко години, докато служех в офиса за връзки с обществеността на Църквата в Мексико, (с един колега) бяхме поканени да участваме в едно радио предаване. … (Един от програмните директори ни) попита: „Защо Църквата има толкова дълго име?“ …

Моят колега и аз се усмихнахме на такъв великолепен въпрос и после се заехме да обясним, че името на Църквата не е избрано от човек. То е дадено от Спасителя. … Програмният директор незабавно и с уважение отвърна: „Тогава ние ще го повторим с голяма радост“.

Този разказ ни дава модел за следване. Ще са нужни нашите индивидуални и най-добри усилия да поправим грешки, постепенно налагали се с години. В света може да ни последват или не при назоваването ни с правилното име. Но не е правилно да се сърдим, че повечето хора по света наричат нас и Църквата с неправилни имена, ако ние правим същото.

В нашето ревизирано ръководство за стил на писане се казва: „При първоначално споменаване, за предпочитане е да се използва пълното име на Църквата: „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Когато е нужно (повторно) съкратено име, желателно е да се използват термините „Църквата“ или „Църквата на Исус Христос“. „Възстановената Църква на Исус Христос“ също е точно и може да се използва“.

Ако някой попита: „Ти мормон ли си?“, може да отговорите: „Ако питаш дали съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, да, такъв съм!“

Ако някой попита: „Ти светия от последните дни ли си?“ може да отговорите: „Да. Вярвам в Исус Христос и съм член на Неговата възстановена църква“.

Мои скъпи братя и сестри, обещавам ви, че ако полагаме най-добрите си усилия да налагаме правилното име на Господната Църква, Този, на Когото тази Църква принадлежи, ще излива Своята сила и благословии върху светиите от последните дни по невиждан досега начин. Ще имаме знанието и силата Божии да ни помагат да отнасяме благословиите на възстановеното Евангелие на Исус Христос на всеки народ, племе, език и люде и да подготвяме света за Второто пришествие на Господ.

И така, какво зависи от името? Когато става дума за името на Господната Църква, отговорът е следният: „Всичко!“. Исус Христос ни е заповядвал да наричаме Църквата на Негово име, защото това е Неговата Църква, изпълнена с Неговата сила.

Знам, че Бог е жив. Исус е Христос. Днес Той води Своята Църква. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.