1 И стана така, че аз, Нефи, се върнах от разговора си с Господ при шатъра на моя баща.

2 И стана така, че той ми проговори, казвайки: Ето, аз сънувах ^асън, в който Господ ми нареди, че ти и братята ти ще трябва да се върнете в Йерусалим.

3 Защото ето, Лаван има летописа на юдеите и също ^ародословието на прадедите ни, и те са издълбани върху плочи от пиринч.

4 Затова Господ ми нареди, че ти и братята ти ще трябва да отидете в къщата на Лаван, да потърсите летописите и да ги донесете тука в пустошта.

5 И сега, ето, братята ти роптаят, казвайки, че това, което съм изискал от тях, е трудно; но ето, аз не съм го изискал от тях, а това е заповед от Господа.

6 Затова отивай, сине мой, и ти ще бъдеш облагодетелстван от Господа, защото ти ^ане роптаеш.

7 И стана така, че аз, Нефи, казах на баща си: Аз ^аще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава ^бзаповеди на чедата човешки, освен ако не ще ^вподготви път за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал.

8 И стана така, че когато баща ми чу тези слова, той се зарадва извънредно много, понеже знаеше, че съм бил благословен от Господа.

9 И аз, Нефи, и братята ми предприехме нашето пътуване в пустошта с шатрите си, за да възлезем в земята на Йерусалим.

10 И стана така, че когато бяхме стигнали до земята на Йерусалим, аз и братята ми се посъветвахме един друг.

11 И ^ахвърлихме жребий кой от нас ще трябва да иде в къщата на Лаван. И стана така, че жребият се падна на Ламан; и Ламан отиде в къщата на Лаван, и говори с него, докато седя в къщата му.

12 И той пожела от Лаван летописите, които бяха издълбани върху плочите от пиринч, които съдържаха ^ародословието на баща ми.

13 И ето, стана така, че Лаван се разгневи и го изгони от присъствието си, и не поиска да му даде летописите. И така, той му каза: Ето, ти си крадец и аз ще те убия.

14 Но Ламан избяга от присъствието му и ни разказа нещата, които Лаван беше сторил. И ние започнахме да се наскърбяваме извънредно, и братята ми бяха почти готови да се завърнат при баща ми в пустошта.

15 Но ето, аз им казах: Тъй както жив е Господ и както живеем и ние, няма да слезем при баща ни в пустошта, докато не свършим това, което Господ ни е заповядал.

16 Затова нека останем верни в спазването на заповедите Господни; ето защо, нека да слезем до земята на бащиното ни ^анаследство, защото ето, той остави злато и сребро, и всякакъв вид богатства. И всичко това той е сторил поради ^бзаповедите Господни.

17 Защото той знаеше, че Йерусалим трябва да бъде ^аунищожен поради нечестието на людете.

18 Защото ето, те са ^аотхвърлили словата на пророците. Затова ако баща ми бе останал да живее в тази земя, след като му е било ^бзаповядано да избяга от нея, ето, той би погинал също. Ето защо, той трябваше да избяга от земята.

19 И ето, мъдрост Божия е за нас да вземем тези ^алетописи, за да можем да запазим за децата си езика на нашите бащи.

20 А също и за да можем да ^азапазим за тях словата, които са били изречени чрез устата на всички свети пророци и които са им били предадени чрез Духа и силата Божия от началото на света чак до наше време.

21 И стана така, че с такъв език аз убедих братята си да бъдат верни в спазването на Божиите заповеди.

22 И стана така, че ние слязохме в земята на нашето наследство и събрахме наедно ^азлатото си и среброто си, и скъпоценностите си.

23 И след като бяхме събрали тези неща наедно, възлязохме отново в къщата на Лаван.

24 И стана така, че ние влязохме при Лаван и пожелахме той да ни даде летописите, които бяха издълбани върху ^аплочите от пиринч, за което щяхме да му дадем нашето злато и нашето сребро, и всичките си скъпоценности.

25 И стана така, че когато Лаван видя нашето имущество и че то беше доста голямо, той ^азаламтя за него дотолкова, че ни изпъди и изпрати слугите си да ни убият, за да може да придобие имуществото ни.

26 И стана така, че ние избягахме от слугите на Лаван и бяхме принудени да изоставим богатството си, и то попадна в ръцете на Лаван.

27 И стана така, че ние избягахме в пустошта и слугите на Лаван не ни настигнаха, и се скрихме в кухината на една канара.

28 И стана така, че Ламан се разгневи на мене, а също и срещу баща ми; и Лемуил беше също разгневен, защото той се вслуша в словата на Ламан. Ето защо, Ламан и Лемуил казаха много ^агруби слова против нас, по-малките им братя, и даже ни удряха с тояга.

29 И стана така, че докато ни удряха с тояга, ето, един ^аангел Господен дойде и застана пред тях, и им заговори, казвайки: Защо удряте малкия си брат с тояга? Не знаете ли, че Господ го е избрал да ви бъде ^буправител и това е заради вашите беззакония? Ето, ще възлезете в Йерусалим отново и Господ ще предаде Лаван в ръцете ви.

30 И след като ^аангелът ни бе говорил, той си тръгна.

31 И след като ангелът си бе тръгнал, Ламан и Лемуил започнаха отново да ^ароптаят, казвайки: Как е възможно Господ да предаде Лаван в ръцете ни? Ето, той е могъщ човек и може да командва петдесет, да, пък и дори може да убие петдесет, тогава защо не и нас?