„Следвайте Ме, елате с Мен“

Мои обични братя и сестри, със съпругата ми Уенди се радваме да бъдем с вас тази неделна утрин. От изминалата обща конференция се случиха много събития. Нови храмове бяха осветени в Консепсион, Чили, в Баранкиля, Колумбия и в Рим, Италия. На тези свети събития Светият Дух се чувстваше изобилно.

Поздравявам многото жени (и мъже), които наскоро прочетоха Книгата на Мормон и откриха радост и скрити съкровища. Вдъхновен съм от разказите за чудеса, дошли в резултат на тези усилия.

Радвам се на 11-годишните млади мъже, които, вече дякони, достойно раздават причастието всяка неделя. Те посещават храма с нашите 11-годишни млади жени, които с радост вече се учат и служат в клас Кошер. Както младите мъже, така и младите жени преподават евангелските истини с яснота и убеденост.

Радвам се с децата и младежите, които помагат с преподаването на Евангелието в домовете си в общо усилие със своите родители при следването на новата съсредоточена върху дома и подкрепяна от Църквата учебна програма.

Получихме снимката на четири-годишния Блейк, който рано сутрин една събота хванал църковна книга и заявил: „Трябва да храня моя дух!“

Блейк, много се радваме на теб и на всички други, които избират да подхранват духа си чрез угощаване с истините на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Доволни сме от това, че мнозина получават силата Божия в живота си чрез поклонение и служба в храма.

Както много от вас знаят, преди три месеца семейството ни преживя прочувствена раздяла, когато дъщеря ни Уенди приключи земния си път. През последните дни на нейната борба с рака бях благословен с възможността да проведа един прощален разговор между баща и дъщеря.

Държах нейните ръце и ѝ казах колко много я обичам и колко съм благодарен за възможността да бъда неин баща. Казах ѝ: „Сключи брак в храма и с вярност почиташе сключените от теб завети. Със съпруга ти доведохте седем деца в дома си и ги отгледахте да бъдат отдадени ученици на Исус Христос, смели членове на Църквата и допринасящи граждани. И те избраха брачни партньори със същите качества. Твоят татко е много, много горд с теб. Даде ми толкова много радост!“

Тя тихо отговори: „Благодаря ти, татко“.

Наистина се разчувствахме и плакахме заедно. През нейния живот от 67 години ние работихме заедно, пеехме заедно и често карахме ски заедно. Но през онази вечер говорихме за нещата с най-голямо значение – за завети, обреди, подчинение, вяра, семейство, вярност, обич и вечен живот.

Нашата дъщеря много ни липсва. Но благодарение на възстановеното Евангелие на Исус Христос ние не се тревожим за нея. Докато продължаваме да почитаме сключените с Бог завети, ние живеем в очакване да бъдем отново с нея. Междувременно служим на Господ тук, а тя Му служи там – в рая¹.

Всъщност, в началото на тази година със съпругата ми посетихме град Парадайс (Рай) – този в Калифорния. Така се случи, че планираното ни посещение там се проведе 40 часа след като дъщеря ни напусна този свят. Ние, заедно със старейшина Кевин У. Пиърсън и съпругата му Джун, бяхме укрепени от светиите в кол Чико Калифорния. Научихме за тяхната голяма вяра, служението им и случилите се чудеса след тежките загуби от най-разрушителния пожар в историята на Калифорния.

Докато бяхме там, разговаряхме с млад полицай на име Джон, един от многото отзовали се смело в отговор на бедствието. Той разказа за гъстата тъмнина, паднала над град Парадайс на 8 ноември 2018 г., когато пламъци и носени от вятъра въглени преминали през града, поглъщайки домове и притежания, оставяйки след себе си само купища пепел и стърчащи тухлени комини.

В продължение на 15 часа Джон карал в почти пълна тъмнина сред падащи въглени и помагал на човек след човек, на семейство след семейство, да достигнат до безопасно място, като през цялото време рискувал собствения си живот. И по време на това тежко изпитание, най-страшен бил следният изключително важен въпрос: „Къде е моето семейство?“ След дълги и тежки часове на тревога той научил, че те са успели да се спасят.

Разказът за тревогата на Джон за неговото семейство ме подтикна да говоря днес на тези от вас, които към края на земния си живот може да си зададат същия въпрос: „Къде е моето семейство?“ През този предстоящ ден, когато приключите своето земно изпитание и навлезете в света на духовете, ще трябва да си зададете въпроса: „Къде е моето семейство?“

Исус Христос ни показва пътя обратно към нашия вечен дом. Той разбира плана на нашия Небесен Отец за вечен напредък по-добре от всеки от нас. В крайна смека, Той е в основата на осъществяването на този план. Той е нашият Изкупител, нашият Изцелител и нашият Спасител.

Откакто Адам и Ева са били изгонени от Едемската градина, Исус Христос е предлагал Своята могъща десница в помощ на всички, които избират да Го следват. Многократно в Писанията е записано, че ръката Му остава протегната, въпреки всичките грехове на всякакви хора².

Духът във всеки от нас по естествен начин копнее семейната обич да трае вечно. Любовните песни лъжливо подклаждат надеждата, че ако само се обичаме, ще можем да бъдем заедно завинаги. А някои погрешно вярват, че Възкресението на Исус Христос дава обещание на всички, че след смъртта отново ще бъдат заедно с хората, които са обичали.

Всъщност, Спасителят съвсем ясно е казал, че макар Неговото Възкресение да осигурява възкресение на всеки човек, така давайки вечно съществуване³, много повече е необходимо, ако желаем да имаме славната привилегия на възвисяването. Докато спасението е личен въпрос, възвисяването е семеен въпрос.

Чуйте следните слова на Господ Исус Христос към Неговия пророк: „Всички завети, договори, обвързвания, задължения, клетви, обети, изпълнения, взаимовръзки, сдружения или очаквания, които не са направени, сключени и запечатени чрез Светия Дух на обещанието, … нямат никакво действие, стойност или сила при и след възкресението на мъртвите; защото всички договори, които не са направени за тази цел, свършват, когато човеците умрат“⁴.

И така, какво е необходимо, за да може едно семейство да получи вечно възвисяване? Ние се подготвяме за тази привилегия, като сключваме завети с Бог, спазваме тези завети и приемаме важни обреди.

Това е така от началото на времето. Адам и Ева, Ной и съпругата му, Авраам и Сара, Лехий и Сария и всички останали отдадени последователи на Исус Христос – още от сътворението на света – са сключвали едни и същи завети с Бог. Те са приемали същите обреди, които ние като членове на Господната възстановена Църква приемаме днес при своето кръщение и в храма.

Спасителят кани всички нас да Го последваме във водите на кръщението и след време да сключим в храма допълнителни завети с Бог, след което да бъдем верни на тези важни обреди. Всички те са необходими, ако искаме да бъдем възвисени във вечността с нашите семейства и с Бог.

Сърцето ми страда от това, че много хора, които обичам, на които се възхищавам и които уважавам, отхвърлят Неговата покана. Те пренебрегват молбата на Исус Христос, изречена с думите: „Ела и Ме следвай“⁵.

Разбирам защо Бог плаче⁶. Аз също плача за такива приятели и близки. Те са прекрасни мъже и жени, отдадени на своите семейни и граждански отговорности. Те щедро отдават своето време, енергия и средства. И светът е по-добро място в резултат на техните усилия. Но те са избрали да не сключат завети с Бог. Не са приели обредите, които ще ги възвисят с техните семейства и ще ги обвържат заедно във вечността⁷.

Как бих искал да поговоря с тях и да ги поканя сериозно да се замислят върху даващите сила закони на Господ. Питал съм се какво мога да кажа, за да могат те да почувстват колко много Спасителят ги обича, да узнаят колко много аз ги обичам и да осъзнаят как спазващите завети жени и мъже могат да получават „пълнота от радост“⁸.

Те трябва да разберат, че макар за тях наистина да съществува място в идния живот – с други прекрасни мъже и жени, които също са избрали да не сключват завети с Бог – това не е мястото, където семействата ще бъдат обединени и ще имат привилегията да живеят и да напредват вечно. Това не е царството, където ще изпитват пълнота от радост – с безкраен напредък и нескончаемо щастие⁹. Тези върховни благословии се дават единствено с живота във възвисено състояние с Бог, нашия Небесен Отец, Неговия Син Исус Христос и нашите прекрасни, достойни и подготвили се за това близки.

Искам да кажа на моите резервирани приятели:

„В този живот не сте се примирявали с второто качество. Но когато се инатите и не приемате напълно възстановеното Евангелие на Исус Христос, вие избирате да се примирите с второ качество вечно съществуване.

Спасителят казва: „В дома на Моя Отец има много обиталища“¹⁰. Но когато избирате да не сключвате завети с Бог, вие се примирявате с най-оскъдния покрив над главите си за цялата вечност“.

Също така ще помоля най-настойчиво моите резервирани приятели:

„Излейте сърцето си в молитва към Бог. Попитайте Го дали казаното от мен е истина. Отделяйте време да изучавате Неговото слово. Наистина да го изучавате! Ако наистина обичате семейството си и желаете да бъдете възвисени с тях за цялата вечност, сега направете необходимото – чрез задълбочено изучаване и искрена молитва. Опознайте тези вечни истини и след това живейте според тях.

Ако не сте сигурни дали дори вярвате в Бог, започнете оттам. Разберете, че при липса на преживявания с Бог, човек може да се съмнява в Неговото съществуване. Затова се поставете в положение, в което да започнете да имате преживявания с Него. Смирете се. Молете да можете да виждате Божията ръка в живота си и в света около себе си. Молете Го да ви каже дали наистина съществува – дали ви познава. Молете Го да узнаете Неговите чувства към вас. И след това слушайте“.

Един мой скъп приятел беше имал ограничени преживявания с Бог. Но той искаше да бъде заедно с починалата си съпруга. Затова той ме помоли да му помогна. Насърчих го да се среща с нашите мисионери, за да опознае ученията на Христос и да научи за евангелските завети, обреди и благословии.

Той направи това. Но почувства, че ще трябва да направи твърде много промени в живота си. Каза ми: „Тези заповеди и завети са твърде трудни за мен. Също така, за мен е невъзможно да плащам десятък и нямам време да служа в Църквата“. След това ме попита: „След като умра, ще можеш ли ти да извършиш необходимата храмова работа за мен и съпругата ми, за да можем отново да бъдем заедно?“

Благодарен съм, че не аз ще бъда съдия на този човек. Но наистина се съмнявам във ефективността на храмовата работа чрез заместник за човек, който е имал възможността да бъде кръстен в този живот, да бъде ръкоположен в свещеничеството и да получи храмови благословии тук в земния живот, но който е направил съзнателното решение да не поеме по този път.

Мои скъпи братя и сестри, Исус Христос ни кани да вървим по заветната пътека към дома на нашите Небесни Родители и да бъдем с хората, които обичаме. Той ни кани: „Ела и Ме следвай“.

Сега, като президент на Неговата Църква, се обръщам с молба към вас, които сте се отдръпнали от Църквата, и към вас, които все още не сте се опитали наистина да узнаете, че Църквата на Спасителя е била възстановена. Направете духовното усилие да научите сами за себе си и, моля ви, направете това сега. Времето изтича.

Свидетелствам, че Бог е жив! Исус е Христос. Неговата Църква и пълнотата на Неговото Евангелие са били възстановени, за да благославят живота ни с радост, тук и във вечността. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.