Кворумът – място, към което чувстваме, че принадлежим
Господ желае да изградите силен кворум. Когато Той събира Своите чеда, те се нуждаят от място, към което да чувстват, че принадлежат и където да израстват.
През 2010 г. Андре Себако е млад мъж, който търси истината. Макар че никога до този момент не се е молил от сърце, той решава да се опита. Скоро след това той среща мисионерите. Те му дават картичка със снимка на Книгата на Мормон. Андре чувства нещо и пита дали мисионерите биха могли да му продадат книгата. Те казват, че може да получи книгата безплатно, ако дойде на църква1.
Андре сам посещава тогава наскоро открития клон Мочуди в Ботсвана, Африка. Но клонът е една любяща, сплотена група, състояща се от около 40 членове2. Те радушно приветстват Андре. Той има уроци с мисионерите и бива кръстен. Прекрасно е!
А после какво? Как би останал активен Андре? Кой ще му помага да напредва по заветната пътека? Един от отговорите на този въпрос е неговият кворум на свещеничеството!3
Всеки носител на свещеничеството, независимо от положението си, има полза от наличието на силен кворум. Мои млади братя, които сте носители на свещеничеството на Аарон, Господ желае да изградите един силен кворум – място, където да присъства Господният Дух, място, където всеки млад мъж да се чувства на мястото си, място, където всички членове на кворума са добре дошли и са ценени. Когато Господ събира Своите чеда, те се нуждаят от място, към което да чувстват, че принадлежат и където да израстват.
Всички вие, членове на президентството на кворума, водите, като търсите вдъхновение4 и развивате любов и братство сред всички членове на кворума. Вие обръщате специално внимание на онези, които са нови членове, които са слабо активни или които имат специални потребности5. С властта на свещеничеството вие изграждате силен кворум6. А един силен и сплотен кворум е изключително важен в живота на един млад мъж.
Когато Църквата обяви новото съсредоточено над дома изучаване на Евангелието7, някои се сетиха за членове като Андре и попитаха: „А какво ще стане с младите хора, които идват от семейства, в които не се изучава Евангелието и в които няма среда за изучаване на Евангелието и живот според него у дома? Ще бъдат ли оставени на втори план?“
Не! Никой не може да бъде оставен на втори план! Господ обича всеки млад мъж и всяка млада жена. Като носители на свещеничеството, ние сме Господните ръце. Ние сме църковната подкрепа за съсредоточените над дома усилия. Когато у дома има ограничена подкрепа, кворумите на свещеничеството и други ръководители и приятели бдят над всички отделни членове и семейства и ги подкрепят.
Виждал съм как това действа. Изпитвал съм го. Когато бях на шест, родителите ми се разведоха и баща ми остави майка ми с пет малки деца. Майка ми започна да работи, за да може да ни издържа. Известно време се нуждаеше от втора работа, както и от допълнително обучение. Имаше малко време, за да се грижи за нас. Но баби и дядовци, чичовци, лели, епископи и домашни учители се намесиха, за да помогнат на моята прекрасна майка.
И аз бях част от кворум. Толкова съм благодарен за моите приятели – моите братя – които ме обичаха и подкрепяха. В моя кворум се чувствах на мястото си. Някои може да са си мислили, че нямам много шанс за успех поради семейната ми ситуация. Вероятно нямах. Но кворумите на свещеничеството промениха това. Моят кворум ме подкрепяше и извънмерно благослови живота ми.
Навсякъде около нас има хора, които изглежда нямат шанс. Вероятно всички сме такива по един или друг начин. Но всеки от нас има кворум – място, където може да получава и да дава сила. В основата на кворума е: „Един за всички, всички за един“8. Това е място, на което се поучаваме един друг, служим на другите и изграждаме единство и братство, докато служим на Бог9. Това е място, където се случват чудеса.
Бих искал да ви разкажа за някои от чудесата, които се случват в кворума на Андре в Мочуди. Докато давам този пример, следете за принципи, които укрепват всеки кворум на свещеничеството, който ги прилага.
След като Андре бива кръстен, той придружава мисионерите, докато те учат още четирима млади мъже, които също биват кръстени. Сега те стават петима млади мъже. Те започват да се укрепват един друг, както и да укрепват клона.
Шести млад мъж, Тусо, бива кръстен. Тусо споделя Евангелието с трима от своите приятели и скоро те стават девет.
Учениците на Исус Христос често биват събирани по този начин – по няколко накуп, когато биват поканени от техни приятели. В древни времена, когато Андрей намира Спасителя, той бързо отива при брат си Симон и „го заве(жда) при Исус“10. По подобен начин, скоро след като Филип става последовател на Христос, той кани своя приятел Натанаил: „Ела и виж“11.
В Мочуди не след дълго се присъединява към Църквата 10-и млад мъж. Мисионерите намират единадесетия. А 12-ият млад мъж бива кръстен, след като вижда влиянието на Евангелието върху неговите приятели.
Членовете на клон Мочуди са във възторг. Тези млади мъже „са (обърнати) към Господа и… присъедин(ени) към Църквата“12.
Книгата на Мормон изиграва значима роля в тяхното обръщане във вярата13. Тусо си спомня: „Започнах да чета Книгата на Мормон… винаги, когато бях свободен – вкъщи, на училище, навсякъде“14.
Оратиле бива привлечен към Евангелието заради примера на своите приятели. Той обяснява: „(Те) изглежда се промениха за нула време. … Мислех, че има връзка… с малката… книга, която започнаха да носят… на училище. Виждах в какви добри мъже се превърнаха. … И (аз) исках да се променя“15.
Всички 12 млади мъже биват събрани и кръстени в рамките на две години. Всеки от тях е единствен член на Църквата в своето семейство. Но те са подкрепяни от своето семейство в Църквата, в това число техния президент на клон президент Ракуела16; старейшина и сестра Тейлър17, една възрастна мисионерска двойка, а също и други членове на клона.
Брат Джуниър18, един от ръководителите на кворума, кани младите мъже в дома си в неделните следобеди и ги наставлява. Младите мъже изучават заедно Писанията и редовно провеждат домашни вечери.
Брат Джуниър ги взема да посещават членове, хора, които са учени от мисионерите и всеки друг човек, който се нуждае от посещение. Всички 12 млади мъже се натоварват в каросерията на пикапа на брат Джуниър. Той ги оставя в домовете по двойки или тройки и по-късно ги прибира.
Макар че младите мъже едва започват да учат за Евангелието и не чувстват, че знаят много, брат Джуниър им казва да споделят едно или две неща, които знаят, с хората, които посещават. Тези млади носители на свещеничеството учат, молят се и помагат в грижите за Църквата19. Те изпълняват своите свещенически отговорности и изпитват радостта от службата.
Андре казва: „Ние се молехме заедно, смеехме се заедно, плачехме заедно и станахме като братя“20. Всъщност, те наричат себе си „Групата на братята“.
Те заедно си поставят за цел всички да отслужат мисии. Тъй като са единствени членове на Църквата в семействата си, имат много препятствия пред себе си, но си помагат един на друг с това.
Един по един младите мъже получават призования за мисия. Онези, които заминават първи, пишат писма на онези, които все още се подготвят, споделят преживявания и ги насърчават да служат. Единадесет от младите мъже отслужват мисии.
Тези млади мъже споделят Евангелието със своите семейства. Майки, сестри, братя, приятели, както и хора, които те учат по време на мисиите си, биват обърнати и кръстени. Случват се чудеса и благословии се изливат в живота на безброй хора.
Сигурно някои от вас си мислят, че такова чудо може да се случи само на място като Африка, плодородна земя, където събирането на Израил се ускорява. Обаче ви свидетелствам, че принципите, приложени в клон Мочуди, са приложими навсякъде. Където и да сте, вашият кворум може да расте чрез връщане към активност и споделяне на Евангелието. Когато дори само един ученик прояви обич към приятел, от един може да станат двама. От двама може да станат четирима. От четирима може да станат осем. А от осем може да станат дванадесет. Клоновете могат да станат райони.
Спасителят учи: „Където двама или трима (или повече) са се събрали в Мое име, … там ще съм и Аз посред тях“21. Небесният Отец подготвя умовете и сърцата на хората около нас. Можем да следваме подтици, да предлагаме приятелство, да споделяме истини, да каним други хора да четат Книгата на Мормон и да ги обичаме и подкрепяме, докато те опознават нашия Спасител.
Изминаха почти 10 години, откакто Групата на братята от Мочуди започна заедно своето пътуване и те все още са група братя.
Катлего казва: „Може и да ни дели разстояние, но ние все още си помагаме един на друг“22.
Моля се да приемем Господната покана да бъдем едно с Него в нашите кворуми на свещеничеството, за да може всеки кворум да бъде място, където всички се чувстват на мястото си, място на събиране, място, което расте.
Исус Христос е нашият Спасител и това е Неговото дело. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.